Как Снегурочка и Дядо Мраз станаха Снежанка и Дядо Коледа


В продължение на много години у нас децата си знаеха, че подаръците ги носи Дядо Мраз. Днес той се превърна в Дядо Коледа. Единствената, "запазила" името си, напук на политическите промени, си остана Снежанка. По времето на соца и задължителия руски език в училищата, обаче, тя бе известна и под името Снегурочка. Този "развой" на най-любимите герои от приказките, свързани с Новогодишните празници, е намерил своето художествено превъплъщение в много детски книжки, пиеси, опери, мултипликационни и игрални филми.

Снегурочка и до днес е уникална "новогодишна" руска героиня, която носи своята специфика. Под друг ъгъл погледнато, обаче, тя е нещо като следовничка на Снежанка от вълшебните приказки, записани през XIX век.

Един от най-разпространените варианти на приказката в Русия е за двама бездетни старци - мъж и жена, които си направили момиченце от...сняг. Най-любопитният развой на тази тема е как после те непредпазливо сложили снежното момиченце на печката, и то оживяло.

На вид девойката била около 13-годишна. Старците я кръстили Снегурочка - т.е. родена от снега. В някои краища на Русия е известна и под името Снежевиночка /Снежинчица/.

Михаил Врубел, Снегурочка, /1890 г., Ескиз за костюм/

В един от тъжните варианти на приказката, оживялото от снега момиченце загинало по време на скок над огън и се превърнало в облаче, което излетяло в небето.

Според специалисти този тъжен финал бил свързан с народните представи за природните явления, и по-точно какво прави топенето на снега. Това е описано в един труд под названието "Поетическите представи на славяните за природата".

Във фолклора, когато дъждовните облаци се превръщат в сняг, прекрасна фея слизала от небето на земята, при хората, и ги дарявала с нежността си, като сипела снежинки над главите им.

В една стихотворна пиеса на Александър Островски - "Снегурочка", написана през 1873 г., приказното снежно момиченце е представено като дъщеря на Дядо Мраз и Пролетта?

Сюжетът е следният: Снегурочка не можела да изпитва любов, защото била "студена като снега". Когато започва да живее сред хората, тя помолила майка си да я дари със способността да обича.

Слънчевият лъч, който трябвало да запали в сърцето й това горещо чувство, обаче, стопил Снегурочка.

Островски всъщност пресъздава една романтична и трагична история за любовта. Чайковски прави музика по пиесата му, но така или иначе, хората се натъжавали от този художествен вариант на старата народна приказка. Не им харесвал тъжния й финал.

Николай Римски-Корсаков първоначално също не одобрил пиесата на Островски "Снегурочка", но 5 години по-късно признал, че е схванал красивата алегория в нея като смяна на годишните времена, и това много му допаднало.

Римски-Корсаков написва опера, която и днес е в репертоарите на много оперни театри по света.

Трагическият образ на хладната красавица Снегурочка от пиесата на Островски, вдъхновила и други творци, един от които е Александър Блок.

През 1891 г. Владимир Дал издава своя обработка на приказката за Снегурочка - с щастлив край. В неговата приказка Снегурочка е ту дъщеря, ту внучка на Дядо Мраз, но най-важното е, че най-малките не остават натъжени на финала.

Именно Дал превръща Снегурочка/Снежанка в спътница на Дядо Мраз/Дядо Коледа по време на неговото щедро околосветско пътуване за раздаване на подаръци.

На всички педагози по света се харесва този вариант на приказката и скоро този образ на Снегурочка/Снежанка придобива траен характер в литературата и изкуството.

Снегурочка/Снежанка се превръща в неизменен и постоянен персонаж на всички детски тържества по света. В много страни се изработват и фигурки на снежното момиченце, които се окачват на върха на елхата.

Става така, обаче, че първоавторите на Снегурочка се отказват от нея за дълго време по политически съображения. След Октомврийската революция Рождественските празници се обявяват за отживелица и религиозно залитане.

Светското празнуване на Нова година е въведено в Русия чак през 1935 г. Тогава отново, след цели две десетилетия забвение, Снегурочка започва да обикаля необятната СССР заедно с Дядо Мраз.

В този "творчески тандем" са признати и в социалистическа България.

Първата екранизация на славянската/руска Снегурочка в Русия е от 1914 г., и е дело на киностудията "Хаджонков".

През 1952 г. излиза пълнометражен филм по пиесата на Островски и музика на Римски-Корсаков. Героите пеят опера, но сценарият на филма е адаптиран за детска публика.

През 1957 г. излиза 10-минутен мултипликационен филм "Приказка за Снегурочка", отново заснет по пиесата на Островски, но с доста по-оптимистичен финал.

Първата цветна кинолента по темата е заснета през 1968 г. от "Ленфильм". Тя е по-скоро за възрастни.

Следват още няколко съветски екранизации за Снегурочка, някои от които с доста весел сюжет.

През 2006 г. режисьорката Мария Маут прави куклен мултипликационен филм с любимата руска героиня и филмът е много харесван от децата.

Предишни поколения българи са гледали някои от тези филми и под тяхно въздействие са си изработили представа за спътницата на дядо Мраз, доста по-различна от американската визия на Снежанка. Макар че доста съвременни руски илюстрации и картички съвсем очевидно се повлияват от западната култура. 

А на Запад от доста време направо игнорират присъствието на Снежанка до Дядо Коледа и все по-често той предпочита компанията на джуджетата, или на Снежния човек. 

Оказва се, че дори традиционните приказни герои могат да менят образите си, както и имената си, според геополитическите представи на съвремието.

Еми МАРИЯНСКА


Четете още:

🔴 НЛО-то Велко Кънев: Максималист. Обичлив. Чувствителен

🔴 Преуспял емигрант реши да се върне на село. Вижте как се чувства!

🔴 Д-р Неделя Щонова ви дава една проста, но изключително ефикасна рецепта, която ще ви отърве от много болести!





Източник: Дир.БГ





Коментари

горе