Пловдив: пластове от времето върху 7 тепета


Пловдив -  градът, избран за Европейска столица на културата през 2019 г., лежи върху културни пластове, трупани почти 8000 години. През различните епохи жителите му бавно ги изграждали, а завоеватели и врагове ги разрушавали – но техните структури и сега могат да се видят в античните улици, линиите на Стадиона и пилоните на Акведукта. Те са и в старите крепостни стени, върху които здраво са стъпили живописните възрожденски къщи. 

Необичайната история на касмополитния Пловдив, съчетана с артистична атмосфера и бохемски дух, му дадоха преднина в надпреварата за Европейска столица на културата. През 2019 г. той е на финала, заедно с италианската Матера – старинния град, в който Мел Гибсън снима „Страстите Христови”.

Траките първи населили „равнината със седемте хълма“ до бреговете на река Хеброс (Марица). Във времето, когато римляните управлявали света, оттук минавал древният път „Виа Диагоналис“, свързващ Рим и Константинопол – Запада и Изтока. Модерните сгради на съвременният град изникват сред низ от древни руини, и антични мозайки и средновековни фрагменти – цял лабиринт от подземни артефакти, готови да излязат при най-малката строителна намеса.

Пловдив впечатлява не само с Античния си театър и Римския стадион, но и с неповторимия си възрожденски квартал. През вековете оттук минали римляни и византийци, както и източни преселници от Мала Азия, Сирия и Армения. Днес жителите му, около 390 000 души, подреждат ежедневието си в колоритен микс от етноси. „Чрез кандидатурата ни за Европейска столица на културата успяхме да видим още по-ясно плюсовете и минусите на Пловдив – казва заместник-кметът по културата Стефан Стоянов. – Тази титла е обърната към бъдещето, където стоят въпроси като този за ромските квартали и тяхната интеграция, както и много други...“

Бизнес или култура – кой е пътят за развитие на хилядолетния град? За Пловдив този модел винаги е бил двуполюсен. Градът има своя индустриален профил с 51% дял на икономиката, IT компаниите набират скорост, а аутсорсингът покрива представата за чужди инвестиции в района. В момента безработицата тук е под 8%. Анализаторите обаче предупреждават за възможните негативи от тромавата администрация на Пловдив.

Възможността да бъде Европейска столица на културата настрои управа и граждани към търсене на по-добър имидж и повече туристи чрез инвестиции в културната инфраструктура. Три важни проекта са ключови за града до 2019 г. – Небет тепе, централният площад и Епископската базилика. Важното уточнение е промените да се случат без компромиси с археологията. „Трябва да се спазят всички европейски принципи и норми – убеден е заместник-кметът. – В Пловдив имаме страхотна археология и българската икономика може само да спечели от това. За нас е важно да следваме опита на страни като Италия, Франция, Испания и Гърция, където правят бизнес от находките.“

 

На върха на Небет тепе лежат останките на едно от първите праисторически селища в Европа. То е възникнало през IV хил. пр.Хр., а хълмът е обитаван без прекъсване и досега. Днес туристите трудно осъзнават стойността на тамошните руини, покрити с графити и пълни с изпочупени бутилки. Това обаче са фрагменти от Цитаделата от времето на Филип II, потерната към нея, квадратната кула, бастиона. Останките им почти с нищо не загатват за величието на тези строежи, но това е на път да се промени с проект, за който местните власти още търсят финансиране. Целта е тепето да се трансформира в зелен парк на открито, с малък музей за експонатите от археологическите разкопки. Вечер ефектни светлини ще обливат хълма, улавяйки детайли от старата градоустройствена структура и укрепителната й система.  

 

„Небет тепе е българската Троя“ – казва директорът на пловдивския Регионален археологически музей Костадин Кисьов. Страстта на този харизматичен археолог по тракийската култура е пословична. „Траките са не по-малко интересни от древните елини! Не е случайно, че в Троя има такова натрупване на културни пластове: от каменно-медната епоха до Средновековието... точно както на Небет тепе!“

 

Одрисите, създали първата голяма тракийска държава, вписали следващия пласт в историята на хълма. През V в. пр.Хр. те включили селището на Небет тепе в царството си. Археолозите научават за одриското присъствие на хълма през 80-те години на миналия век от есхара – глинен олтар, положен в основите на представителна сграда. По краищата му са апликирани бронзови монети от редкия тип „Одриса“. „Те са първите, сечени от тракийският град. Вероятно на мястото на днешния Пловдив през V–I в. пр.Хр. се е намирала столицата на Одриското царство“ – допуска Кисьов.

 

През вековете хълмът Небет тепе бавно формирал генезиса на мястото. Филип II Македонски го укрепил, променил планировките и прокарал улици, създавайки първата схема на античния град. Дал му и името си – Филипопол. Крепостните стени постепенно обхванали цялото Трихълмие – природния феномен на прегръдката между тепетата Небет, Джамбаз и Таксим. Днес там лежи Старият град. Кисьов се надява, че един ден западната крепостна стена на гърба на Етнографския музей ще бъде реставрирана, заедно с всички други отбранителни зидове на Небет тепе. „Първите от тях са дело на тракийски цар, за когото нямаме конкретни сведения, а Филип II продължил изграждането им“ – убеден е дългогодишният археолог. По-късно Филип III Аридей, брат на Александър Македонски, построил кула с бойници на върха на тепето. Преправил и стените, които бавно започнали да слизат надолу по Трихълмието. Римляните продължили градежа. Големият крепостен зид обградил цялото Трихълмие и стигал до сегашния централен площад. Строени една върху друга, днес тези стени се пресичат и застъпват с по-ранни и по-късни укрепления и често е трудно да се датират. Ала от площад „Атанас Кръстев“ под Небет тепе ясно се вижда как върху масивните квадри от стената на римския император Марк Аврелий са насложени ранносредновековни каменни блокове. Върху тях пък българите от Възраждането издигнали красивите си къщи.

 

Близо 1000 години крепостните стени по Трихълмието били строени и разрушавани, после пак изграждани. През 250 г. ги сринали готите, през 441 – хуните на Атила. Стените помнят нашествията на аварите през 587 г. и на киевския княз Светослав през 970 г. С времето от тях не останало почти нищо и това бавно ги заличило от паметта на местните хора. „Ако опитаме да ги възстановим, днес стените ще слизат до Джумая джамия в сърцето на Главната улица и до хотел „Тримонциум“ на юг“ – обяснява Костадин Кисьов.

 

И без тях обаче Пловдив си остава най-големият музей на открито в България. Независимо от разнородните пластове култура, съвременните археолози са склонни да следват градоустройствената логика на античния Филипопол. Тази линия може да даде начало на нов туристически маршрут, тръгващ от Небет тепе. Оттам туристите ще слизат в подножието на Джамбаз тепе, където точно под Античния театър, построен по времето на император Траян (98–117 г.), ще ги очаква друга изненада. От древни времена жителите на Филипопол обичали лукса, отдавали се на забавления, но намирали време и за духовното. Конгломерат от шест жилищни квартала между четири улици, проучени от археолога Жени Танкова, разкри храм, хан с таверна, богато украсени домове с обща площ 7 декара, обществени тоалетни и сграда, наречена недвусмислено „Домът на куртизанката“. Най-старите структури са от IV–III в. пр.Хр. Кварталите са обитавани столетия наред. Особено впечатляват откритите стотици фрагментирани теракотени и мраморни фигури и глави на различни божества. Теракотите са местно производство, от Филипопол.

 

Древният площад на града още пази функциите си, но в годините на социализма римските останки били закопани под бившия партиен дом, пощата и други колоси, строени в духа на времето. На обявения от пловдивската администрация международен конкурс млади архитекти от Лисабон впечатлиха журито със смелата си идея за „сцена“ над руините. В голямата си част съвременното ниво на площада ще е покрито с метална конструкция, облицована с камък или дърво. Под него посетителите ще съзерцават античното ниво, където ще могат да слизат по специални рампи. Двете структури ще имат отделен живот, което ще позволи на археолозите да продължат с разкопките.

 

Около Форума на античния Филопопол била изградена цяла система от перпендикулярни улици. Жителите ползвали мястото като пазарище, разменяли зърно, дърво и мед за фина керамика. С размерите си филипополският Форум няма аналог в българските земи. Магазините заемали източната, южната и западната му страна. В съседство се издигал Булевтерионът, където заседавал градският съвет. По-късно мястото му заел малкият градски театър – Одеон, банка или монетарница, както и библиотека. Малко градове в античността имали свои книгохранилища, където можело да се чете – а и повечето били изгорени и сринати до основи. Това се случило и с филипополската библиотека, но докато съществувала, тя имала перфектна система за циркулация на въздуха, осигурявана от вертикални  глинени тръби, вградени в дебелите й зидове. В долния край те се включвали директно към канализацията на града. Това предпазвало съхраняваните свитъци.

 

Форумът на Филипопол запазил първичната си планова схема 4 столетия. Археолозите дълго се питаха кога точно е възникнал той. „Последните ни проучвания дадоха категоричната датировка – I век,  времето на римския император Август“ – казва археологът Елена Кесякова, известна с откритията си около Форума, Епископската базилика, римския акведукт и Източната порта. Монети на местния тракийски владетел Реметалк III от I в. потвърдили хипотезата.

 

 Християнството било познато във Филипопол още през I в., когато епископ Ерм довел в града първите му последователи. По-късно, по времето на Диоклециан, 37 граждани платили с живота си за своята вяра. Затова в началото на смутния IV в. християните били предпазливи. Те маркирали своите вярвания в иносказателни послания – птица, риба или числа. Това може да се види в малка по размери, но уникална раннохристиянска гробница, открита през 2012 г. от работници, прокарващи топлопровод близо до площада. Когато техниката им закачила нещо твърдо на 2–3 метра под земята, археологът Мая Мартинова-Кютова дошла на минутата. Малката семейна гробница се оказала ценна находка. На една от стените й къдрокос младеж, вероятно младият Иисус, съживява мъртвец с вълшебна пръчица. Според екипа на Мартинова-Кютова тази позната библейска сцена, „Възкресението на Лазар“, има аналог само в катакомбите на Рим. Вероятно това е най-ранното изображение на Христос в българските земи.

 

През 313 г. градът станал крепост на подлагащите на съмнение божествеността на Иисус ариани. През 343 г. Вселенският събор в Сердика (дн. София) заклеймил учението им като ерес, но те свикали във Филипопол алтернативен събор и взели свои решения, различни от официалните. Елена Кесякова смята, че арианският събор може да се е състоял в прочутата Епископска базилика, открита случайно в началото на 80-те години на миналия век при строежа на пътния възел под Централната поща. Базиликата се намирала източно от Форума, в центъра на античния град. Археолозите успели да проучат южния и частично главния й кораб. По-късно разкритите елементи били консервирани и оградени. В такова състояние са и днес. Намират се южно от католическата катедрала „Свети Лудвиг“, изградена през 1850 г. върху северния кораб на базиликата. От самата Епископска базилика не е останало нищо – славяните я сринали при нашествията си през 577 г. Местните жители ползвали останките й за строителен материал, но събитията не заличили аурата й. Намерените 95 гроба показват, че на мястото й в края на VI в. се появил некропол, ползван чак до ХII в.

 

В разцвета си Епископската базилика очаровала с масивната си полукръгла апсида, своя олтар и презвитериум – място за епископа и висшите духовници. Фрески покривали стените й, но най-вълнуващото били изящните мозайки на пода, заемали близо 2000 кв.м в два различни пласта от IV и V в. „Ще изградим лека конструкция, която ще защити мозайките – обяснява заместник-кметът Стоянов. – Те нареждат Пловдив сред трите града с раннохристиянски мозайки в света, до Константинопол (дн. Истанбул) и Равена, последната столица на Римската империя.“ Фондация „Америка за България“ влага 4,9 милиона лева в проекта. „Мозайките са прекрасни композиции с над 70 вида птици, украсявали храма върху геометрични пана. Други повтарят мотива „хераклов възел“ – разказва археологът Кесякова. Най-големият шедьовър бил изписан върху средното пано в южния кораб на Базиликата – сцената „Изворът на живота“. Съществуват различни вариации на този сюжет, който е сред най-популярните в ранното християнство.

 

Днес „Изворът“ е скрит под руините на Базиликата, но през лятото на 2017 г. пловдивчани ще могат да го съзерцават в цялото му великолепие. Двата симетрично разположени край свещения фонтан пауна, свързвани от елини и римляни с митологичния феникс, изобразяват надеждата, символизират изобилието и носят мъдрото послание, че след смъртта идва нов живот, след разрухата следва ново начало. Жителите на Филипопол са научили този урок. Знаят го и техните наследници в града, наричан Евмолпия, Флавия, Тримонциум, Филибе, Пловдив – бъдещата културна столица на Европа.

 

ЛИНИЯ НА ВРЕМЕТО

 

Основни събития в историята на Пловдив:

  1. IV хил. пр.Хр. – Най-ранно поселение на Трихълмието, родоначалник на днешния Пловдив.

  2. VIII–V в. пр.Хр. – Тракийски селища и укрепления на територията на Пловдив; градът е включен в Одриското царство.

  3.  347–342 г. пр.Хр. – Походи на Филип II Македонски, завладял и Филипопол.

  4. 46 г. – Основана е римската провинция Тракия

  5. I–III в. – Филипопол е метрополис на провинцията, седалище на Съюза на траките (Κοινόν των Θρακων) и важен пункт на пътищата, свързващи други основни римски градове на Балканите

  6. 250 г. – Градът е превзет и опожарен от готите.

  7. IV в. – Филипопол възвръща предишните си размери. Градът е в пределите на Източната Римска империя.

  8. 836 г. – Хан Маламир включва Филипол в Първата българска държава 

  9. 976–1014 г. – Градът е опорна точка на византийския император Василий II във войните с българския владетел Самуил.

  10. 1189 г. – Филипопол е завладян и разграбен от кръстоносците на Фридрих Барбароса

  11. 1205 г. – Градът е превзет от опожарен от рицарите на IV кръстоносен поход, а после и от българите на цар Калоян.

  12. 1371 г. – Филипопол е завладян от османците и е наречен Филибе.

  13. януари 1878 г – освобождаване на Пловдив от османско владичество от войските на руския генерал Гурко

  14. юли 1878 г. – Берлинският договор създава Източна Румелия със столица Пловдив.

  15. 6 септември 1885 г. – Съединението на Източна Румелия с Княжество България

  16. 1920–40 г. – Индустриализацията на града: хранителни и тютюневи предприятия

  17. 1990–99 г. – Построена е най-голямата гребна база в България; в Пловдив се провежда Европейски месец на културата.


Четете още:

🔴 Петър Бочев - момчето, което бранеше храбро небето над България (ВИДЕО)

🔴 Премахнете отпусналата брадичка и изглеждайте по-млади!

🔴 Как да защитим дома си от завистта и омразата на хората





Източник: nationalgeographic





Коментари

горе