Семеен био бизнес с над 60 вида зеленчуци и подправки
Над 60 вида подправки и зеленчуци са насети в 80 дка собствена зеленчукова градина на Стоян Симеонов и семейството му. Продукцията е сертифицирана, а биофермата се намира в землището на село Лесново, община Елин Пелин. Освен зеленчуци и подправки, стопанството има в асортимента си и трайни насаждения – орехи и лешници. Те обаче са засадени, защото семейството обича ядките, а не заради европейски субсидии, уточнява Стоян и обяснява, че подпомагането не е двигателят на дейността му: „Това, че в момента тиквите не се подпомагат, не означава, че за моите клиенти няма тикви“.
Първите стъпки
Селскостопанската дейност на Стоян Симеонов започва преди семем години и половина. Тогава семейството е имало малко повече от декар земя – два парцела, които били в регулирана територия. „Имахме изобилие в нашата градина и започнахме да подаряваме на приятели и познати.“, разказва фермерът. В един момент обаче от продукцията започнали да се интересуват и други хора. Тогава дошла регистрацията като земеделски производители. Семейството стартирало и процеса на сертификация, след като един от клиентите поискал сертификат, за да се увери в чистотата на продукцията. До момента Стоян не бил наясно с процеса и му се наложило бързо да се ориентира в ситуацията. Прочел регламентите, сключил договор с контролиращо лице.
„Така бавно, спрямо пазара, растем.“, казва собственикът на биоферма „Софина“. Преди за започне сериозна земеделска дейност, той е работил във верига за хранене. Днес обаче цялото семейство е ангажирано със стопанството, за сега изключение прави само малката дъщеря, тъй като тя все още е много малка. Дори тя обаче обичала да се разхожда из градините, да си къса и да похапва зеленчуци. По-голямото дете в семейството – Ина, вече активно участва на фермерски пазари, заедно с баща си.
Разнообразието си има цена
Огромното разнообразие от видове, които отглеждат Сиемонови в градината си,
изисква и огромен труд, поради което няма и как да се постигне ниска цена. „Ако
имаш 2-3 култури до 70-80% можеш да механизираш отглеждането, докато при 60 различни
зеленчука и подправки няма как да се случи това. “, казва Симеонов. Тъй като стопанството
е биологично, не се използват химически препарати и всичко трябва да се плеви
на ръка по няколко пъти. Тук отново с пълна сила излиза проблемът с недостига
на работна ръка в селското стопанство: „Като не можеш да намериш хора със сръчни
ръчички да оплевят парцела, просто загива цялото насаждение.“ , казва земеделецът.
Водоползването – болката на фермера
Друг болезнено назрял проблем за биофермата е водоползването. Процедурата за 200 л вода и за 200 хил. литра вода е една и съща, казва Стоян Симеонов. Тичането по институциите е много, документите – също, а и разходите никак не са малки. Земеделецът посочва, че подобна процедура отнема между година и половина и две години. Въпреки че стопанството му е близо до река Лесновска, голяма част от площите му са неполивни именно заради тромавите процедури. Така семейството разчита на дъжд, за да може вложеният труд да даде заслужени резултати. Тъй като времето обаче не работи по поръчки, често добивите са нищожни.
Напояване се използва едва за една десета от земите на фермата. Семейството се е спряло на капково напояване, за да е по-икономично и за да се полива само културата, а не изникнали плевели в междуредията.
Храна за растенията
Освен зеленчуци, семейството си произвежда и компост, с който да подхранва почвата. Има две легла калифорнийски червеи. Производството на тор започнало още с първата градина. Мотивът – да може стопанството само да си осигурява необходимия биологичен тор. Количеството не е достатъчно за цялата ферма, но Стоян Симеонов казва, че не тори много. Имало даже площи, в които не е внасял компост. Разчита на сеитбооборот и „зелено“ торене. На местата, където има система за капково напояване, използва съоръженията за внасяне на разтвор от коприва за подхранване. Приготвя го като голямо количество коприва слага във варел и залива с вода. От високите температури през лятото сместа се загрява и постепенно започва да ферментира. Процесът на ферментация, който е свързан с полезни бактерии, носи много ползи, затова в семейната гранина стопанинът използва и сок от кисело зеле.
Директни продажби
За насажденията избират сортове, които си възпроизвеждат от години. „Големият
проблем е, че се опрашват и се изменят с годините. Не са и добивни, но смея да
твърдя, че са доста по-различни по вкусови качества от конвенционалните на пазара.“,
казва стопанинът. Продукцията намира реализация благодарение на фермерски пазари
и продажби на крайни клиенти. По думите на Стоян интересът към биопродуктите у
нас се увеличава, а разликата в цената между биологична и конвенционална продукция
не е голяма.
Тромави процедури
Що се отнася до възможностите за европейско финансиране, Стоян каза, че веднъж се е възползвал (по мярка 121 от предходната ПРСР), но повече няма да го прави. Съфинансирането било 50%, а преференции за биологично производство нямало. „Започна се с десетневки, трябваше да представяме по една папка документи, да ги заверяваме при нотариуси…“. Административната тежест била огромна. Така семейството предпочита да използва собствено финансиране, за да разработва стопанството си. И както повечето предприемачи у нас, има кредит.
Към момента собствениците на градините все още не мислят за преработка на продукцията си: „Изискванията са високи, трябват цех, техника, работници…“
По отношение на сдружаването стопанинът коментира, че биологичните производители у нас все още са малко и са разпръснати в различни краища на страната, така че е трудно са се обединят, за да ползват общи машини, примерно. Стоян обаче признава, че сдружаването би било от полза за реализацията на продукцията.
Анета Стефанова
Материалът е публикуван в сп. „Агрозона“
Четете още:
🔴 Вазови(те) – големи за себе си, големи за България🔴 Българската гордост е бяла на цвят
🔴 Бях глупак на младини, сега си плащам
Източник: agrozona
Коментари
Харесайте ни във facebook!
