Д-р Цветозар Механджиев
Д-р Механджиев е български акушер-гинеколог, който от няколко години работи в Осака, Япония. Преди да замине той е практикувал професията си в Майчин дом и клиники за репродуктивна медицина в София. Защо един доказан и уважаван лекар в разцвета на своята професионална кариера решава да продължи работата си на хиляди километри от България, какво е общото между българското и японското здравеопазване и много други интересни неща, предстои да разберем от следващия материал.
Кратка визитка:
1994 – 2000 г. – Завършил медицина в Медицински факултет на Медицински университет гр. София
2000 – 2003 г. – Институт по стерилитет и асистирани репродуктивни технологии – гр. София
2002 – 2006 г. – Специализант по акушерство и гинекология в СБАЛАГ „Майчин дом“ – гр. София
2003 – 2007 г. – Медицински център „Репродуктивно здраве“
2003 – 2006 г. – Редактор на списание „Репродуктивно здраве“
2006 – 2010 г. – Асистент към катедрата по акушерство и гинекология на Медицински факултет на Медицински университет – гр. София с база СБАЛАГ „Майчин дом“
2007 – 2011 г. - Медицински център „Димитров“ – гр. София
07/2008 – 12/2008 г. – Кингс колидж хоспитал – гр. Лондон
от 2011 г. - Изследовател и асистент към катедрата по акушерство и гинекология на Медицински факултет на Университета на Осака.
Д-р Механджиев, Вие сте много успешен български акушер-гинеколог, признат и в чужбина. Бихте ли разказал как се насочихте към медицината?
Към медицината ме насочи интересът ми да помагам на хората. Може би ние се бъркаме донякъде в Божиите работи, но все пак смятам, че хората заслужават по-добър живот. Всички професии са с мисия да помагат на хората, но може би медицината е най-хуманната от всички тях. Така че може да се каже, че хуманизмът ме насочи към нея. Около 17-18 годишна възраст реших, че искам да се занимавам с медицина.
Има ли други лекари във Вашето семейство?
Дядо ми е бил лекар, педиатър. С едно поколение е прекъсната връзката.
Защо избрахте гинекологията като специалност?
Както всички младежи исках специалността ми да бъде хирургична. В съзнанието на студентите при хирургичните специалности ефектът е по-видим. Докато при терапевтичните специалности се изисква търпение и време, за да се види резултатът от лечението, за хирургичните смятахме, че са с по-видим ефект, а и гинекологията е такава хирургична специалност, при която има и много консервативна терапия, т.е. има от всичко.
Съществува ли при студентите някакъв страх от хирургията и как се преодолява?
Образователната система по медицина в България е така структурирана, че започва с дисекция на труп и след като вече сме в детайли запознати с анатомията, се преминава към клиничните специалности. Докато се стигне до хирургична специалност, още по време на следването има донякъде една дехуманизация на професията. Човек започва да гледа детайлите и се абстрахира от факта, че става въпрос за жив човек. Това е добре в смисъл, че лекарят не гледа толкова емоционално, а гледа технически на нещата. Просто знае какво трябва да се направи и го прави.
Спецалност Гинекология също има своите направления. Когато завършвахте Медицинския университет и започвахте работа, имахте ли своите предпочитания в коя определена област да се развивате?
Реших да се насоча към човешката репродукция – инвитро фертилизация и асистирани репродуктивни технологии като цяло, защото това е много бързо развиваща се област и напредъкът там е много осезаем.
А всъщност откога съществува асистираната репродукция?
Първото бебе Луиза Браун е било заченато по метода инвитро през 1977 г. и е родено през 1978 г. За развитието на тази технология Едуардс – биологът, който е участвал в екипа, получава Нобеловата награда за медицина и физиология през 2010 г. За съжаление д-р Стептоу – акушер-гинекологът участвал в екипа, по това време вече не е между живите, а както знаем, Нобеловите награди се дават само на живи хора, така че не е могъл да получи това престижно отличие.
Всъщност в асистиранта репродукция много неща, които са били немислими преди 10 години, вече са факт. От тази гледна точка не съжалявам, че се насочих към тази субспециалност. От друга страна при асистираните репродуктивни технологии наличието на плоден сак при ултразвуков преглед се смята за успех, но тъй като за двойката, която е имала проблем със зачеването, крайната цел е да имат живо и здраво дете, впоследствие реших да продължа развитието си в областта на феталната медицина, т.е. да завърша процеса на лечението – от момента, в който се обърне към мен двойка с проблеми в зачеването като специалист, да мога да помогна до момента на раждането на дете. В тази връзка през 2008г. бях в Кингс Колидж Хоспитъл в екипа на проф. Николайдес, именно за да продължа грижата за пациента след успешното зачеване.
В България сте работил едновременно и в Майчин дом, и в частни инвитро клиники?
Когато завършвах имаше реформа в системата на здравеопазването (не че е приключила оттогава) и нямаше специализации повече от две години, след което излязоха само платени специализации, като под това се разбира, че специализантът работи като доктор, със задълженията на ординатор, на 8-часов работен ден, с дежурства и т.н. на договор за обучение и в края на месеца въобще не получава заплата, а отделно си заплаща и за обучението. И като един мъж в края на 20-те си години, който вече трябва да започне да се издържа, работих на две места, на два основни трудови договора.
В крайна сметка колко години са необходими да се вложат в образование, за да започне един лекар специалист да практикува?
Шест години и половина е следването по медицина в България, четири години е специализацията, т.е. общо са някъде около единадесет години, ако всичко върви по мед и масло. А както е в случая с мен и моите колеги, завършили през 2000 година - с нулеви години без специализации, целият процес отне дванадесет години и половина.
Чувствахте ли се удовлетворен професионално в България?
Както всички останали хора в България човек се чувства удовлетворен от себе си заради себе си, защото е постигнал това, към което се е стремил. Животът в България е труден и при лекарите е както при всички останали хора. Основният проблем беше, като трябва да се има предвид, че не съм в България от няколко години и нещата може да са се променили, но накратко казано проблемът беше, че специализантите и младите лекари в България имат прекалено много задължения, и в същото време, освен за собствено удовлетворение, е трудно да се каже защо всъщност все още практикуват. Защото към един специализант и млад лекар всички – по-възрастни лекари, пациенти и т.н., се обръщат с думите „Вие сте длъжен“. Болшинството от пациентите оценяват труда на лекарите, но е неприятно, когато един на десет пациенти прояви неблагодарност. Лекарят запомня този факт и всички останали, които са били благодарни, остават на заден план.
Всъщност точна наука ли е медицината?
Хората са различни и гените им са различни. Както хората имат различен цвят на очите, цвят на косата, на кожата, така и всичко останало е различно. В съвременните учебници съм срещал определението, че добрият лекар е добър играч на хазарт, защото ако един пациент има, да речем, главоболие и той заложи на заболяване, при което главоболието се среща при всеки втори пациент, но самото заболяване се среща при един на милион пациенти, вероятността да загуби е по-голяма, отколкото ако заложи на заболяване, което има главоболието като симптом едно на хиляда, но от което страда седем процента от популацията. Все пак част от пациентите ще имат заболяването, от което пациентите страдат един на милион и е само въпрос един лекар да практикува достатъчно дълго, за да попадне такъв пациент при него. За щастие заболяванията имат повече от един симптом, но за съжаление при всеки пациент протичат индивидуално и ние няма как да знаем предварително какво ще се случи. Естествено ние своевременно коригираме терапията си.
Усещали ли сте някакви ограничения в развитието си в България?
В известен смисъл - да. От гледна точка на скъпо струваща апаратура. Като цяло здравеопазването в България е недофинансирано. Сравнявайки с Япония, за мен е странен факта, че ценообразуването се определя централно от Здравната каса. В Япония няма такова нещо. Тук всяко здравно заведение си има собствен ценоразпис. Разбира се, тук има много здравни каси, хората имат различни пакети, всяка каса преценява какво ще поеме, като никога не е сто процента и винаги има доплащане от страна на пациента, защото това е единствения начин за контрол. Непрекъснато в България има оплаквания, че Здравната каса се източва. Щом пациентът е съгласен да се подпише на какъвто и да било документ, няма как да се спре това нещо. Трябва да има контрол от страна на пациента. А тук пациентът си доплаща и винаги знае за какво плаща. Повечето хора не биха платили за нещо, което не им е правено.
Защо решихте да продължите работата си в Япония?
Защото исках да направя малко наука, а в България това е трудно осъществимо. Медицината е като всички останали области. Дали учим по-дълго или по-кратко не е от съществено значение, но хората живеят в една и съща държава и когато докторите както всички останали са оставени на себе си за своето оцеляване, те престават да се интересуват толкова от своето развитие. Човек, за да започне да прави наука, трябва да има най-малкото времето за това. В България медицинските специалисти почти винаги работят на поне две места. Когато един лекар работи 12-16 часа на ден, поне шест дни в седмицата, няма кога да седне и да направи статистика - колкото и интересни случаи да има, колкото и да има желанието и да вижда, че определена симптоматика е свързана с определени заболявания. Когато няма времето да направи статистиката, просто всичко останало е в сферата на доброто желание. Всъщност ако трябва да кажа защо съм заминал – заминах точно затова, защото нямах времето в България. Тук имам много повече време. Нали казват, че японците работели повече от много други нации – аз искам да ви кажа, че съм в Япония вече пет години, също така съм бил и три месеца за кратко през 2002 година и в България хората работят много повече, но тъй като организацията, мениджмънтът не са добри, в резултат на което лекарите работят много, дават всичко от себе си, а ефектът не е задоволителен. Всъщност затова дойдох, защото преди да замина за Япония имах по един почивен ден в месеца, всичко останало беше работа с пациенти, т.е. за мои проучвания нямах възможност.
Странно е как тази изключително отговорна професия, може да бъде съвместима с подобно физическо натоварване. В Япония как е в това отношение?
Тук почти няма случаи лекар да работи на повече от едно място. В България не само лекарите, но и други медицински специалисти като сестри и акушерки работят на поне две места. Възможно е да са се променили нещата, но се съмнявам да е значима промяната. Недопустимо е това, но е факт.
В Япония с какво точно се занимавате?
Занимавам се с инвитро и работя в инвитро център. Също така се занимавам с наука и фетална медицина и обучавам студенти в университета в Осака. Позицията ми е асисент-изследовател. Доволен съм, но смятам да се върна в България. Мисля, че България заслужава по-добро развитие.
В Япония хората имат ли повече репродуктивни проблеми в сравнение с българите или няма такава статистика?
Нямат повече репродуктивни проблеми, но имат по-различни репродуктивни проблеми. В Япония например има повече имунологичен стерилитет, свързан с използването на хибрицидни средства в миналото.
Какво първоначално Ви впечатли най-много в японския начин на живот и култура?
Фактът, че докато в мисленето на западните хора основата е конкуренцията и тя е тази, която издига нагоре (това, разбира се, е вярно – колизията, сблъсъкът на различни мнения и интереси), в японската култура центърът на мирогледа е хармонията, т.е. постигане на хармония вътре в себе си и с околната среда. Това наистина прави впечатление. Хората са може би по-уравновесени и по-смирени. Просто те разбират, че са част от цялото – от обществото, от вселената ако искате, разбират, че не са вечни. Знаят, че трябва да намерят своето място в обществото и че трудно могат да променят света сами.
Има ли изразена корпоративна конкуренция?
Има, разбира се, но първото нещо, на което е хубаво да се обърне внимание когато говорим за Япония и корпорациите е, че много често човек след завършване на своето образование започва работа на едно място и обикновено се пенсионира във фирмата, в която е започнал работа. Не сменят много работата си. В Япония човек има някакъв таван в своето развитие. Много е трудно през живота си да направи някаква генерална промяна, т.е. родителите са му задали някакво място в обществото още с неговото раждане. Може би това се отнася за цяла Азия. Още в края на следването самите фирми се обръщат към съответния човек, като и той лично кандидатства на различни места. Тъй като често се пенсионира на същото място, се създават едни отношения като в семейство. Корпорацията чувства задължения към своя персонал и персоналът също чувства корпорацията като семейство, т.е. наблюдава се мислене от типа „един за всички, всички за един“. Служителите дават всичко за фирмата, но и фирмата дава всичко за тях. Стараят се хората да се чувстват добре.
В нашите представи японците са хора на честта и достойнството. Така ли е?
Да. Самураи няма, но са хора, които не лъжат. Ако трябва да кажа какво е моето впечатление от Япония и как виждам нещата – японците са наистина перфекционисти. Изречението за мен, което най-кратко характеризира Япония, е „Така трябва да бъде“. Когато сравним България и Япония и имаме български проблем, който не намира своето решение, и когато се види какво е решението тук, обикновено моята реакция е: „Така трябва да бъде.“
Какво Ви впечатли първоначално в японското здравеопазване?
При първия ми сблъсък с японското здравеопазване още през 2002 година ме впечатли неговата консервативност. Медикаменти, които са регистрирани в България от преди 20 години и с които работим, в Япония навлизат много по-късно, със закъснение от 15-20 години. Има известни законови ограничения – част от изпитанията трябва да са проведени при японци, да се види как работят при метаболизма на японците, тъй като има разлика в активността на някои ензими. Като цяло е много по-консервативна медицината в Япония. Не мога да кажа, че това е по-добре, но така са решили. Иначе японското здравеопазване е много технологично, навсякъде е натъпкано с апаратура. Има много технологии, които самите японци разработват. Голяма част от апаратурата идва от Япония. Имат много технологични разработки в областта на асистираните репродуктивни технологии. В ембриологичната част има апаратура, която не само в България, но и в западна Европа не се среща. Например в някои ембриологични лаборатории тук има апарат, който имитира перисталтиката на маточните тръби, тъй като са преценили, че това спомага за правилното развитие на ембрионите. Фирми от западна Европа също разработват подобни апарати, но тепърва ще се изясни доколко са ефективни. Има също секвенатори – апарати за генетични изследвания, каквито в България не съм виждал. Това не е нещо принципно ново, но тук вече става въпрос не само за качествени разлики, но и за количествени. Ако в българска лаборатория има една машина за real time PCR , в една лаборатория в Япония има десет машини.
Четете още:
🔴 Зара и Иво повярваха в чудото и станаха родители🔴 Двойно благословени: М. Илиева от петричкото село Първомай, майка на близнаците Иван и Иванина и сестра им Антония: Ние сме майки-героини..
🔴 Спасих брака си, започнал с лъжа
Източник: gspace
Коментари
Харесайте ни във facebook!
