Вазови(те) – големи за себе си, големи за България


Всичко започна оттам, че видяхме тази фотография и Иван Вазов на нея...После се сетихме какво ни учеха в  училище - че в „Под игото“ Бяла черква всъщност е родният град  на Вазов - Сопот, че вечерята у чорбаджи – Марковото семейство пресъздава някогашната атмосфера във Вазовата фамилия и че чорбаджи Марко, който наставлява децата си да бъдат почтени и порядъчни, е всъщност бащата на писателя...

И решихме да караме поред, затова почваме със Сопот...Та Сопот не е случайно място - тук в 1836 отваря врати третото българско училище, тук имат и Горна, но и Долна църква, тук денонощно тракат чаркове (дървени машини) и се навиват гайтани (шнурове за украса на дрехи) за цялата Османска империя, в тукашния манастир Васил Левски се замонашва, а после хвърля расото и прави първата крачка към величествената си Голгота... 

Тук в 1765 идва и с шестимата си синове някой си Кирко от село Яновени в Македония, сега селото е гръцко, и отваря дюкян...На един от синовете забранява да вземе избраницата си и той забягва надалеч, жената на Кирко умира от жал, а Кирко, за да изкупи греха си, се замонашва...А друг син умеел да„баламосва“ турците със сладки приказки и едно - друго, затова в Сопот взели да го наричат Вазът, т.е. сладкодумецът...И след години на Вазът единият син почва да върти свой дюкян в града, а другият чак в Букурещ отваря магазин...И „сопотненецът“ се задомява и има девет деца (с 23 години разлика между най - голямото и най - малкото), но в Руско - турската война башибозуци го съсичат и подпалват къщата му, а майката хуква накъдето й видят очите да спасява децата си, и ги спасява...И трийсет години по- късно децата и майката се фотографират и от тази фотография днес гордо и достойно ни гледат Вазови(те)...

На тази фотография всеки би разпознал Иван Вазов (род.1850). И кой не знае „Аз съм българче“, „Тих бял Дунав се вълнува“,„Немили - недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „Под игото“, и кой не знае, че Вазов има една мисия в живота си - да учи на любов към „всичко българско и родно“...Сигурно затова дядо Йоцо (изборът е произволен) поздравява от скалите над Искърското дефиле железницата в ниското - защото Вазов е искал да каже, че да си патриот в богата и уредена държава, е лесно, но да вярваш в своето Отечество и да се радваш на „българското“, когато повечето българи са критични или безразлични към него, това е безкористен патриотизъм, от който всяко време се нуждае....

На фотографията Вазов е до майка си – баба Съба, а едрият мъж с внушителните мустаци от другата й страна е брат му Никола Вазов (род.1852). Никола търгува с дървен материал, има хотел в София и мелница и така и не се оженва, но не това е причината цял живот да помага всякак на братята и сестрите си...

Застаналият зад Иван Вазов е Киро Вазов (род.1855). Завършва Медицинското висше училище в Цариград, става военен лекар в турската армия и управител на Българската болница в Цариград, но когато в 1877 чува за кланетата в България, се втурва към Сопот да спасява семейството...Върнал се обратно, защото е под пагон, след четири години д-р Киро Вазов тайно избягва в България, установява се в Стара Загора и става практикуващ лекар, задомява се и има двама синове. Доброволно участва в Сръбско – българската война 1885, а през Първата световна война, макар и на възраст, по свое желание отива на фронта и става полкови лекар, докато (по случайност) собственият му син също е в този полк...

И понеже искаме да разкажем за „големите“ Вазови, само да вметнем, че този син на Киро Вазов - Иван Киров Вазов (род.1892), възпитаник на Военното училище, участва във всички войни за обединението на България, кавалер е и на три ордена “За храброст”...После завършва  право, специализира в Германия и дори защитава докторат, избират го и за депутат...И през Втората световна война е един от спасителите на българските евреи и макар само и за година и малко, е и министър на търговията ...Но историята е жестоко нещо - осъден на смърт от Народния съд, на 1 февруари 1945 Иван Киров Вазов е разстрелян...

Мъжът с военната стойка и във военна униформа зад баба Съба е Георги Вазов (род.1860).  Буйният Георги учи в Априловската гимназия, заради някакъв бунт го изключват и баща му го праща при чичо му в Румъния, но чул, че е започнала Руско – турската война, Георги минава Дунава и отива в Щаба на руската армия в Свищов...След Освобождението руснаците го пращат в Одеското военно училище и той даже го завършва, но вятърът го отвява пак в България и той става трети адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди...После вятърът отвява Георги в Санкт Петербург да учи военни инженерни науки, но чул, че Княжество България с Източна Румелия „се съединяват“ (нали Великите сили разделят България), идва в Пловдив да укрепва бреговете на Марица, защото всички очакват да ни нападнат турците...Но не турците, сърбите ни нападат и почва Сръбско - българската война и капитан Георги Вазов хуква към Сливница да брани  България...А в 1886 участва в преврата на Батенберг и понеже след контрапреврата го погват, се озовава пак в Санкт Петербург, за да завърши образованието си. После 10 години строи военни обекти в Русия, руснаците му дават два ордена и го увещават да остане на руска служба, но Георги Вазов се връща в българската армия да укрепва инженерните й войски. През Балканската война 1912, когато България се бие за Източна Тракия, българска земя, генерал Георги Вазов става губернатор на Лозенград, тогава български, днес турски град, в 1913, когато Балканската война преминава в Междусъюзническата, генерал Георги Вазов ръководи обсадата на Одрин, тогава български, днес турски град, и триумфално влиза в града начело на българската войска, а малко след това вече е и военен министър...

На фотографията го няма Михаил Вазов (род.1862). След Освобождението той заминава за Париж и когато парите му свършват, авантюристично се записва в Чуждестранния легион...Но брат му Иван се намесва, Михаил се връща, участва в Сръбско-българската война и даже става кавалер на орден “За храброст”. След преврата и контрапреврата на Батенберг хората на Стамболов търсят под дърво и камък брат му Георги Вазов, а някакъв военен, разбрал-недоразбрал, им посочва Михаил Вазов и тия го убиват...Ето защо на фотографията, правена 10 години по - късно, Михаил Вазов го няма...

Мъжът във военната униформа и наперени мустаци зад Иван Вазов е брат му Владимир Вазов (род.1868). Доброволец в Сръбско – българската война 1885 и завършил после Военното училище в София и артилерийска школа в Русия, Владимир Вазов става може би най – подготвеният специалист в българската армия, а след години и един от най – добрите кметове на София – два мандата...  През Балканската и Междусъюзническата война участва в най –решителните  боеве, а в Първата световна война лично ръководи Дойранската епопея. Срещу една българска дивизия се изправят 3 английски, 2 френски, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк...И тогава генерал Вазов казва на българските войници и офицери:„Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!" И така ги мотивира и така побеждават, че когато в 1936 в Лондон има среща на ветераните и българска делегация с генерал Владимир Вазов (кавалер на какви ли не ордени) присъства на парада, водещият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Минава генерал Вазов, победителят при Дойран!”

И само да вметнем, че генерал Вазов има трима синове и че когато идва 1944 и животът в България главоломно се променя, единият син на генерал Владимир Вазов - химик, е пратен в Бобов дол, откъдето се връща жив, но с избити зъби, вторият син на генерал Владимир Вазов - адвокат, с цялото си семейство е изселен от София, а третият син на генерал Владимир Вазов - офицер като баща си - Народният съд осъжда на 10 години строг тъмничен затвор...

На фотографията правият мъж най – вдясно е Борис Вазов (род.1873). Той също служи в българската армия и достойно се бие за България, но напуска армията, защото има друга нагласа...По това време някъде Иван Вазов има проблем с очите и затова диктува едва ли не целия роман „Под игото“ на Борис, а той пише ли пише...После завършва право в Париж, защитава и докторат, работи като адвокат и журналист, години наред е председател на „Славянска беседа“, най – известното културно средище в София в ония години, а е и депутат. Но когато почва Балканската война 1912, единствен от всички депутати (по закон те не подлежат на мобилизация) поручик Борис Вазов облича военната униформа и отива на фронта да се бие за България...И в Междусъюзническата и в Първата световна война се бие, след години е пълномощен министър на Царство България в Прага, а след края на мандата - журналист във вестник „Мир“...

На фотографията двете жени са Ана Вазова (род.1858) и Вълка Вазова (род.1865). Те се омъжват и домакинстват, но благодарение на тях след смъртта на брат им Иван Вазов фамилната им къща в Сопот е издигната наново...Особено свършва работа синът на Ана (той държи  първото у нас „говорящо кино“ – кино „Пачев“ ), който така педантично контролира и довежда до успешен край нещата, че в 1936 в присъствието на сопотското гражданство, официални гости, пловдивския митрополит и цар Борис III някога изпепелената и възстановена до последния детайл Вазова къща отваря врати за поколенията...

Накрая да кажем нещо и за майката...На изключителна почит от децата си (това личи и от фотографията), тя живее със сина си Иван в къщата на ул.„Раковски“ в София, всеки я знае, там живее и Никола, а в съседния имот и къща - сестрата Вълка...И веднъж в седмицата всичките Вазови се събирали да се видят, слагали любими домашни ястия и напитки и всеки даже “свое” място си имал, нерядко от Стара Загора идвал и Киро...Казват, че единствено парите не интересували  Вазови(те) - който имал, помагал на другите, затова за пари на тези вечери не говорели, а обсъждали всякакви интересни теми, коментирали политически, военни и културни въпроси и на брат си Иван последните творби ги вълнували...И всички се изслушвали и се държели уважително един към друг и царяла оная позната атмосфера от началото на “Под игото”...

И сега не бащата, а майката следяла духът на семейство Вазови да е жив, за да бъдат Вазови(те) големи за себе си, големи и за България... 


Четете още:

🔴 Българската гордост е бяла на цвят

🔴 Бях глупак на младини, сега си плащам

🔴 Уникална гледка само на 30 км от Пловдив! Вижте магията на Родопите от птичи поглед (Видео)





Източник: newme





Коментари

горе