Ето това е най- страшната отрова, която ядем всеки ден и не е нито захар, нито сол, а .....

Публикуваме без редакторска намеса писмото на Мария Николова, завърнала се в България след 18г. в Норвегия





От 18 години живея в Норвегия.

През този период съм се връщала за по две седмици в България и разбира се със сълзи я напущах на път за Норвегия. Сега децата ми поотраснаха и аз реших да се върна в България и да променя отново живота си. Реших се на тази стъпка много трудно нали децата са ми в Норвегия а аз ако се върна трябва отново да се разделям с най-скъпото. Но носталгията натрупана от толкова много години и любовта към възрастната ми майка и любовта към родината наделяха. Беше ми много трудно моите приятели в Норвегия неискаха да се разделят с мен нито пък децата. И така аз въпреки всичко поех отново големия риск да променя наново живота ми.

През цялото време когато бях в Норвегия се интересувах и четях всякаква информация за родината ми. Живеех с проблемите на родната ми страна и страдах от факта че толкова много години изминаха а в България това невероятно място богато на всичко земя,вода,злато,прекрасно географско място,богата история,красива природа,прекрасен климат все още тъне в бедност и нестабилна политика и най-големия парадокс хората са безкрайно нещастни и отчаяни в едно от най-хубавото кътче на планетата. Ама то какво ли няма. Плодове в изобилие може да си ги купиш за стотинки. и не само това. Минерални извори навсякъде. Пък море и планини дал господ. Пък едни зелени китни селца дето никъде ги няма. Пък като се видя със стари приятели всичките ме питат:Ти защо се върна?Тук е ад. И аз на очите ли да вярвам или на тях.

Реших да си потърся работа. Кандидатствувах на две места за учителка. Писах в биографията че имам опит от Норвегия и реших че ще съм полезна за България. И на двете места ми отказаха работата. А аз рискувах много за да се върна и работя за моята прекрасна родина. После пък реших да кандидатствувам за проект но като разгледах внимателно изискванията и прецених че не е за моята обикновена компетентност а трябва да финасирам ред експерти. Седнах и се зачудих. На къде? Аз съм художник по професия но вече няма и имтерес към изкуството. Когато кандидатствувам за работа в Норвегия е трудно защото ме виждат че съм от друга страна. Когато кандидатствувам в България пак е трудно защото съм от друга страна. В Норвегия ми признаха образованието от България а в България не отговаря на изискванията да почна работа. Толкова ли са големи изискванията в България? А пък чета навсякъде как няма хора да работят в България.

Политици отправят вопли: Емигранти върнете се в България! Аз не искам да се оплаквам. А просто да си обясня защо сме бедна държава на едно богато географско място? Аз ще ви отговоря: Просто ние никога не сме били бедни. Поради тази причина ние нямаме нюх за организация. И поради тази причина ние не може да оценим хората които ще ни донесат хляба на масата. Не може да разпределим донесеното така че да има за всеки и дори да остане за кучето и котката. Така добрите ловци като никой няма нужда от тях отиват на друго място там където има гладни хора за техния лов. Ами защо политиците само се карат? Ами много просто никой не разбира как да разпределят баницата. И затова все някой трябва да им казва как да го правят. А после пък и на това не са съгласни. Щом не сме се оправили до сега значи не сме бедни.

Рецептата е ясна: Хора надявайте се да стигнем до крайна бедност без никой да ни помага и тогава ще оценим добрия ловец.

Мария Николова



Следваща статия:
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Коментари

Видео на деня

горе