Как да разберем чист ли е медът, който ядем



В сезона на гриповете и настинките е добре от рано да вземете мерки да се предпазите и да засилите имунитета на организма си. Най-добрите средства за това са природните. Медът отдавна е доказал своите качества като лечебно средство.

Предлагаме ви откъс от книгата на Николай Даников – „Чудодейната сила на меда”, от която ще разберете кой мед за какво заболяване помага, как трябва да се съхранява медът и не на последно място как да проверите дали медът е чист или има нежелани примеси.

Медът може да бъде монофлорен (ако нектарът се събира предимно от един вид медоносни растения) или полифлорен (ако пчелите събират нектара от няколко вида растения). Наброяват се над 60 вида мед. Ето характеристиките на някои от тях:
Акациев мед – прозрачен, почти безцветен, при кристализиране бял, дребнозърнест, напомня сняг. Прилага се като общоукрепващо средство, а също при безсъние, стомашно-чревни, бъбречни заболявания и заболявания на жлъчните пътища, на жлъчката.
Елдов мед – на цвят тъмножълт с червеникав оттенък до тъмнокафяв, притежава специфичен аромат и вкус, при кристализиране става кашав, превъзхожда акациевия мед по количество и качествен състав на аминокиселини и витамини, желязо, отличава се с голяма активност на ферментите. Прилага се при жлъчно- и бъбречнокаменни заболявания, при анемия, при болести на черния дроб, за укрепване на сърдечния мускул.
Полски мед – светложълт на цвят, понякога жълтоватокафяв, има приятен вкус и аромат. Действа успокояващо на нервната система, препоръчва се при главоболие, безсъние, сърцебиене и при болки в слънчевия сплит.
Слънчогледов мед – златист цвят, със сладък аромат и тръпчив вкус. Бързо кристализира в едрозърнеста маса, при кристализацията става светложълт, понякога със зеленикав оттенък; отличава се с високо съдържание на витамин А и вещества, притежаващи бактерицидни качества.
Липов мед – прилага се за лекуване на ангина, хрема, ларингит, бронхит, трахеит, бронхиална астма, при отслабване на сърдечния мускул, при възпаление на стомашно-чревния тракт, заболявания на бъбреците, жлъчните пътища и гинекологични заболявания. Има добро местно действие при лекуване на гнойни рани и изгаряния. Има силни антибактериални свойства.
Цветен мед – изключително благоприятно влияе на сърдечната дейност. Прилага се при гинекологични заболявания, и по-специално при трихомонален вагинит.
Манов мед – това е мед, който пчелите изработват в горещо сухо лято не от нектара на цветните растения, а от сладките екскременти на някои насекоми: листни въшки, листни бълхи, щитовки (манов мед от животински произход), и от медна роса – захароподобните вещества от някои растения, като липа, елха, смърч, дъб, върба, клен, ябълка, лиственица, трепетлика, бряст, бор, роза, круша, слива (манов мед от растителен произход). Най-често е тъмен (черен, катранив) и тъмнокафяв (мед от различни породи листни дървета) до тъмнозелен в килийките на питата. Но от хвойновите породи може да бъде и светложълт. Мановият мед има по-слабо изразен аромат, в зависимост от източника на сбора може да бъде неприятен, да има мирис на карамел или да няма никакъв. Консистенцията е сиропообразна, разтеглива, той дълго не се разтапя в устата. Но затова пък мановият мед съдържа много азотисти белтъчни вещества, 3,5 пъти повече от цветния; жизненоважните минерални соли на мангана, желязото, фосфора и кобалта; 1,7 пъти повече от силно действащите природни антибиотици – фитонциди, особено медът от гористи високопланински местности притежава силна антимикробна активност.
За всяко заболяване трябва да се подбира подходящият мед. Например при заболявания на дихателните органи е полезен планински мед, мед от риган, мащерка, липа; при заболявания на храносмилателните органи– полски, от мента, елда, мащерка; при болести на бъбреците – от кестени, от различни полски растения.
Когато се оценяват качествата на меда, трябва да се обърне внимание на доста често срещащото се погрешно мнение, че той може да замени всички продукти. Трябва да се посочи нищожно малкото количество витамини в меда. Така при денонощна потребност на човек от витамини от групата В от 5 до 10 мг дори в 100 г мед те са само около 0,05 мг, тоест стотици пъти по-малко. Затова, когато употребяваме мед, не трябва да забравяме и останалите незаменими компоненти на храната.
На пазара често може да се купи фалшив мед с добавки от различни примеси: захарен сироп, цвеклов или нишестен маджун, захарин и др. Такива примеси в меда като нишесте лесно се откриват. За тази цел медът се разтваря във вода. Ако е чист, получава се леко мътен разтвор, без утайка. Ако има примеси, се появяват утайки. Ако в меда е добавено нишесте, няколко капки йодова тинктура ще оцветят разтвора в синьо.
Примесът с тебешир може да се открие, като към утайката се добави някаква киселина или оцет: в този случай тя ще “кипне”, защото се отделя въгледвуокис. Картофен или захарен сироп, тръстикова или цвеклова захар може да се открият само със сложни изследвания в специални лаборатории. Естествен примес в меда е прашецът. Присъствието му говори не за фалшификация, а за това, че медът е натурален, и по неговия характер може да се съди от какви растения е събиран нектарът, т.е. да се установи видът на меда. Много ценен се смята медът в пити. При дъвкането му в организма на човека постъпват и биологично активните вещества на прашеца и восъка. Нещо повече, дъвкането на восък почиства зъбите и дезинфекцира устната кухина. Когато човек купува “насипен” мед на пазара или от пчеларя, необходимо е да се води от следните признаци: приятен специфичен меден аромат и вкус, тоест букет, който съответства на определен сорт натурален мед; цветът трябва да отговаря на този вид натурален мед. Ако той е прекалено бял, трябва да породи подозрение – не е ли захарен този мед? Ако цветът е тъмнокафяв, може да се мисли за манов мед. Ако пък цветът е тъмен, а ароматът е слаб и напомня по вкус на карамел, значи това е топeн мед. Консистенцията на зрелия мед трябва да бъде гъста, но не прекалено. При температура 20° С и по-висока медът трябва да се “намотава” на лъжичката, като лента с гънки, която се прекъсва в даден момент. Ако медът е течен, стича се от лъжичката – значи е незрял, съдържа много вода и бързо вкисва, а ако медът е течен през зимата, това значи, че е нагряван.
При купуването трябва да се обърне внимание дали няма ферментация, за която сочи активното образуване на пяна и отделянето на мехури на повърхността или вътре в меда. За ферментация ще свидетелства и специфичният кисел мирис и спиртният привкус на загоряло. Трябва да се прочете етикетът на опаковката. В него трябва да бъдат посочени стандартът, качеството, ботаничният вид на меда, времето и мястото на сбора.
Оценка на качествата на меда с химически молив не става. По правило няколко месеца след като е изваден, особено при температура от +13 до +25° С, медът кристализира, става по-гъст и мътен. Кристализацията на меда е естествен преход на натуралния мед от едно физическо състояние в друго без загуба на качеството на този продукт. Медът от калуна (Calluna vulgaris, вечнозелено храстче – бел. пр.) кристализира след месец, от мащерка – след 3–8 месеца, останалите видове мед – след 3–5 месеца. Ако медът се съхранява при температура 0° С, процесът на захаросването закъснява, но не е изключен въобще – медът се сгъстява. Идеалният начин за съхраняване на меда в течно състояние, без да намаляват хранителните му и лечебните качества, е охлаждане при температури от –10 до –20° С. Подходящо е медът да се държи в мазе или хладилник. Колкото по-висока е температурата при съхранението, толкова повече се променят качествата му. При желание захаросаният мед може много лесно да стане течен, като се загрее на водна баня, но температурата не трябва да е по-висока от 70° С. Медът не бива да се загрява на открит огън, още повече да кипва.
Медът притежава качества антиалергични, антибиотични, антитоксични, имунобиологични, обезболяващи, общоукрепващи, откашлящи, противокашлящи, противовъзпалителни, противотуморни, противорадиационни, регулиращи обмяната на веществата, тонизиращи, подобряващи паметта и зрението, състоянието на кожата, успокояващо действие, стимулира сърдечносъдовите мускули, съдейства за разширяване на венозните съдове, подобрява кръвообращението, не уврежда лигавицата на храносмилателния тракт, благотворно влияе на чревната микрофлора, лесно и бързо се усвоява от организма, бързо освобождава енергията и възстановява силите при големи физически и умствени натоварвания, лесно преминава през бъбреците, извежда токсините от организма. Медът е изключително полезен при храненето на децата. Полезен е при анемия, артрити, артрози, подагра, ревматизъм, радикулит, неврастения, депресия, стрес, безсъние, душевни сътресения, уплаха, възпалителни заболявания на очите , перде на окото, намалено зрение, хроничен запек и диария, гастрит, язви на стомаха и дванайсетопръстника, колити, хемороиди, хронични заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчните пътища, главоболие, световъртеж, кожни болести, различни форми на туберкулоза дерматити, импотенция, болести на сърдечносъдовата система, атеросклероза, хипертония, аритмия, исхемична болест на сърцето, невроза на сърцето, нарушена обмяна на веществата, възпаления на женските полови органи, трихомоноза, ерозия на шийката на матката, мастит, мастопатия, миома, фибромиома, остри и хронични заболявания на горните дихателни пътища, възпаления на белите дробове, ангина, синузит, ринит, бронхит, фарингит, ларингит, бронхиална астма, счупвания, незарастващи рани, изгаряния, измръзване, преждевременно остаряване, радиоактивно облъчване, намаляване на имунитета, паметта, физическа и умствена преумора, хронична интоксикация и др.
Хранителните и лечебните качества на меда зависят от правилното му съхраняване. Известно е, че в питите и при определени условия медът може да запази хранителните си качества в продължение на столетия. Но за лечебни цели е желателно медът да бъде пресен или поне да има срок за съхранение не повече от година.
За лекуването на много заболявания отдавна се използва забрусът (горните капачки на пчелните пити). Пълните с мед восъчни пити на пчелите се запечатват със специално вещество, което съдържа секрет от восъчните жлези на пчелите, прополис, прашец и секрет от слюнчените жлези. Преди да се извади медът, запечатката на питите се изрязва и се използва като лечебно средство. Забрусът е ефикасен при лечение на сенна треска, инфекциозни болести, дисбактериоза на червата, хрема, възпаления на синусите, астма, стоматит, гингивит, пародонтоза, ангина. Приятен е на вкус, децата го дъвчат с удоволствие. Ако забрусът е станал малко по-твърд, преди прилагането му може да се добави малко мед. Дъвченето на забрус при сенна треска помага за по-бързото подобряване състоянието на болния, защото във восъка, използван за направата на запечатката на питите, пчелите прибавят вещества, спиращи развитието на алергичните заболявания. Пристрастяване към забруса не е наблюдавано; той не прави алергии, което го отличава от обичайните лекарства.


Четете още:

🔴 Параклисът на потопеното село

🔴 За поредна година балканските кулинарно изкуство и фолклор ще се срещнат на Балканска скариада 2017 в Златоград

🔴 Момчил юнак – защитникът на Родопите





Източник: 24 часа





Коментари

горе