Живот на село: Първи опит и фалстарт
Напоследък все повече се говори за живот на село, за завръщане към някогашното по-близко до природата съществувание. Както винаги, задавам си въпроса „Защо?“. Дали по този начин софиянци се опитват да се отърват от многобройните „пришълци“ в Столицата? Или пък развитието на технологиите даде възможност на хората да работят през интернет и накара онези от тях, които се чувстват некомфортно и принудени да живеят в големите градове, да намерят спокойствие в малките села. Може би пък рязкото изчезване на доскорошната истинска и вкусна храна играе важна роля при избора на нов начин на живот.
При мен първият вариант не важи, тъй като никога не съм живял в София, а и (да не се засягат софиянци) никога не съм имал и грам желание да живея там. Аз съм един от многобройните хора по нашата земя (България), родени с късмета да имат и село. Къща, земя, плевня, обор, пустеещи кой знае колко време. Отидат ли си старите, всичко заприличва на снимки от новинарски статии за изчезващите села у нас.
От няколко години се замислям за живот на село
Долу-горе всичко започна с мерака да започна да земеделствам. Аз съм един от онези варненци, които живеят в къщи и имат двор и градина, та нещата се получиха едва ли не от самосебе си. Реших, че искам да отгледам някой и друг домат, боб, царевица, краставици, пиперки, чушки, картофи. Някъде по това време направих група за земеделие във Фейсбук. Там започнах да намирам съмишленици, с които обменяхме съвети, семена, интересни „тайни“, свързани с градината. Годината беше успешна. Ще я запомня с това, че успях да произведа най-вкусния грах, който някога съм ял, а доматите от семената на Таня от Банкя бяха невероятни. За тях благодаря от сърце на Свилена Рачева, организаторката на първата свободна размяна на семена, в която участвах, макар и само като получател.
Малко по малко групата се разрасна. В момента там сме малко над 10 000 човека. Помагаме си много и със съвети, и със семена. Искаме да запазим истинските стари селски сортове зеленчуци и бих казал, че се справяме превъзходно. Всъщност в тази група се запознах с прекрасни хора, на които много държа.
Година след година, идеята в главата ми цъфтя и връзва, мина през слани и градушки и оцеля до там, че накрая реших да го направя – да оставя Варна и да поживея на село.
Не си и помисляйте обаче, че просто съм се качил на нещо с колела и съм се метнал в Централния Балкан, за да започна мечтания живот на село. Всъщност така стана, но не точно. В близкия град имам роднини и реших да отида при тях. Давах си сметка, че се залавям с нещо особено тежко. Към къщата на село върви и двор около 4 декара. Не повече от 1/10 от него са били обработвани в последните години. Почвата е много тежка глина – който е забивал сечиво в такава земя, знае за какво иде реч. Който не е, нека си го представи – Напече ли слънце, мотиката отскача от почвата и хвърля искри. Буквално. Обръща се само с вила, понеже лопата не влиза. Когато почвата е влажна, залепва за вилата, а когато е суха, и кирка не върши работа. Все едно се опитвате да копаете асфалт. С новия се получава, ама с по-стария (социалистическия) – абсурд.
Та как беше в моите представи въпросният живот на село?
Прекарвам си интернет и оставам свързан с останалия свят, но пък достатъчно изолиран от него, за да си живея на спокойствие. Сглобявам си слънчев котлон и слънчева фурна и си готвя на тях. Обработвам си земята, хапвам си вкусни плодове и зеленчуци, пълня си бурканите за зимата. С една дума – животец.
Какво намерих, когато отидох там? Къщата е за основен ремонт. Земята е подивяла. Сателитната чиния е твърде малка за слънчев котлон, на всичкото отгоре е елипсовидна.
Поокрастрих някое друго дърво (не плодно) и долу-горе с това приключи първият опит. Е, направих си и колци за боба, който ще посея през май месец.
Исках да обърна, колкото може по-голяма част от градината, но уцелих много лошо време – заваля сняг, беше много студено и се оказа, че мисията е невъзможна. Е, така става, когато се окажеш в Балкана през ноември-декември.
Прибрах се във Варна и зачаках да дойде пролетта.
Четете още:
🔴 Земната ябълка защитава имунитета🔴 Честит рожден ден на Камелия Тодорова - кадифеният глас на българския джаз
🔴 Съветите на мъдрата баба за здраво семейство
Източник: jivotnaselo
Коментари
Харесайте ни във facebook!
