Сензационно откритие на нов растителен вид в Странджа


Известно е, че през последния ледников период единствено Странджа в цяла Европа не замръзва. Поради тази причина, че животът там се съхранява, на територията й оцеляват реликтни видове от флората, съществували още от праисторически времена. Затова и Странджа е известна като Ноевия ковчег на Стария континент.

Странджанската зеленика, бясното дърво, дървовидната боровинка и лъжникът (прадядото на всички видове европейски дъбове) са само част от реликтите, които се срещат единствено на територията на тази мистична планина.

Българската част на Странджа обаче продължава да поднася изненади на учените и до днес. Само преди месеци лесовъди откриха нов растителен вид, неописан досега в ботаническата литература.

Към уникалните видове, описани в специализираната литература, вече може да бъде добавен още един – Колхидски джел с... жълти плодове.

Това е разновидност на познатия в цяла Европа джел с червени плодове, който присъства в коледната украса в редица страни. Откритието е на лесовъдът от Малко Търново доц. д-р Дико Патронов.

„Съвсем случайно с доц. Евгени Цавков от Лесотехническия университет открихме едно находище около 100 кв.м. с този вид джел. Той е същият като червения - няма разлика в листата, в хабитуса, в самото растение. Единствената разлика е в цвета на плодовете. Намерихме го на самата граница с Турция, в най-затънтената част на Странджа - до голям карстов извор в крайречната тераса на местността Голям Мечи дол“, разказва Патронов.

Лесовъдите са посели семена от жълтите плодчета, които вече са покълнали. Това е доказателство, че този единствен по рода си вид не е стерилен, добавя Дико Патронов.

„Предстои жълтият колхидски джел да бъде отгледан в парникови условия. Ще трябва обаче да минат минимум 5 години, за да се уверим, че растението ще роди жълти плодове.

Не е изключено да има и други находища по територията на планината, но предвид затънтените и диви места, където се среща колхидския джел по дълбоките и влажни долове, за неговото намиране е необходимо постоянство и търсачество през есента и зимата, когато плодовете са узрели и остават по храстите. Ето една посока за изява на обичащите планината и стопаните на горите в Странджа.

Находката на жълтоплоден колхидски джел в Странджа обогатява флората на планината и на Природния парк. Такива уникални форми на вечнозелени растения са търсени и намират приложение като украсни в парковете и градините“, разказва още Дико Патронов.

Джел (Ilex) или Самодивски чемшир, наричан още Остролист, Остролистен джел или Илекс,

е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 m, но не рядко достига да размерите и формата на дърво 10-12 m. Името му Ilex на латински идва от "вечнозелен дъб" (Quercus ilex). На запад е известен като Holly, а в Гърция като Принос (Πρίνος). Сроден е на лавровите гори покривали някога Средиземноморието.

Джелът е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в природен парк „Странджа“ и някои от съществуващите там строги резервати, както и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Растението е сенколюбиво и се среща главно във влажни и сенчести гори от източен бук, предимно в субтропичната и преходната към умерената средиземноморска зони. заема малка площ. Също така се наблюдава много рядка плодовитост, тъй като горите, в които се среща са много етажирани.

Състоянието на популацията силно се влияе от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори.

В България се среща най-вече в горите на Странджа планина и на запад в областта на Малко Търново в резерватите „Витаново” и „Средока”, но и в Родопите, Средна гора и Беласица, като цяло е доста рядко срещано растение. Общото му разпространение е на Балканския полуостров, Югозападна Азия, Кавказ и Северна Африка.

Във фармакологията се използват листата на растението.

Те съдържат алкалоиди и теобромин и имат слабително действие и потогонен ефект, температуропонижаваи при плеврит, скарлатина, тиф и морбили, пикочогонно действие — при асцит, подагра, ревматизъм.

Приложението им е вътрешно на запарка, отвара, а в хомеопатията — за лечение на ставни и очни заболявания. Плодчетата не се използват, защото в повечето случаи причиняват признаци на отравяне с повръщане и диария.

Автор: Севдалина Пенева


Четете още:

🔴 Българче стана шампион по плуване в Илинойс

🔴 Българи от остров Крит с покана към българите по света

🔴 А вие помните ли го? Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в





Източник: Десант





Коментари

горе