Последните дни на Живков


Бил бесен, че го съдят за апартаменти, а не за Възродителния процес, за да направи разкрития

На Трифон Зарезан съблякъл сакото си и останал по риза

Последните две места, където народът вижда Тодор Живков, са Враца и столичният квартал "Кремиковци". В града той е поканен от местни винопроизводители да зареже лозята за любимото си вино - врачански мискет. В софийския квартал пък извикали бившия Първи, за да му върнат отнетото през 1990 г. членство в партията майка.

Два месеца след тези публични изяви той влиза в Правителствена болница, а после

изпада в кома 20 дни преди смъртта си на 5 август 1998 г.

Ето какво разказват хора, които са общували с него във финалните му месеци: "За последно видях Тодор Живков през февруари 1998 г. и ми изглеждаше в завидна за възрастта си форма – обясни бившият парламентарен секретар на правителството на Жан Виденов Пламен Николов пред "168 часа”. – Той тъкмо се бе върнал от честванията на Трифон Зарезан във Враца. Разказа ми, че било много хубаво, денят бил топъл.





По принцип не беше зиморничав,

издържаше на студ, но ме изненада, като ми показа снимки по къс ръкав. Представете си – това беше февруари. За първи път си свалил сакото и останал по-леко облечен."

Николов го попитал не се ли притеснява да бъде по риза с къс ръкав през зимата, но бившият Първи му казал, че нямало опасност да се разболее, защото денят бил слънчев и топъл. "То не е ясно още колко ще мога да се радвам на хубавото време", допълнил Живков и се засмял в характерния си стил, намеквайки за напредналата си възраст.

За да излезе от София, понеже бил под домашен арест, е

поискано специално разрешение.





Това е било първото пътуване на Тодор Живков до Враца след покушението срещу него през 1980 г. в същия град.

18 години след нападението почитатели го посрещнали

пред комбината "Химко", а после неофициално се срещнал и с червения кмет Румен Стоманярски, впоследствие депутат от БСП. На площада специално заради бившия Първи облекли танцьори в народни носии, които му поднесли хляб и сол, а го чакало и буре с вино. Той отишъл в града с огромно желание, тъй като там се произвеждала алкохолната напитка от любимия му сорт “Врачански мискет”. Когато преди атентата отсядал в резиденцията си, винаги му сервирали от него. Специално от Враца изпращали бутилки и в другите вили, в които почивал Живков, включително и в Евксиноград.

И затова с голямо желание откликнал на поканата на бизнесмени през 1998 г. да зареже лозята на Трифон Зарезан. Останал много доволен. Пред Пламен Николов Живков споделил, че

се чудел дали да приеме още две предложения

за гостуване.





Първото било в самоковското с. Говедарци, където Мара Малеева е била разпределена като лекарка навремето. Двамата живели там в младите години по време на Втората световна война и съществуват данни, че може би там е родена Людмила Живкова. Затова хората от селото често искали Тато да им гостува.

В крайна сметка така и не отишъл. Местните не помнят подобна среща.

Втората покана, за която той разказал на Пламен Николов, била от организаторите на честванията на събитията от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива. Тя се подновявала всяка година, но той все не успявал да стигне. През 1998 г. имал желание да отиде, но починал преди събора, който по традиция се провежда в края на август.

"През февруари ми изглеждаше в изключително добро здраве и ме питаше за мнението ми дали да посети Говедарци и Странджа.

Защо няколко дни по-късно се е влошил рязко и ненадейно,

както научих от други хора, за мен е необяснимо. Повече така и не го видях", разказа Николов. През годините той търсел, но не намерил обяснение. А Тодор Живков бил човек, който много

стриктно спазвал указанията на лекарите,

за да поддържа здравословното си състояние и се грижел добре за себе си.





"Питаше ме дали ще имам време да отида с него, ако той реши да тръгне за Говедарци, но мен ме завъртяха някакви дела и не успях да му се обадя", допълни Николов. След тази среща той повече не видял бившия Първи. Колкото и да се опитвал да се свърже с него, човекът от народа не вдигал. А иначе винаги лично се обаждал по телефона.

Още като бил партиен и държавен ръководител, не давал на секретарката си да говори по личната му петолъчка. Така било и после, когато телефона му го знаела цяла София.

"Когато набираше някого, питаше: "Позна ли кой се обажда?" и се засмиваше по познатия си характерен начин - ха-ха-ха", допълни експарламентарният секретар. Той отишъл и лично в къщата в столичния квартал "Бояна", след като не успял да се свърже по телефона с Живков, но охраната го отпратила. Останал с впечатление, че е нежелан гост.

А когато Николов разбрал, че управлявалият 33 години България политик е болен, пак се опитал да говори или с него, или с внучката му Жени Живкова. Но

отново ударил

на камък.

Не могъл да влезе на свиждане и в Правителствена болница, след като бившият Първи е приет на 11 май 1998 г.

Той обаче е бил в интензивното отделение и там посещения няма. Пуснали единствено близките – Иван Славков отишъл още същия ден, когато тъст му постъпва в лечебното заведение. Владимир Живков бил на море и също веднага се върнал, за да види баща си.

Нито един от социалистите, които в последните години поддържали връзка с бившия комунистически лидер, не са ходили в болницата да го видят.





"Една от последните ни срещи беше в деня, в който имаше заседание по делото за апартаментите на културните дейци – разказа бившият соцдепутат Георги Божинов. – Поетът Иван Динков, който ме беше завел за първи път на "Секвоя" няколко години преди това, ме беше предупредил още тогава, че всичко се подслушва. Тодор Живков седеше във фотьойл до малка стъклена маса. Обстановката беше скромна.

Когато влязох, той веднага ме попита: "Интересува ме какво говорят хората навън за мен". Това бяха първите му думи. След това, преди още да му отговоря, както си седеше, избухна в своя смях: "Ха-ха-ха, ще ме съдят за някакви одеяла и апартаменти".

Подскочи с такава сила, че буквално подхвърли масата във въздуха. И ядосано каза: "Искам да ме съдят за Възродителния процес публично, за да кажа какво беше замислено за България.

Може да изглежда

всякак,

но ние не бяхме

глупаци

и трябваше да действаме."

След тези си изяви само близките са общували с бившия Първи. В този период той бил притеснен, че може да се опитат да го ликвидират, свидетелстват те.





"Сега са заложили на това – да го реши майката земя: като умра заради пределна възраст или като ме убият”, казва 5 месеца преди смъртта си Тодор Живков в интервю за в. "24 часа".

На въпроса наистина ли го застрашава насилие, защото и преди е предупреждавал за атентати, той отвръща: "Всичко е възможно, но не това е главното. Основното е защо един държавен глава го държат толкова време. Има три-четири процеса срещу мен и ги задържат”.

Кой го заплашва

или иска да

го ликвидира,

така и не става ясно.

Единственото, което обяснява, е, че се чувства репресиран. "Въздържам се да искам обезщетение от международни институции, но ако до година не стане, ще се отнеса към тях. Ще опиша и тези, които ме арестуваха, и сегашните, може би и бъдещите.”

"168 часа" изпрати въпроси на внучката му Жени Живкова с въпроси за последните му дни и как си е отишъл, но до редакционното приключване на броя отговори не дойдоха.


Четете още:

🔴 Медици от Горна Оряховица се справиха със сложен и рядко срещан клиничен случай 

🔴 Наше момче грабна европейското злато по физика

🔴 Чудесата на св. Богородица от Врачеш не секват 130 г.





Източник: 168chasa





Коментари

горе