Кой е Гюро Михайлов и има ли той място на площада



Преди дни стана ясно, че заради предстоящия ремонт на площад "Централен" и прокарването на газопровод паметникът на Гюро Михайлов ще бъде махнат от пространството пред Военния клуб в Пловдив. Това не е първото местене на монумента на храбрия войник. "Марица" реши да припомни на пловдивчани историята на паметника.

 

Не са много хората в човешката история, чиито имена са се превърнали в нарицателни. Там някъде до Чарлз Бойкот и Рудолф Дизел се нарежда и нашият Гюро Михайлов. Онзи, от паметника до Военния клуб на площада в Пловдив, дето пак искат да го махат.     

„Тоя какво стои там като Гюро Михайлов!” - фразата и днес е сред най-популярните, олицетворяващи безсмислена, дори глупава саможертва. Години наред името на Гюро Михайлов предизвиква присмех и почуда. За мнозина той е глуповат редник, изгорял в пламъците в името на службата си. 

Малцина обаче са наясно, че зад нарицателното име, подхвърляно с насмешка, стои 20-годишен храбрец, който се е жертвал, за да изпълни патриотичен дълг. 

Вероятно и затова на паметника му в центъра на Пловдив никак не му върви - предстои му поредното местене и митарство.      

20-годишният Гюро е всъщност смелчага, който посреща смъртта на пост, пазейки горящата сграда на щаба на Южнорумелийската милиция. Младежът от карловското село Розовец, някогашно Рахманларе, служел в трета рота на Първа пеша пловдивска дружина. По това време Пловдив е център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там се е помещавал щабът на милицията и на жандармерията. Щабът на Източнорумелийската милиция се помещавал в голяма триетажна сграда точно върху мястото, където днес е Музеят на Съединението.

На фаталния 25 декември 1880 г., навръх Коледа, на Михайлов е поверен най-важният караул - пред паричното ковчеже на третия етаж. 

Внезапно в 11 вечерта на първия етаж на дървената сграда, някогашен конак на Изет бей, избухнал пожар. Настанал хаос. Навсякъде тичали уплашени хора с кофи вода. Тичешком пристигнал събуденият по спешност началник на милицията Керестелев. Офицери успели да спасят от пламъците единствено касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. 

Всъщност тази Коледа ще се запомни като първия голям гешефт в армията на Източна Румелия - изгаря касата с парите, но никой не знае колко е имало вътре. Прокрадва се и версията за умишлен палеж с цел прикриване на финансови злоупотреби.

В тълпата около горящата сграда бил и ген. Щрекер, командир на милицията. Той обаче наблюдавал пожара безучастно, като театрален спектакъл. Зашушукало се, че работата не е чиста. Младият офицер Стилиян Ковачев, по-късно генерал, герой от Балканската война, казал на висок глас, за да чуят всички: “Нова година - нови сметки!”.

Репликата визирала немския капитан Фитсау, отговарящ за оръжейните доставки. Говорело се, че именно от неговия кабинет тръгнал огънят.

Когато станало ясно, че сградата ще се срути, всички се разбягали панически.

Само Гюро Михайлов стоял на мястото си пред стаята с касата - спазвал Устава, приет през 1879 г.: Часовоят не може да напуща поста си, догдето не го сменят. Дори и животът му да е в смъртна опасност! 

Единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караула Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълби нагоре. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаян опит да спаси самоотвержения младеж, който заявил с изваден щик: „Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”.

Когато командирът пристигнал, било твърде късно. Горящите греди рухвали с трясък. Погребали и Гюро, останал докрай на поста си пред касата, без дори да знае колко пари има в дървения сандък.

Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от войниците били останали само овъглени скелети. От Гюро Михайлов намерили само железата на пушката и токата на войнишкия му колан. Били до касата, която младежът охранявал до смъртта си. 

Изгорелите войници в Пловдив били погребани на 30 януари 1881 г. с военни почести в пловдивските градски гробища. Изпратил ги цял Пловдив. Тъй като военният устав приравнявал караулната служба със сражение на фронта, Гюро Михайлов и четиримата му другари стават първите жертви на новата българска войска.

Не било направено разследване на причините за пожара. За да сложи край на скандала, генерал Щрекер изпратил сънародника си в Айтос, откъдето го изгонили за антибългарски дописки до в. “Нойе фрайе пресе”.  

Младите офицери от пловдивския гарнизон събрали пари и изнесли представление в театър “Люксембург”, за да се вдигне паметник на загиналите. Румелийското областно събрание помогнало с 25 турски лири. На 8 юни 1882 г., паметникът бил осветен. На циментов блок били издълбани имената на петимата загинали: „В памет на изгорелите войници Никола Костадинов, Гюро Михайлов, Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков, станали жертва на войнишкия дълг в пожара на 25 декември 1880 г.”.

„Присъствуваха на това тържество почти всички офицери от Пловдивския полк. Чиновници имаше малко. Граждани още по-малко”, пише вестник „Марица”.

Кочо Гяуров маха монумента заради бюст на Ченгелов 

Нерадостна съдба има и вторият паметник на Гюро Михайлов, открит на 29 ноември 1938 г. Идеята за него възниква още през 1905 г., когато директорът на градската библиотека д-р Борис Дякович предложил в южния край на днешния площад “Съединение” да бъде поставена гранитна колона с имената на изгорелите войници и строфите от Вазовото стихотворение “Пред гробът”, в което възпява подвига им.

В учредения фонд пловдивчани, 110 поделения от страната и 7 банки събират 11 883,94 златни лева. Композицията, дело на проф.Никола Кожухаров, е тържествено открита на тогавашния площад „Хан Крум” от кмета Божидар Здравков. Под паметника е каменният саркофаг с тленните останки на героите, чийто подвиг вече е изучаван и във Френската военна академия. 

На освещаването му дошли тълпи от хора. „Това тържество беше манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда войската”, описва събитието в. „Борба” в брой 5274.

За комунистическата власт Гюро Михайлов е войник робот, защитник на упадъчния капиталистически строй. За разлика от Гюро храбрият съветски боец Василий Лемешенко изгася пожара на поста си, пише в. ”Народна армия”.  

В една нощ на 1962 г. багери захапват паметника на Гюро. Монументът е демонтиран с благословията на амбициозния първи секретар на ОК на БКП в Пловдив Костадин Гяуров. Така е освободен терен за бюст на видния деец на БКП Петър Ченгелов, който години наред краси площад "Централен" срещу Пощата. 

Паметникът е преместен в казармата на Девети полк. Там в кашон пристигат и тленните останки на Гюро и на другарите му. При товаренето била прекършена едната пушка, част от постамента се разрушила. След няколко години теренът на казармите трябвало да се опразни, тъй като новият устройствен план предвиждал изграждането на хотел. Така мемориалът на войниците бил транспортиран до бул. „Независимост”. След време мемориалът на Гюро Михайлов се оказал захвърлен в пущинаците на местността Гладно поле, край пътя Пловдив ­- Първомай.

Роми го готвили за скрап 

Генерал Иван Желев, командир на пловдивската дивизия на строителните войски, спасява паметника от цигани, които се готвили да изкъртят бронзовите фигури за вторични суровини. Паметникът бил пренесен и монтиран на плаца в поделението. Счупената пушка на Гюро била отлята отново. 

През 1992 г. комитетът от интелектуалци „Защита на историческото достойнство на Пловдив” се амбицира да възстанови паметника на войника от Розовец. През 1994 г. композицията е монтирана на площада до Военния клуб.Така храбрият пловдивски войник се връща на поста си след 114 г. 

Днес, 24 г. по-късно, Пловдив отново остава без паметник, напомнящ за дълга и саможертвата в някогашната българска войска. Спорът дали Гюро е символ на глупостта, или символ на безукорна служба, продължава.  Както и митарствата на паметника.

Кръстили на Гюро лудницата 

Парадоксално или не, името на Гюро Михайлов е носила и лудницата в Пловдив. Когато българската армия превзела през 1913 г. Одринската крепост, намерила там купища оръжие и амуниции. С вас шега не бива, комшу, всички сте все инатлии като оня ваш аскер, дето жив изгоря във Филибе!”, обяснили турските пленници.

 

АНКЕТА

Трябва ли да се премахне паметникът на Гюро Михайлов от Централния площад?


Атанаска Ганова, 40 години, работничка

Не знаех за намерението паметникът да бъде премахнат, но не смятам, че е редно. Той е направен, за да напомня за героизма на Гюро Михайлов.

Иван Костадинов, 60 години, пенсионер

Това е един символ! Как ще го махат? Гюро Михайлов е жертвал живота си, за да остане на поста си. Той е бил здрав и корав, но самият той не е искал да се махне от това място - сега някой друг ще го маха. Така едно време искаха да премахнат Альоша. Мястото на паметника е на площада, където всеки може да го види, и никъде другаде. 

Марияна Ганчева, 50 години, работничка

 Паметниците не са направени, за да се премахват. Нека го преместят някъде, ако е нужно. 

Величка Димитрова, 66 години, пенсионер 

Не трябва да бъде махан, нека след реконструкцията бъде върнат. Михайлов е изгорял за този град. 

Сандрина Георгиева, 15 години, ученичка

 Не знам кой е Гюро Михайлов, но съм сигурна, че паметниците не трябва да бъдат премахвани. Нека градът да се обогатява, но и да се пазят старите забележителности.


Четете още:

🔴 Родители продадоха селската си къща, за да осигурят следването на дъщеря си в Германия

🔴 Ценови "балон" в София няма! Двустайните с ръст до 70%

🔴 Искат ли BG гражданство, македонци рецитират: "Аз съм българче"





Източник: Марица





Коментари

горе