Мишле изяде дипломата на Невена Коканова във ВИТИЗ




- Какво има?

Това е първата реплика, която Невена Коканова произнася в киното. Звучи ли ви съдбовно? Тогава никой не предполага, че красивата абитуриентка от Икономическия техникум в София, която с още десетина съученички участва в масовката на "Две победи", ще стане първата дама на българското кино.

Най-голямата!

Това не знае режисьорът на филма Борислав Шаралиев. Няма как да предполага и Рангел Вълчанов, към когото е отправена репликата. В "Две победи" той е Ламби Бушона, а само след 7 години като режисьор ще снима Невена в "Инспекторът и нощта". И то в отрицателна роля - жена с леко поведение, обвинена в убийство.






След години актрисата ще признае: "За мен това беше съдбоносна реплика, отвори ми много врати. А като философски въпрос продължава да е знак на въпросителните в моя живот..."

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница, но детството й минава в софийското село Кумарица, днес гр. Нови Искър. Баща й е офицер от царската армия и служи в българския корпус в Македония. Майка й Елеонора е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг. Нейната майка пък предпочита да говори с внучката си Невена на немски. Дядо й е бил адютант на цар Фердинанд и член на свитата му.

През 1947 г. срещу Богдан Коканов е заведено дело, на което е оправдан. Когато обаче излиза с жена си от Съдебната палата, един човек го спира и извиква уж за някаква справка. Вместо справка Коканов е изпратен в лагер. След освобождаването е общ работник по строежите.

"Беше нищета и студ",

спомня си Коканова

за онези години.

През 1956 г. тя се явява на конкурсния изпит във ВИТИЗ. На последния кръг комисията кара Невена да изиграе следния етюд: докато бърза да изглади роклята си, защото има среща,

в стаята й се появява мъничка мишка.

Студентът по режисура Павел Павлов, току-що преминал в трети курс на института, я съветва, че въобще няма да шашне комисията, ако покаже баналния женски страх или погнуса от малкото животинче.

Павлов я убеждава да изиграе етюда на обратно, като надлъгване с мишката. Докато плъзга ютията по роклята, Невена с крайчеца на окото следи идващата към тънките й глезени твар. Дори от време на време подритва с босите си крака, но не толкова да я подплаши, колкото да подчертае безразличието си към нея.






"Невена изигра великолепно етюда, обаче дали защото не влезе в очакваното от всички клише, или по някакви други причини комисията я скъса като неперспективна", каза ми Павел Павлов. Някои от най-близките й приятели предполагат, че неблагонадеждните факти от биографията й може би са основната причина да я скъсат на изпита във ВИТИЗ. След години, когато вече е истинска звезда на българското кино, я приемат в БКП в общ списък с Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Константин Коцев и др.

Коканова понася стоически скъсването си във ВИТИЗ. Директорът на ямболския театър Янаки Стоянов толкова харесва красивата кандидат-актриса, че я кани в състава си. Там веднага й дават ролята на Жулиета и както и в етюда си, изиграва героинята на Шекспир боса.

Днес театърът в Ямбол

носи името "Невена Коканова".

Още един човек запомня красивото момиче от изпитите за ВИТИЗ. Това е режисьорът Янко Янков, който се сеща за него, когато търси изпълнителка за ролята на Ема във филма си "Години за любов" по сценарий на Веселин Ханчев. В него тя играе приятелка на Чавдар, а в ролята е младият театрален режисьор Любомир Шарланджиев. И както нерядко се случва в кинаджийската гилдия любовта на героите от екрана преминава и в живота.

Едва на 19, Невена се омъжва за Шарлето, както всички наричат Шарланджиев. Освен съпруг той става и неин първи учител по актьорско майсторство. Сигурно не му е било трудно, само е трябвало фино да шлифова щедрия талант, с който природата е надарила Невена.

"Тя винаги казваше, че трима души са заместили ученето й във ВИТИЗ и първият е Любчо - твърди Павел Павлов. - Не знам дали я е ревнувал, той беше толкова широко скроен човек, че това не можеше да се разбере. Но истински трепереше над нея, както се трепери над малко дете. Тя буквално беше негово творческо създание..."

Останалите двама учители на актрисата са Апостол Карамитев и Григор Вачков. С Карамитев играят във "Варшавска мелодия" в Театър 199 и салонът се пукал по шевовете. "Чочо (Карамитев - б.а.) ми разкри граматиката на актьорлъка, от него научих колкото от пет театрални академии", обичала да казва Коканова.

С Григор Вачков пък правят истински фурор в пиесата на Иван Радоев "Ромео, Жулиета и петрол" на сцената на Сатирата. Според Павел Павлов Гришата енейният любим партньор на сцената, двамата ги свързва силно приятелство.


"Тютюн" (1962) е първият филм, в който талантът на Коканова блести с пълна сила. Режисьорът Никола Корабов най-напред й прави пробни снимки за ролята на Лила. Предлага да опитат и за образа на Ирина, но тя отказва.

"Страхувам се

да не те угробя",

признава актрисата

на режисьора. Двамата дълго се разхождат в Борисовата градина и той я убеждава, че рискът е само негов и той ще си го понесе. От нея иска безотказно да работи ден и нощ и заедно да изграждат образа на Ирина.

Но целият художествен съвет в Киноцентъра, с изключение на трима души, е против Коканова да играе Ирина. Ако не броим "Две победи" до този момент тя има участие в пет филма - "Години за любов" (1957), "Среднощна среща" (1958), "В тиха вечер" (1960), "Бъди щастлива, Ани" (1861) и "Стръмната пътека" (1961). Няма нито един провал, но и нито един голям творчески успех. Те и самите филми не го предполагат.

Притесненията на киноначалниците са, че с избора на Коканова Корабов ще провали сценария, ще дискредитира романа "Тютюн" и ще пропилее парите. "Аз вярвам на Корабов", казва Димитър Димов и така решава проблема с избора на актрисата. Когато филмът е готов, режисьорът получава най-много похвали за играта на Невена.






"Тютюн" участва на фестивала в Кан и тогава е първото излизане на актрисата зад граница. Стоянка Мутафова й дава кожения си шал, за да е по-шик. За първи и последен път в живота си Невена взема автограф. Върху поканата на фестивала се разписва самият Шарл Азнавур.

На една вечеря

Роже Вадим я учи

как да яде омари.

А след като гледа българския филм един шведски журналист възкликва: "Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен!"

Почти същите проблеми Невена Коканова има и при избора й за ролята на Лиза в "Крадецът на праскови" (1964), режисьорски дебют на Въло Радев. Той е оператор на "Тютюн" и още докато пише сценария по едноименната повест на Емилиян Станев, си представя Невена в главната роля. Радев я е снимал и в "Години за любов" и върху нежно-лиричната чувствителност на актрисата гради поведението на героинята Лиза.

Но Художественият съвет отново е срещу Невена. Някои я защитават с половин уста, но с уговорката режисьорът да пробва и други актриси. В книгата си "Изгубени пространства" Въло Радев пише: "След "Тютюн" се забелязваше една трудно обяснима резервираност в отношенията към Коканова - у колеги, у критици. Може би това бе просто стъписване пред новото, разрушило традиционния образ на героиня, пръкнало се при това незаконно - тя не беше завършила ВИТИЗ, стъписване пред една противоречива душевност - земна и възвишена, лирична и делнична..."

Въпреки желанието на режисьора за главната роля е утвърдена Виолета Минкова, известна актриса от Народния театър, но без опит в киното. Невена приема много тежко удара. Когато в Киноцентъра Въло Радев й съобщава решението на художествения съвет, тя го изслушва с наведена глава, опитва се да каже нещо, но сълзите я задавят. Излиза от залата и се затичва по коридора.

Екипът снима усилено няколко дни край Велико Търново част от любовните сцени между Виолета Минкова и сръбския актьор Раде Маркович. Когато режисьорът и операторът Тодор Стоянов преглеждат готовия материал, се хващат за главата. Пълно фиаско! "Виолета не носеше физическото и емоционалното излъчване, което би пленило публиката и би я накарало да ни вярва, да ни съпреживява. Усещах, че тази актриса не е в състояние да направи Лиза поне такава, каквато аз я виждах. Назряваше неизбежен провал", признава Въло Радев.

Той се връща в София и обявява пред художествения съвет, че сменя Минкова с Коканова. С актрисата се срещат в Руския клуб. Той говори, тя слуша мълчаливо. В един момент очите й се изпълват със сълзи. Във влага потъват и очите на Въло. Никой от двамата не докосва храната. Изпиват само водката и излизат навън. На въздух. И тогава Невена с много мъка казва: "За нищо на света не бих се съгласила да започвам отново, ако не разбирах, че Лиза е моя героиня, усещам го с цялото си същество. Аз съм изстрадала тази роля, искам да го направя..."

На фестивала във Варна през 1964 г. "Крадецът на праскови" печели наградите на журито и публиката, а Невена и Раде Маркович са удостоени с приз за най-добра женска и мъжка роля.

Силните образи на Ирина и Лиза сякаш започват да тежат върху творческата съдба на Невена. След тях тя изиграва няколко роли на красиви и силни, дори фатални жени - "Карамбол" (1966), "Най-дългата нощ" (1967), "Отклонение" (1967) и усеща, че започва да се повтаря.

Спасява я пак съпругът й Любо Шарланджиев, който в "С дъх на бадеми" от фатална жена я превръща в смачкана любовница. "Любовникът" е Георги Георгиев-Гец, който изпива цианкалий, когато тя прекъсва връзката им. И двамата са в непривични за тях роли, но изпълнението им е оценено - на Варненския кинофестивал през 1967 г. получават наградите за най-добри роли.

Но докато Невена преминава от роля в роля и трупа слава и зрителска обич, съпругът й Любомир Шарланджиев изпада в тежка творческа депресия. "Физическата кончина на Любчо се предхождаше от една друга смърт, наречена "Прокурорът", признава след години Невена Коканова. През 1968 г. филмът, макар че е по сценарий на Георги Джагаров, е спрян от ЦК на БКП след нареждане от Москва. Шарланджиев тежко изживява това, рухва като човек и творец. Често обичал да повтаря пред жена си: "Ти ще видиш, този филм ще излезе, след като умра, и чак тогава ще разбереш какъв режисьор съм аз! А за всичко останало, което сега правя, това не е валидно..."

"А аз постепенно от гледана с нежност и грижа съпруга се превърнах в самостоятелна личност - опора в пълните му с огорчения дни. Така в тези повече от 20 години съвместен съпружески живот той направи от мен една устойчива, пълна с житейски стоицизъм жена. На Любчо дължа това, което съм" признава актрисата в една изповед.






Шарланджиев се оказва прав. Той умира през 1979 г., докато снима "Трите смъртни гряха", и филмът е довършен от Коканова, която играе ролята на леля Дона. А когато след 1989 г. излъчиха "Прокурорът", се видя, че той наистина е бил доста смел за времето си филм.

Невена Коканова е и

първата българска

актриса, за която

пишат специални роли.

Точно нея има предвид Блага Димитрова, когато замисля сценария на "Отклонение". Дори я пита каква професия иска да има героинята й Неда. И понеже тя много обичала археологията, поискала да е археоложка. Поетесата и актрисата дълго разговарят за много неща от живота и част от тези разговори обогатяват сюжета и героите.

Пак специално за нея пише сценария си "Спомен за близначката" Константин Павлов и дори нарича героинята си с нейното име - Невена. Уви, той се оказва лош пророк. Болестта, от която се разболя героинята във филма, отнесе без време в гроба и актрисата. Тя си отиде на 6 юни 2000 г. само на 62.

Един следобед през 2001 г. Въло Радев разказва следния свой сън на съпругата си Жени: "Влизам в тунел. Обратно на всякаква логика не потъвам в мрак. Около мен е светло, пространството е пълно с бяла мъгла. Неочаквано от нея изникна човешка фигура, която приближи към мен. След миг разстоянието между нас изчезна, стопи се в мъглата и аз познах Венчето. Дойде усмихната, прегърна ме, хвана ме за ръка и каза: "Хайде! Да вървим!". Тръгнахме заедно от посоката, от която тя беше дошла..."

Малко след този сън режисьорът умира.


Четете още:

🔴 Авторът на "Прела баба" – син на съратник на Левски  

🔴 В САЩ възхитени от изобретение на българи, помагащо на хората под карантина заради COVID-19

🔴 Тук е пир по време на чума и не си мърдат пръста срещу заразата ВИДЕО





Източник: spomen





Коментари

горе