Вдовицата на Ботев с 30 лева пенсия


Национален резил сътвори Народното събрание в края на ХІХ век. По онова време вдовицата на загиналия за свободата Христо Ботев живее с 30 лева пенсия. Венета Ботева се опитва да измоли увеличение от парламента, но депутатите отказват въпросното разхищение. В същото време народните избраници плуват в охолство с многоцифрени заплати. Някои от тях са чиста проба милионери. 

На 17 май 1876 г. Ботев пише на Венета от парахода „Радецки“: „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа“. Освен Иванка, Венета има и син Димитър от първия си брак. С тези две деца тя изпада в тежко материално положение. В Букурещ е подпомогната от Българското централно благотворително общество. След Освобождението се преселва в Търново, където общината също ѝ помага. Парите обаче стигат само за хляб и сирене и вдовицата е принудена да пере и чисти по чужди къщи. В крайна сметка продава печатарската машина на Христо Ботев. През 1880 г. Второто народно събрание приема Закон за подобрение положението на бедните от поборниците в разните движения за освобождението ни и на семействата на загиналите от тях. По силата на закона депутатите отпускат на Венета Ботева 30 лева пенсия. На себе си вече са гласували 15 лева дневни плюс 60 стотинки пътни на километър. Значи за два дни мъдреците в камарата получават толкова, с колкото вдовицата на поета трябва да преживее цял месец. 

„За какво по-напред!“, кърши ръце Венета и решава да се унижи. През 1885 г. председателят на Четвъртото народно събрание получава следното 

ПРОШЕНИЕ от Венета Хр. Ботева за увеличаване пенсията ѝ, покорна молба: 

Както Ви е известно, господин председателю, покойният герой Христо Ботев след смъртта си остави едно малолетно момиченце – Иванка. Грижата за отхраната и възпитанието на това дете беше възложена на мене – неговата майка... Нашето честно правителство, като взе предвид, че аз съм една слаба и до крайна степен бедна жена-вдовица, съгласно съществуващия в отечеството ни „закон за подобрението (положението) на поборниците и на семействата на загиналите“, не закъсня да ми се притече на помощ, като ми определи ежемесечна пенсия от 30 (тридесет) лева, от която пенсия днес се ползвам, но тъй като това момиченце от година на година расте и разноските за храната, облеклото и възпитанието същевременно се уголемяват, то тази пенсия става недостатъчна за тая цел. Заради това най-покорно Ви моля, господин председателю, да благоволите и изходатайствате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна. При настоящето прилагам едно общинско свидетелство под № 66 за материалното си състояние. 

Търново, 16 януари 1885 г.
Покорна просителка: Венета Рашева Ботева 

В приложения документ пише: „Засвидетелства се от В. Търновското градско общинско управление, че Венета Рашева Ботева, жителка от гр. В. Търново, е на 35-годишна възраст, капитал няма, има една къща, в която живее и от която никакъв доход няма, намира се в бедно положение и че пенсията (30 лева в месец), която получава, не е достатъчна да поддържа себе си и детето си Иванка. За което се даде настоящето, подписано и потвърдено от общинския печат, за да послужи дето стане нужда“. 

Председател на парламента е Стефан Стамболов. Той остава сляп за молбата, макар че в хъшовските времена Ботев е поделял с него залъка и поезията си. Името му стои върху знаменитите „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. В ония гладни години той изповядва: 

Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини. 

Венета вече е свободна с човешки правдини, не ѝ трябват пари, отсъжда Стамболов. Самият той обаче прави състояние от мащабна далавера с недвижими имоти. След като е посечен насред София, неговата съпруга е наречена Златната вдовица. (Подробности вж. в Дебелият портфейл на народния избраник.)

През 1894 г. на власт идва Народната партия – партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров. На председателското място в Осмото народно събрание сяда Теодор Теодоров. 

Венета Ботева си пробва късмета и при народняците. По това време Иванка учи в Женева със стипендия на княз Фердинанд, но парите не стигат. На 12 ноември 1894 г. майката удря чело пред Теодоров: 

Господине председателю, След Освобождението на България, когато се събра Първото българско народно събрание през 1879 г., ми се отпусна една пенсия от 30 лв. месечно, която получавам и до днес. (Бел. авт.: Пенсията е отпусната от Второто ОНС през 1880 г.) Като съм изпратила дъщеря си Иванка да се учи в Женева, а пособието, което Негово царско височество ѝ отпуща наедно с 30 лв. пенсия не са достатъчни за нейното поддържане, а аз не притежавам големи средства, затова най-покорно моля почитаемото Народно събрание, като земне предвид заслугите, които баща ѝ Христо Ботев е принесъл на отечеството ни, и незначителната пенсия, която получавам, да благоволи да ми увеличи пенсията, за да мога да улесня поддържането ѝ в странство. Смея да се надявам, че почитаемите български представители ще земнат предвид молбата ми, особено като се поставят в паралел лица с несравнимо по-огромни средства от мене и получават пенсии двадесет и тридесет пъти по-големи. 

С почитание: Венета Хр. Ботева 

Теодор Теодоров няма време да чете молби, защото си брои парите три пъти на ден. Сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане. Председателят вика разсилния, по когото праща молбата в Прошетарната комисия. „Комисията реши да се докладва в събранието с мнение, за да ѝ се увеличи пенсията на 60 лв.“, пише в резолюция върху документа. 

За депутатите обаче двойното увеличение е кощунствено. „Да се съберат сведения за материалното ѝ състояние“, нареждат те във втора резолюция. Трън в очите на народните избраници е митрополит Панарет Рашев, вуйчо на Венета Ботева. Той се е поминал през 1887 г. и е оставил завещание. „Просителката за пенсия е наследница на владишко злато!“, негодуват депутатите, които вече вземат по 20 лева на ден. 

Освен това завещанието влиза в сила чак през 1898 г. Една година парламентът проучва милионерка ли е Венета Ботева. Разследването е отразено и в пресата. Това унижение вдовицата не може да преглътне и на 17 ноември 1895 г. телеграфира на Теодор Теодоров: 

Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г-не председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата. Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото Нар. представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които Народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500–600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото Нар. представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?... Докато ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите, аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и моля вашето разпореждане за отнемането ѝ. 

С почитание: Венета Хр. Ботева

Ботевата вдовица не е единствената жертва на парламентарния егоизъм. След Освобождението Народното събрание се гаври с оцелелите поборници и семействата на загиналите. Охолните депутати намаляват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода. Отнемат подаянието от 50 лева на сестрата на Васил Левски. Режат материалната подкрепа на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 

Златната вдовица Поликсена Стамболова обаче допълнително е позлатена със 7200 лева годишна пенсия. След кончината на Теодор Теодоров неговата съпруга е пенсионно осигурена с 2000 месечно. Най-крещящ е случаят с певицата Йохана Лойзингер. Тя е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото става негова съпруга, след като князът абдикира. Въпреки това през 1893 г. Седмото народно събрание я дарява с фантастична сума. „Имам чест да Ви съобщя – телеграфира ѝ председателят Георги Живков, – че камарата на депутатите на вчерашното си заседание гласува единодушно отпускането на една пожизнена пенсия от 40 000 франка за Вас и Вашите скъпи деца.“ 

Същият този Живков веднъж се нахвърлил върху Захари Стоянов. „Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“, излаял той.



Източник: Животът днес





Коментари

горе