На българите, изгорели като факли при Добро поле преди 99 години



Посвещава се на подпоручик Стратия Мазгалов и неговите 11 воини, загинали при защитата на Скалистата висота, Добро поле, днешна Македония

Този текст се посвещава на подпоручик Стратия Мазгалов и неговите единайсет воини, загинали при защита на Скалистата висота, Добро поле, днешна Македония.

Добро поле винаги е било символ на българското поражение, но там, сред пепелищата на загубената битка, преди 99 години се ражда една митична история. Историята за 12 българи, които изгарят като факли, но не отстъпват.

Кръв тече от ушите ти. Отдавна не чуваш нищо. Само монотонен шум. Грохотът на падащите снаряди е спукал тъпанчетата ти още преди часове, очите ти сълзят от тежките газови облаци иприт. Девет газови атаки за един ден. Противогазът не помага особено, ипритът изгаря кожата като киселина. Покрива я с тежки слузести мехури. Ако вдишаш, изгаря дробовете ти. Ти плачеш. Да плачеш, е хубаво, сълзите могат да спасят очите ти. В ръцете ти картечницата пее. Не чуваш изстрелите, но усещаш трептенето на цевта.

Цевта е нажежена като нестинарски въглени. Дядо ти Ставри беше нестинар. Той ти даде това хубаво име Стратия. А ти не си хубавец. Дребен, мургавичък, жилест, не беше от момчетата, по които въздишат девойките. Нищо, Стратия Мазгалов, един ден и ти ще намериш своето момиче, като онази красива учителка госпожица Ангелина. Каква хубост... Как я поглеждаше крадешком, когато ротата ти минаваше по малкото прашно градко площадче, удряше крак, сякаш да си по-висок.

Винаги си искал да си по-висок...

40... 41... 42... броиш падащите точици, поразени от твоята картечница. Френци. Храбри са, но са лесна мишета с идиотските си светлосини униформи.

Да, не само при нас има идиоти нависоко. Обхваща те жал. Сигурно и някой от тях е копнеел по някоя френска Ангелина. Прости приятелю, но ти дойде тук, в българската земя, а не аз в твоята. 52... 53... Спираш да броиш, няма смисъл.

Ти си на Скалистата висота. Бункер, издълбан в гранита. Ти и твоите тринайсет момчета. Взод от Втора рота, 30-и Шейновски пехотен полк. Ти си наистина като гранитен остров сред светлосиньото море от френски униформи. Те отдавна изтласкаха полка назад, но теб не можаха. Теб и твоите тринайсет воини. Две картечници и тринайсет разгневени плачещи мъже.

Плачат от болка, от гняв, от срам, от страх, но стоят, по-силни и от скалата, която ги пази. Някой плаче за изгубените мечти, друг за загинал приятел, чиито разкъсани части е опитал да събере отново в тяло. Трети плаче за любимата си, която го заряза и тръгна с един щабен капитан тиловак, а четвърти - за детето си, починало от тиф.

Тринайсет разгневени от болка и срам мъже, които не искат да отстъпят, и ти, техният офицер, който не може да отстъпи заради тях.

Боже Господи, колко несправедливо е всичко. Защо го допускаш, Господи, Отче наш...

Картечницата ти замлъква. Няма повече патрони. Другата е замлъкнала отдавна. Французите приближават на прибежки. Мъкнат някакъв странен апарат. Суетят се. Ти си грамотен офицер. Знаеш какво е това, но би дал всичко, за да не знаеше. Химическа огнехвъргачка. Бензино-маслена смес и разни добавки. Тя не изгаря, тя топи човешката плът. Няма вече спасение. Само честта да си идеш подобаващо. Удря те гореща вълна. Тя идва преди огъня. “Огънят пречиства, сине”, долитат отнякъде думите на дядо ти Ставри нестинаря.

Спасението е само едно - навън и атака. Та да убият по-бързо, ако имат милост. Огънят връхлита скалата като драконов дъх.

Двама от твоите май ще успеят да се измъкнат, ще се спасят. Дано! Храбро се биха момчетата.

В мига преди да пламнеш като факла, чуваш глас “Напред”. Това е твоят глас. Дванайсет горящи топящи се факли тръгват надолу по урвата. Атаката на мъртъвците. Някои тичат, крещейки. Сигурно така крещи адът. Други се търкалят, трети вече са димящи застинали купчини. Жалостив куршум пръсва сърцето ти. Болката отлита. Прах при прахта, пепел при пепелта. И може би хладният балкански вятър ще отнесе частица от теб край родния ти Търново Сеймен. Там, където по малкото площадче още ходи красивата госпожица Ангелина. Твоето момиче, което никога не стана твое. В твоята земя, за която ти завинаги ще останеш нейният герой.


Четете още:

🔴 Вижте Румен и Деси Радеви с Доналд и Мелания Тръмп (Снимки)

🔴 Това е Дани Георгиева, която гони скуката от час

🔴 Черният бъз – най-мощният имуностимулант





Източник: 24 часа





Коментари

горе