Мрежата прегря заради случилото се с 11-годишно момче в столичен мол! (СНИМКИ)

Една доста странна и същевременно тъжна история се споделя трескаво от няколко часа из фейсбук. От статуса на Лео Кадели, който бе споделен в групата „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“, става ясно, че всичко се е разиграло около голям столичен мол, който се намира на булевард „Черни връх“.

Мъжът разказа какво му се е случило с едно 11-годишно момче и призовава всички да му помогнат.

null

Ето какво пише мъжът (публикуваме думите му без редакторска намеса):

„Аз няма да мога да спя щастлив тази нощ.
Тази на пръв поглед обикновена вечер отново се оказа не съвсем обикновена, защото ме срещна с поредния бедстващ странник. Този път обаче това беше едно 11-годишно дете, което съвсем само в 22:00ч. стоеше на входа на столичен мол. Както се бях запътил към колата си заедно с моята любима, изведнъж зад гърба си чух едно много плахо "Извинете? ". Обръщам се аз и гледам едно дребно момченце, което гледаше към мен с очи, пълни с надежда. "Може ли парички за храна?" - ми каза то, а моето сърце се сви. Попитах го защо е тук и какъв е неговият случай, а то започна да ми разказва живота си. Казва се Джани и е на 11 години. Според думите му живее в София с родителите си, двете си сестри и единия си брат. Каза ми, че баща му е болен, а майка му всеки ден става в 6 сутринта да работи, но парите все не стигат за храна и други разходи. Говереше изключително възпитано и премерено, в никакъв случай ненахално. И докато Джани ми разказваше всичко това, ние вече вървяхме към етажа с храните, от където да му взема нещо за ядене. Забелязах, че обувките, които носеше, бяха прекалено големи за дете като него. След като го питах и за това, той ми каза, че тези обувки всъщност са на баща му и са няколко номера по-големи от неговия. Няколко минути по-късно вече бяхме на щанда с храните и Джани получи своята порция храна, което донесе една искрена и неподправена радост върху лицето му.
През цялото време не спрях да разговарям с детето, опитах се да го предразположа по всякакъв начин, за да ми се довери. Помолих го да го закарам до тях, но той не пожела, явно изпитваше някакво неудобство и притеснение чисто по детски. Обясних му, че мога да му помогна, стига да ми позволи да го направя, стига да ме допусне до себе си, а той обеща, че утре по същото време отново ще бъде на входа на мола.
На финала на нашата среща си стиснахме ръцете по мъжки и си пожелахме да се срещнем отново възможно най-скоро.
Не мога да не го мисля. МОЛЯ, АКО УТРЕ ВЕЧЕР НЯКОЙ ОТ ВАС, ЧЕТЯЩИТЕ ТОЗИ ПОСТ, РЕШИ ДА ОТИДЕ КЪМ МОЛ ПАРАДАЙС, ЗА ДА СИ КУПИ НОВА ДРЕХА ИЛИ НЕЩО ДРУГО, ПРОСТО ДА ОТВОРИ ОЧИТЕ СИ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ ОКОЛО НЕГО, ДА ПОТЪРСИ ТОВА ДЕТЕ И ДА ГО НАХРАНИ ОТНОВО. УМОЛЯВАМ ВИ.“

null