Първият български актьор-емигрант в продукция на Спилбърг!
Димитър Маринов напуска пределите на България едва на 25-годишна възраст, за
да прелети Океана и да се установи в Америка, започвайки живота си отначало. Още
тогава той знае своя път и е твърдо решен да го следва независимо какви препятствия
ще постави пред него съдбата, която понякога умее да бъде доста коварна.
Вродената борбеност и упоритост на Димитър му помагат да не се отклонява от посоката
на своята мечта и 19 години по-късно той е точно там, където е желал да бъде.
На 44-годишна възраст започва сериозно да гради име в бляскавия Холивуд, доказвайки,
че за копнежите на човешкото сърце няма възраст. Днес той има зад гърба си национални
телевизионни реклами, участия в няколко сериала, партнирал си е с едни от най-големите
имена във филмовата индустрия, а в момента стои пред огромния връх на кариерата
си – роля в продукция на самия Стивън Спилбърг.
Прочетете повече за живота и работата му в меката на киното, в интервюто, което
Димитър даде специално за в. „България СЕГА“.
Току-що получи важна роля в нов холвудски филм. Как стана това?
(Усмихвка) Според мен, в актьорската професия „стана“ или „случи се“ не съществуват.
То е процес: професионална подготовка, трупане на опит, реално – не на фантазирано
разбиране на професията, и най-вече: вяра и разумно следване на мечтата, без самонадеяност
и позьорство – с достойнство. Талантът е същина – не основание. „Тайната“ – търпение
и постоянен фокус. (Пауза) Моят мениджър ме изпрати на кастинг, като ме предупреди,
че ролята е високо престижна, и е за студио-блокбъстър филм със сценарий по истински
случай. Образът е Руския-Съветски виолончелист, Юрий Тахт. Той е свирил в уникалното
Джаз-Трио на гениалния пианист-композитор, Др. Дон Шърли: афро-американец, живял
и творил в Ню Йорк през миналия век. (Пауза) В двата дни преди кастинга, изчетох
всичко публикувано за Юрий Тахт и бях изненадан от приликите му с мен. И аз съм
класически музикант – но цигулар, роден и израстнал в „Съветската“ система, после
избягал в САЩ, за да преследва професионална кариера и лична свобода. И двамата,
в периода на сценария, сме 50-годинишни, а и физически си приличаме. (Усмивка)
Представих на кастинга, своя актьорски избор за образа и характера. Кастинг-директорът
ми направи комплимент за избора, но пожела да повторя сцените, бъдейки „по-спонтанен“,
„младежки“ и „емоционален“. Направих го. Три дни по-късно, мениджъра ми получи
„коментар“ от кастинга: „Вярно представяне, с точно изиграване на зададените корекции,
но е „по-улегнал“ и „зрял“ за типажа, който търсим.“ (Усмивка) Разбира се, че
бе неприятно и ме натъжи, но в никакъв случай не ме ядоса или депресира. (Смях)
Хвърлих го зад гърба си и вече очаквах следващият кастинг – какъвто и да е той.
Месец по-късно, мениджъра ми се обади: „Кастингът на филма, който ти отказа, искат
да те видят отново. Този път обаче, ще присъстват режисьора, продуцента и сценариста.
Освен двете актьорски сцени, искат и да те чуят колко добре свириш на виолончело.
Срещата е след шест дни.“
Аз имах пет дни... да се науча да свиря на виолончело!? Да, цигулар съм, но (!)
виолончелото като техника, няма нищо общо с цигулката. (Усмихвка) Но, даден ми
е втори шанс – грабвам го, та дори и да стана за посмешище! (Смях) Наех виолончело
и същия следобед бе първият ми урок. След дълги часове упорити (болезнени) упражнения
и два урока, научих солото от песента-тема във филма: „Water Boy“.
Влизам в кастинг-залата и пред мен, на крака, ме посрещат: Питер Фаррели (режисьор),
Джим Бърк (продуцент), Ник Валелонга (сценарист) и Рик Монтгомери (кастинг). Усещането
в този момент, стоейки пред тези гиганти в индустрията, бе раздвоено между задавящо
вълнение и почтена гордост.
Първите 20 минути от общо 35-те, аз отговарях на въпроси относно моето минало
– от детство до настояще, но като човек, а не актьор. Последваха въпроси относно
образа и характера на Юрий Тахт. „Групата“ бе впечатлена от моята подготовка и
отявлено го изрази. Наред дойде виолончелото и след изпълнението ми, приятно изненадана,
„групата“ ръкопляска. Последна бе актьорската част. Съгласно „коментара“, от първия
кастинг, реших да представя образа по онзи, „предпочитан“ начин. След първата
сцена, г-н Фаррели се 
приближи до мен и попита: „Интересно, но защо избра този начин? Имайки предвид
познанията ти за образа, а и факта, че житейски, сте толкова близки – защо?“
„Господин Фаррели, аз се ръководех от „коментара“ даден ми след първия кастинг.
Въпреки, че моят избор тогава, бе друг.“
Г-н Фаррели се усмихна: „Покажи ни тогава, твоя избор!“ Показах го. Г-н Фаррели
скочи от стола и заставайки на педя от лицето ми, каза: „Димитър, никога не приемай
„мнение“ от когото и да било преди да вземеш ролята! Чак после, единственото мнение,
което е важно, е на режисьора, а и тогава, има място за спор. Вярвай на инстинкта
си. Браво!“
След 8 дни, гръмнахме шампанското с моят мениджър! (Смях) Г-н Фаррели с „групата“,
и до момента не знаят, че аз никога не бях свирил на виолончело до онзи момент
– пет дни преди срещата.
На този етап какво можеш да кажеш за предстоящия филм?
Името на филма е „Зелена Книга“. Джобният формат пътеводител, наречен „Зелена
Книга на Негро-Мотористите“, се е публикувал в САЩ от 1936 до 1966 година. Книгата
съдържа правата на „Негрите на път“: къде имат право да отсядат – хотели и мотели,
къде публично да се хранят, къде да наливат бензин и в кои зони е наложен полицейски
час за тях. Сценарият на филма е по действителна история, която се развива през
1962 година. Геният Др. Дон Шърли, афро-американец, пианист-композитор, тръгва
на тримесечно турне от Ню Йорк до Южните Щати с колегите си: Юрий Тахт – виолончело
и Джеймс – контрабас. В тези времена, Др. Шърли с право се безпокои за сигурността
си като нигро, пътуващ на Юг. Поради това, той наема най-опитния боунсър от клуба
„Копакабана: “Тони „Устна“- Италиански американец, да му бъде шофьор и телохранител.
Турнето се оказва изпълнено с 
пагубни перипетии, но и с грандиозни успехи за Триото. Главният фокус на филма
обаче е, върху Тони „Устна“ и Др. Шърли: двма коренно различни и абсолютно чужди
един на друг човеци. Влизайки обаче, в един свят, който не познават, той безкомпромисно
ги провокира. Неочакваните грозни обстоятелства, ги заставят, от взаимно непонасящи
се, да се опознават и променят респективно. Животът на всеки един се модулира,
откривайки нов -индивидуално и взаимно.
Продукцията и дистрибуцията са на „Амблин Ентертейнмънт“ (Стийвън Спилбърг) и
„Партисипант Медия“ (Джеф Скол). Режисьор е Питер Фаррели. В главните роли: „Др.
Дон Шърли“ – Махершала Али (Оскар за „Moonlight“ 2107); „Тони „Устна“ – Виго Мортенсен
(Оскар Номинация „Capitan Fantastic“ 2016 и „Lord of The Rings“); Линда Карделини
(„Avengers: Age of Ultron”, Emmy Award for “Mad Man”). Продуцентите са Джим Бърк,
Браян Хейс Кърри и Питер Фаррели. Сценаристи са Браян Хейс Кърри, Ник Валелонга
и Питер Фаррели.
През последните години се снима в много филми и реклами. Кои са най-стойностните
за теб?
(Усмивка) От актьорска гледна точка, стойностни театрални роли в САЩ имам, но
не бих казал, че имам „стойностна“ телевизионна или филмова роля все още: може
би в „Зелена Книга“ ще бъде. Ролите ми в Холивуд досега, са по-скоро стойностни
финансово и публицистично. (Смях) Но, от тези до момента, най-предизвикателната
роля бе на Папа Фьодър в „The Americans”, финалния епизод на четвърти сезон. В
петте сезона на този грандиозен ТВ сериал, всички роли на руснаци (а те са доста!),
се играят стриктно само от руснаци, говорейки 90% на Руски и всички са ибрани
в Ню Йорк, където се снима сериала. Аз съм единственият българин в роля на руснак,
при това не от Ню Йорк. (Усмивка) Значителна бе ролята ми на сръбския генерал
Зорич в ТВ сериала „Scorpion“, епизод: „Cuba Libre“, където си партнирах с Роберт
Патрик („Терминатор“). Но, най-скъпата за мен роля, е във филма „Мъже от Стомана“
(Act of Valor) като доцент Каримов: учен-химик и оръжеен дилър, който създава
и произвежда взривни елеци за 
Джихада. Тази роля бе моят дебют на големия екран – “Червения килим” в Холивуд,
а и първия ми кастинг. Заинтригуваща бе ролята ми на клоуна Виктор в ТВ сериала
„Baskets“, епизода „Circus“, където партнирах със Зак Галифианакис. Горд съм да
споделя, че цирковата сцена в този епизод, е изцяло създадена от мен. (Смях) И
накрая, не мога да не спомена ролята ми в „Better Things” като събирач на дарения
– албанец, където партнирах на Памела Адлон.
Пристигайки на терен, Памела ме попита от къде съм. „От България.“ – отговорих.
Тогава тя буквално изкрещя и ме прегърна толкова силно, че за момент ми спря въздуха.
„Дъщеря ми – каза – е гадже с българин, Боян! В момента са в България на почивка...
и тя не иска да се връща.“ – погледна ме изпод вежди – „Ти имаш ли връзки в България,
евентуално, ако наистина не се върне, да съдействаш, да ми я върнеш? Нали разбираш?...
Познаваш ли „верни“ хора?“ (Смях) Бях шокиран! И понеже Памела е и сценарист,
и продуцент на сериала, моментално смени националността на образа ми – българин!
(Смях) Това е единствената ми, до момента роля, в която поради шантави обстоятелства,
играх българин.
Малка, но значителна роля бе, Мантуш Бартушка, латвийски мафиот във филма-комедия
„Behaving Badly”. Нямах директна сцена с главната актриса, топ-звездата Селина
Гомез, но прекарахме доста 
време зад кулисите, говорейки за България, от където, тя току-що бе се завърнала
след снимки на друг филм. Тя ме удостои с честта да съм гост на рождения й ден.
И накрая, най-успешната ми роля в рекламна кампания бе на кредит картата „Discover“,
в ролята на Брад, асистент-партньор на Пеги във фирмата ни „USA Prime Credit“.
Това бяха две години, в които с колегата ми Тудор Петрут (Пеги), румънски актьор/режисьор
и сценарист, снимахме над 35 телевизионни национални реклами, плюс 15 индустриални
национални реклами за увеселителни паркове „Six Flags“.
Какво научи за 8 години в Холувуд?
(Усмивка) Научих как работи „Системата“! (Смях) Разбира се, има още да уча, но
бъдейки осем години „под чертата“, зная мястото си и не си въобразявам, а вярвам
и се старая безусловно. Много твърдят, че Индустрията тук е някаква законспирирана
организация, в която без „дяволска“ формула е почти невъзможно да влезеш, та камо
ли да скочиш „над чертата“. Връзки, познати, взимане-даване, далавери и прочие...
Не е така – и това научих! Нашата професия е абсолютно субективна: персонално-индивидуална,
въпрос на вкус и предпочитание, а и (!) личен избор. Режисьорите търсят онзи типаж
и персоналност, които съвпадат с визията и концепцията им за образа. Независимо
от талант и възможности, не съвпадаш ли с търсеното – шанс няма. Някои, възмутени
ще кажат: “Значи всичко опира до визия и типаж?!“ Почти... Аз бих казал: 50% визия,
30% личност и 20% талант. Обаче, не винаги е така и моето резюме го доказва. Последната
роля, която спечелих за филма „Зелена Книга“, хвърляйки ме „над чертата“, е типичен
пример. Мениджърът ми сподели, че режисьора и продуцента на филма, в 
първият месец на кастинги, са търсели съвсем друг, различен от моята персоналност
и визия типаж: висок, по-млад и русоляв. И поради това, аз не съм се класирал
след първия кастинг. Някак обаче (неизвестно до момента за мен), мнението им се
променя и започват нов кастинг, с различни типажи. Канят дори топ-звезди от топ-агенции.
Моят мениджър разбира и им „надува“ главите да ми дадат втори шанс, уверявайки
ги, че съм „специален“ и уникален, и съм най-правилния актьор за тази роля. И
те склониха. Спечелих ролята и (надявам се) разруших „пясъчните кули“ на твърдения
и конспирации. Най-важното обаче, което научих в Холивуд е: винаги, всичко и всякога
е възможно – зависи единственно от теб! ... и малко от мениджъра. (Смее се)
Неотдавна бе на работно посещение в България. Какви бяха впечатленията ти?
Имам лични и професионални впечатления. (Усмивка) Не бях се връщал в България
близо 19 години. Родната ми майка и брат живеят от 30 години в Германия. Майка
ми - усиновителка живееше в България и почина 1998, излъгана, манипулирана и ограбена
от „роднини“, докато бе болна на смъртно легло. „Роднините“, използвайки че не
съм в България, присвоиха апартамента, в който израснах и дребният имот останал
от майка ми, чрез фалшификации на завещание и „връзки“... И защо не, нали?!
След смъртта на майка ми, огорчен, нямаше нищо, което да ме върне в България.
Разбира се, приятели и колеги винаги ще има, но и те са по своят път, както и
аз.
В лятото на 2016, кастинг директорката Йована Илиева (която до момента непознавах),
се свърза с мен чрез Фейсбук. Тя пожела да поговорим за проект на продуцентите
Братя Чучкови, режисьора Лъчезар Аврамов и сценариста Димитър Стоянович. В средата
на разговора, тя директно ми предложи ролята! Филмът е базиран на разказа „Снимка
с Йуки“ от световно признатия роман на 
Мирослав Пенков „На Изток от Запада“. Предложена ми бе ролята на Майор Григор
Антонов, полицай-следовател. След кратки разговори с режисьора и продуцентите,
аз приех. Не само, че сценарият ме заинтригува, но и ролята бе интересна. А и
много ми се искаше да се върна до България. Пристигнах в коренно различна България,
от онази, от която за последен път тръгнах... Тук спирам с личните впечатления.
Простете, но не желая да ги коментирам.
Професионално обаче, ще кажа, че начина на снимане в България, е по-различен
от САЩ, но в никакъв случай по-лош или по-добър – просто различен. Бях развълнуван
и въодушевен, не само че съм в България, но че работя с уникални и талантливи
колеги. Фактът, че играя и партнирам на български, мисля и творя на български,
след толкова години, бе неописуемо преживяване! Tайно си мечтая, някога да имам
възможността да работя с един български режисьор (състудент) – Галин Стоев...
(Усмивка) Професионалното ми мнение за колегите в България... Няколко неща в България
не са се претопили във времето и загубили с промените: жажда за творчество, завидна
оригиналност с вяра в чистото изкуство и хъс за работа! Обаче, като „награда“,
в днешна България, условията и обстоятелствата, в които болшинството колеги са
принудени да работят и творят, са несправедливи и дори недостойни. От дълго време
не бях се чувствал толкова тъжен и разочарован. А те, колегите – творят и се усмихват,
вярват и създават завидни проекти... и си пийват с песен на уста. Бях поканен
от преподаватели да посетя НАТФИЗ и разговарям с млади, начинаещи колеги в Кукленият
Факултет, Драматичният не ме покани. (Усмивка) Тези млади студенти ме омагьосаха
с чистота, кураж, амбиции и безпределни мечти. Талантът и изпълненията бяха завидни,
но представите им за индустрията и реалният актьорски свят – замъглени от еуфория
и блян. И в края, всички имаха само един въпрос към мен: „Кажете ни, според вас,
като завършим, накъде?“ Нямах отговор за тях... А знаех, че го имам, но за себе
си само. Знаех го още тогава, след второто ми кандидатстване във ВИТИЗ 1986. Тогава,
когато внезапно в средата на последният кръг, изпита ми бе прекратен и „възпитано“
бях изпратен извън сцената, и института. Студентските ми права бяха отнети поради
политически причини (но, това е друга тема). Тогава, когато 26 студенти работеха
по филма на Рангел Вълчанов и питаха: „А сега на къде?“ – аз не питах, защото дълбоко в мен, дори все още неосъзнато, знаех... за себе
си, накъде.
Холивуд е обект на внимание в медиите по повод скандала с Харви Уейнстейн и други.
Какъв е твоя коментар?
Такива издевателства не се коментират – те се заплюват и проклинат! Но ще споделя
лично мнение, без коментар. Хищникът не напада силната плячка: винаги първо атакува
слабата или заблудена. Бъдейки мъж, невъзможно е да знам как една жена се чувства
в такава ситуация. Не мога и да си представя коварното изнудване с „избор“ – кариера
или чест?... А как се „избира“? Защо? (Пауза) Шокиращите скандали с броят на потърпевши
и от двата пола, растат ежедневно. До кога, до къде, колко? Честно казано, почва
да ме хваща страх... Поради съкрушителното внимание и полемика в медиите, да не
би в един момент тези престъпни издевателства да започнат да се обезличават и
обезсмислят като такива!? Древните римски философи твърдят: „Тълпата, несъзнателно
обезценява и леконравно заклеймява, щом пренаситена е от речта.“ А в историята
има доста подобни примери. Кучето, за да хапе, трябва да спре да лае. Направи
промяна в себе си и неизбежно, справедливостта ще манифестира за всички.
С кои холивудски звезди си работил?
Аштън Къчър, Кийфър Съдерланд, Матю Пери, Марк Хармън, Енди Самберг, Робърт Патрик,
Джеф Бриджис, Стийвън Бауър, Памела Адлон, Роб Ригли, Селина Гомес, Нат Уолф,
Бил Хейдър, Луи Андерсон и Зак Галифиниакис.
С кои от тези звезди би се чувствал приятно да седнеш за по една бира?
(Смях) Определено с Кийфър Съдарланд, Роберт Патрик и Джеф Бриджис, но с него
вече пих бира!
Ако не си роден в САЩ, като че ли е неизбежно да учавстваш в проекти свързани
с Източна Европа. Това добре ли е или не е?
(Усмивка) Та нима има нещо лошо в това? Ние сме, които сме и за американската
публика, сме екзотични, интересни и привлекателни именно такива. Аз съм горд да
кажа, че съм българин и „жаба, която си знае гьола“. Ни най-малко имам проблем
с това, напротив! Напускайки България на 25 годишна възраст с мечтата да съм актьор
в Америка, какво друго бих могъл да очаквам и се надявам: да играя ариец или американец?!
(Смях) Започнах в Холивуд на 44 и да, бях ограничен в типажни роли, но не защото
съм източноевропеец, а защото визията ми е такава – виновни са родителите ми.
(Смях) И не е задължително да си роден в САЩ, за да те „приемат“ за американец.
Достатъчно е да си дошъл в Америка преди 14 годишна възраст и си минал през образователната
им система. То е въпрос на манталитет, поведение и стилистика – не толкова визия:
Америка е “melting pot”. Както казах преди: 50 % визия, 30% представяне и 20%
талант. Шансовете обаче, в нашата професия, не зависят от националност или раса,
а от вяра и персоналност. Не искай и не очаквай други да ти вярват (освен мениджъра)
– вярвай в себе си!
Как би дефинирал върха, в твоята холивудска кариера, който искаш да изкачиш?
Аз никога не съм имал „връх“, който съм искал да изкача. Ами ако изкача връх,
после какво – друг връх? И друг?... Ами ако се свършат върховете преди аз да се
свърша? (Смях) Работя и мечтая на принципа: „Небето е предела!“ и живея с мотото:
„Вкусвам животът такъв, какъвто ми се сервира!“. Стремя се да съм разумен, прецизен
и правдоподобен в работата си. За мен истинското удоволствие е в процеса, а не
резултата! Задоволен съм когато възнаграждението е толкова, колкото честно съм
заслужил. Парите и успеха, не са мотивация – те са резултат!
Целта ми е да творя и създавам в света на възможното и реалното, без фантазьорство
и презумции, а с творческо въображение.
„Кариера“ е относително понятие: субективно определен статус, базиран на обществено
мнение и приети стереотипи. „Връх“ на кариера може да е любимия чистач в кварталното
училище. Байчото, който всяко дете обича, защото поне веднъж-дваж, му е помогнал
с нещо или просто му е разказал смешна случка. Винаги усмихнатият и приветлив
чичко, който скромно и прецизно си върши работата всеки ден. И много години по-късно
възрастният вече ученик, често ще си спомня за онзи – чистача... Аз вярвам, че
съм и ще бъда, точно там където ми е мястото, защото зависи единствено от мен.
Каква е ролята на агента ти за твоите постижения?
(Усмивка) Моят агент не е като болшинството агенти. Не, не го казвам преднамероно
– откровенно е и от опит. Актьорът, за болшинството агенти е „банкнота“ – нищо
повече. Агентът не е твой личен приятел – той е бизнес-партньор и легален представител.
В моят случай обаче, агентът ми бе този уникален човек, който не го интересуваше
толкова актьора, а личността Димитър - като човек, приятел, баща, съпруг и творец.
Агентът работи за актьора, а не обратното! (Усмивка) Мениджърът обаче, е този,
от който актьора има най-голяма нужда относно кастинг, кариера и избор на роли!
Мениджърът е този, с който актьора трябва да има абсолютната персонална връзка,
с безусловно доверие един към друг. Той трябва да е личния приятел, който познава,
разбира и се грижи за човека, преди актьора. Работата на мениджъра е да контролира
и води правилната стратегия за растежа и успеха на актьора. Той търси онези роли,
които ще изграждат актьора и съветва, да бъдат отказани тези, които задържат или
ограничават развитието. Добрият мениджър умее да „открие“ още непубликувани официално
роли и успява лично да увери, и убеди продукцията, че неговия актьор трябва да
бъде видян преди всеки друг, защото е най-подходящия за ролята. Той договаря персонално
– лице в лице, дори и задкулисно. Целта на мениджъра е актьора да бъде видян,
не само от кастинг-директора, а най-вече от режисьора и продуцента. И след което
да не ги „оставя на мира“, докато не е 100% сигурно, че неговият актьор заслужено
печели или достойно губи.
С моят агент партнирахме успешно в първите шест години и продължаваме, но той
вече ме представя само в рекламната индустрия. Мениджърът ми, в последните две
години, ме представя в телевизионната и кино индустрии. Той е този, който ме „тласна“
и помогна да скоча „над чертата“. На него, до голяма степен, дължа успеха си за
ролята, спечелена във филма „Зелена Книга“.
Труд, талант, шанс. Какво значение имат тези неща в твоята формула на успеха?
Шансът е обективност – независеща от мен. Талантът е нещото, с което си роден
– той не се учи. Имайки го, той се тренира, шлифова и усъвършенства. Трудът е
единственото субективно – изцяло в твои ръце, с твое сърце. Тъй че, определена
формула за успех - няма. Тя е строго индивидуална за всеки актьор. За мен е: Талант
+ вярно образование + овладяване на занаята + реална представа за света + непоклатима
вяра + постоянство и упоритост = удоволетворен от постигнатото, та дори и да не
е исканото. „Върхове“ няма – само небе и ти под него!
Какво знаеш за българските общности в Лос Анджелис, Сан Диего, Лас Вегас, Финикс?
Толкова, колкото те знаят за мен... (Усмивка).
Неотдавна, при първото си посещение в Чикаго, българският президент Румен Радев
призова българите да мислят за връщане в България. Ти би ли се върнал?
Бих „мислил“, ако България се „върне“... (Усмивка)
Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“
Димитър Маринов ще играе ролята на Юрий Тахт във филма "Зелена Книга"
Четете още:
🔴 Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите🔴 ЕМИГРАНТСКА КОЛЕДА
🔴 Малка Швейцария от ПЛОЧИ изгради майстор в Плочник. Ще се ИЗУМИТЕ какво е направил този човек в Родопите (СНИМКИ)
Източник: България сега
Коментари
Харесайте ни във facebook!
