Казваха му Бате Велко, всяваше почит и мъдрост





Велко Кънев обичаше да сяда на огромната кръгла маса в клуба на Народния театър, за която казваха, че е от времето на Пенчо Славейков като директор.

Бяха я намерили сред вехториите в мазето, бяха я излъскали и настанили в тясната ниша в дъното на ресторанта. Когато беше директор, Дико Фучеджиев канеше гостите си около нея. Можеха да седнат поне дузина. Велко предпочиташе да си изпие чашата червено вино на тази маса, защото празните столове около него някак си приканваха влезлите в клуба да го прекосят и да стигнат до актьора. Там с широк жест той ги канеше да седнат.






Умираше да си говори с хората.

Беше обичан от всички, странно явление за актьорското съсловие

не само у нас. Борислав Чакринов, режисьор и директор на Бургаския театър, който най-напред приюти Йосо Сърчаджиев и после Велко Кънев, та направиха едни от най-качествените си спектакли в годините си на зрелост, казва, че всеки ден различни хора са го чакали да дойде в театъра. Завързвал е приятелства с местни рибари, правили му компания по Тунджа (силата му беше в речния, а не в морския рибарлък), с лекари, луднали по театъра, и с всякакви културтрегери, замаяни от късмета да общуват с актьор светило. Покрай моноспектакъла си "Даскал" (2004) в камерната зала на Народния (режисьор беше Борето Чакринов) намери съмишленици сред учители, потърсили го след представлението. Те го благославяха, доволни, че защитава неблагодарния им труд. Даскалът на Велко избива цял клас, след като губи всякакъв контакт с учениците, надпреварващи се да унижават, подценяват и пренебрегват него и предмета му, литературата. Велко обсъждаше с учителите насилието сред учениците и отношението им към преподавателите, но не искаше с лека ръка да разделя нещата на бели и черни. Твърдо

смяташе, че язвите започват

от семейството, но мечтаеше за учители, които се отнасят по-игрово, с повече въображение към работата си.






Той притежаваше умението да убеждава. Заради болестта си говореше приглушено и дрезгаво, но още преди тя да го нападне, никога не повишаваше глас. Но звучеше адски авторитетно и разумно. Много ми беше любопитно и присъствах на няколко записа на НЛО. Случвало се е всеки от актьорите да има своето си мнение за някой скеч и разнобоят продължаваше, докато Велко не вземе отоншение и усмири страстите. Попитах веднъж Тони Радичев дали е вярно впечатлението ми, че Велко се е изявявал като лидер. Нали през последните години направи добри постановки като режисьор, а в тази професия е полезно да си лидер. Радичев искрено се учуди и твърдо отрече. Значи, помислих си, Велко е убеждавал колегите си, без да внушава впечатлението, че ги ръководи и че произнася финалното мнение.






Така говореше с хората, давайки право на всяка позиция. Затова го търсеха, приемайки го за мъдрец. Наричаха го "Бате Велко" дори по-възрастни от него. А той не поставяше бариери и не се надуваше дори в най-престижните си години. Смяташе се човек на театъра и му отвръщаше със същата преданост. Чакринов е присъствал на награждаването на Велко за изпълнението му в "Даскал" на фестивала за моноспектакли "Монокъл" в Петербург. "Гледах го и не вярвах на очите си - казва режисьорът. - Беше преживял какви ли не награди и почести, а изглеждаше безумно щастлив. Изпитваше голяма наслада!"

Мария Статулова:

До последно игра до кръв

"Снощи гледах "Да обичаш на инат", видях рошавата му глава, гледах как излъчва сила, която ще пробие екрана. Той играе до кръв, такава ни е професията, докрай... единствено до кръв.

Въпреки малката роля в последния му филм "Още нещо за любовта" той остава запомнящ се, изиграва сцените в последните моменти от борбата му с рака...

Големият актъор не играе задължително по 10 часа. Големият личи в малкото присъствие. Въздейства мигновено. Хората те помнят и цитират думите ти..."






В очите на Мария Статулова Велко Кънев остава един фин човек, излъчващ елегантност, мъжественост и сила.

Човек, възхищаващ се на природата, изпълнен с нежност, пазена само за най-близките му.

Във филма "Още нещо за любовта", който от тази седмица е по кината, Велко Кънев играе богат арменец по времето на Втората световна война.






Иска да омъжи дъщеря си за арменски фотограф, любимец на целия град. Велко участва в две сцени - срещата с майката на фотографа, в чиято роля се изявява Мария Статулова, и разходката, по време на която убеждава фотографа да се ожени за дъщеря му.

В една от сцените актъорът казва, че ще си отиде и това време няма да е далеч. Той си отиде от нас на 11. декември 2011 - ден преди премиерата на филма.


Четете още:

🔴 Мисля за Коканова. „Целунат от Невена“ продължих главоломната си кариера в киното

🔴 Загинал при защитата на София...

🔴 Американка с четири крака роди пет деца от две ва**ни





Източник: spomen





Коментари

горе