1 чаша на ден за 1 седмица: измита токсините от черния дроб и жлъчката! На всичкото отгоре е вкусно!

Историята на жената, която не спира да учи, развълнува интернет


Сряда, 18 Октомври 2017

Човек е на толкова години, на колкото се чувства. А възрастта винаги е подходяща за едно: да учим нови неща.

Доказателство за това е и една история от Бургас, която развълнува потребителите на социалните мрежи.

Вчера. Някъде към ранният следобед.
В ЗмиярникЪ влиза една баба.
- Добър ден! - учтиво и приветливо поздравява.
- Добър да е! - отговаряме подобаващо.
- Момче, по телевизора ли казаха, ... или ми го протечаха във вестника, ... хм, не помня, ама тука някъде имало ... такова ...показвали различни змии от цял свят?
- Така е! Тук са!
- Ами, аз съм тръгнала от другия край на градината да ви търся, защото искам да ги видя.
- Заповядайте! - казвам.
- Нещо плаща ли се, ... билети ли има? - превантивно си пита жената - дали ще мога да си платя!?
- Влезте, разгледайте. Не се притеснявайте, няма нищо да плащате - правим Ви подарък заради желанието и труда който сте си направили, за да дойдете до тук.
- А! Благодаря!
Влиза бабата. Подпира се на бастуна, опитва го дали е стабилен и чак тогава се вглежда в клетките. Сегиз - тогиз сменя очила, намества ги - докато нагласи фокусът. От време на време протяга пръст към етикета, явно редовете много-много не я слушаха и си шаваха по свое усмотрение. И така от клетка на клетка докато обиколи навсякъде. Винаги спазваше дистанция от терариумите (накрая разбрах, че било да не плаши хайваните!).
Жената се придвижваше от надпис на надпис и ги поглъщаше жадно.
Аз се натисках на стола и не смеех да мръдна, за да не нарушавам нирваната на бабата. Едва успях да щракна няколко снимки, тихомълком! Вътрешното ми чувство на удовлетвореност растеше ли, растеше. Усещането, че сме постигнали нещо значимо, направо избуяваше!
Възрастната жена започна да се подсмихва, на себе си, още на първият експонат! Застанала на известно разстояние от терариумите тя им се възхищаваше сякаш беше в художествена галерия и съзерцаваше картини на класици. Очите й изпиваха етикетите, съзнанието й поглъщаше всяка подробност от животните и техните извивки. И се дивеше ли дивеше!
след около час и нещо бабата пак се изправи пред мен.
- Момче, браво! Много хубаво сте го направили! - аз се усмихнах и преди да успея да кажа каквото и да е бабата продължи - аз бях учителка по география и биология и за някои от тези влечуги съм говорила на учениците! Не съм ги виждала, само каквото пишеше в учебниците! Но, на живо са по - хубави! Браво, че сте го направили, че човек макар и на стари години да може да ги види, все пак! Браво!
Аз онемях!!!
Бабата ми пожела хубав ден и тръгна пак из парка. Аз все още стоях безмълвен, дори не си спомням дали отговорих на пожеланието й!
Сега ползвам случая да кажа:
БЛАГОДАРЯ, уважаема Госпожо!
Благодаря за ентусиазма и уважението, които ни засвидетелствахте!

Получила хиляди реакции и споделена стотици пъти, случката от изложение на екзотични влечуги може да бъде вдъхновение за всеки един от нас.

Възрастна жена решава да посети експозицията и отношението и уважението й предизвикват интереса на един от организаторите, биолога Марко Иванов. 

Дамата чете с огромен интерес всичко и жадно попива информацията, която е подадена за различните животни.

Марко решава да я поздрави и това, което чува от посетителката го изумява още повече.

„Момче, браво! Много хубаво сте го направили! - аз се усмихнах и преди да успея да кажа каквото и да е, бабата продължи - аз бях учителка по география и биология и за някои от тези влечуги съм говорила на учениците! Не съм ги виждала, само каквото пишеше в учебниците! Но на живо са по-хубави! Браво, че сте го направили, че човек макар и на стари години, да може да ги види, все пак!“

Историята трогна много от потребителите и ги накара да си спомнят за учителите си. 

Други смятат, че тази жена, която не спира да учи и да се интересува е пример за всички поколения.

Трети подкрепят тезата, че е важно духът да се поддържа с постоянно любопитство към света, независимо от възрастта.

Марко Иванов не е успял да разбере името на жената, но е успял да ни разкаже историята й.

А тя е доказателство, че ако има желание, човек не спира да открива света. Независимо от възрастта си. 

Източник: Вести

Следваща статия:
Една притча за баща, син и думите, които нараняват

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе