НА ГУРМЕ В СВОГЕ
Усмивката на красивата девойка в стилна синя униформа ме изстреля във висините
на борда на луксозен самолет, привидяха ми се екзотични плажове и цветни коктейли,
поднесени от самотни мулатки на фона на нежното карибско слънце.
– Карти и билети за проверка, моля! – усмивката не беше изчезнала, но ме приземи болезнено – беше кондукторката от БДЖ! Докато се отърсвах от привиделите ми се задокеански миражи, се загледах през прозореца към реалността, която за моя радост беше също прекрасна – живописните завои на Искърския пролом, през които влакът гордо преминаваше, сякаш знаеше, че такава красота няма нийде по света. Точно както го беше описал и дядо Вазов, като „един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България”. Очаквах всеки миг да зърна и дядо Йоцо, да ни помаха с шапката си на нас, пътниците от трена.
Тъй гордо за около 40 минути преминахме през Курило, Ромча, Владо Тричков, Луково, Реброво, Томпсън, Орлин и накрая стигнахме до крайната дестинация-Своге.
Защо Своге?
Защото обичам поезията и палачинките с домашни яйца и сладко и най-вече онова, което ги обединява. За да приключа с поезията и премина по същество, ето, прекрасното стихче на Валентина Кожухарова, което всъщност предизвика интереса ми към това китно градче:
Във сърцето на Балкана,
там под чудната поляна,
има ресторант прекрасен,
той е избор първокласен.
Вкусна скара, хладна бира,
там от всичко се намира,
сервитьорките – любезни,
а съставките – полезни.
Ти акъла си опичай,
и към Своге бързо тичай,
право в „Искър“ ти иди
и глада си утоли.
Вярвам на поетесите и на тяхната муза и затова, току-що слязъл от влака, веднага се запътих към „Искър”- легендарен ресторант на гърба на гарата, привличащ не само поетите, но най-вече истинските ценители на вкусната и здравословна храна от околността, столицата и от странство дори. Легенди бях чувал за това място и затова, влизайки вътре, бързо се хвърлих в боя! Човек, когато има мисия и чувство за дълг към обществото да го запознае с вкусните тайни и омайните красоти на Искъркото дефиле, не трябва изобщо да се бави. Само докато четях обедното меню, си припомних вкуса на мамините гозби. И не само! Как Ви звучи – вегетарианска „шкембе чорба” с гъба кладница или домашна туршийка с карфиол, моркови и чушки? А смилянски бобец със спанак и манатарки или крехко телешко с пюре от броколи? И някои неща, които ги нямаше поне в моето детство, но днес биха предизвикали телешкия възторг на всеки уважаващ себе си гастро-гуру с нежна душа – Арменска салата с патладжан, домати, печени чушки, мариновано сирене, също така салата с киноа, цвекло, моркови и тиква или салата от зеленчукови „спагети” с чия и дресинг, или пък пълнени тиквички с булгур и запечени с кашкавал.
А за любителите на прозата – класически пълнени чушчици!
Дотук добре! А какво ще кажете за ориз басмати с кашу и сушени домати, за безмесна мусака със заливка от нахут или пък за шпиковано свинско (бекон, моркови, чесън) с картофено соте. За феновете на пилешкото – роле с гъби, пресен лук, пушено сирене и картофено пюре. И какво ли още не, като свинско джоланче
или пък телешки или свински ребърца с розмарин, чесън и печени картофки!
Докато се чудех какво да поръчам, се огледах – много уютно и приятно местенце, с дискретни кътчета и удобно за влюбени и нетолкова влюбени двойки и тройки, както и за големи компании, като забелязах, че има и външна част с удобни меки мебели.
Като истински професионалист, работещ винаги близо до масите, реших да направя следствен експеримент.
Поръчах си обикновена и посочената по-горе „необикновена” шкембе-чорба с гъба кладница. Супите бяха вече на масата и магията се случи. Тази с месото беше с плътен млечен бульон с великолепен аромат на масло, хубава запръжка с червен пипер и идеално сготвени мръвки. Освен, че бяха в обилно количество, покриха и стандартите ми за големина. На външен вид и двете супи бяха почти еднакви, много горещи, поемащи обилно оцет с чесън и лют червен пиперец до просълзяване. Опитвам от обикновената – ред сълзи, ред сополи, много люто, много вкусно, опитвам и от другата – ред сълзи, ред сополи, но и невероятно ухание от местната кладница, нежно хрупкаща в устата и оставяща неповторим послевкус с аромат на село и на бабините манджи, къкрещи кротко на старата чугунена печка на дърва.
А хлябът?
И двата вида са по бабина рецепта – обикновен домашен или пълнозърнест, приготвен на
място с квас и с нежна коричка, което ми напомни за безгрижните години на детството,
когато купувахме все още топлия хляб от фурната и до вкъщи го изяждахме до половината.
И тъй като беше ден за кулинарни експерименти – поръчах си безмесна мусака със заливка от нахут. Това е един много добър вариант, защото нахутът е добър източник на протеин и го предоставя в количества, сравними с тези на месните или млечните продукти, като се изключват високите калории и наситените мазнини. Затова и изобщо не се чувства липсата на месо в мусаката, а вкусът на крехките картофи, миксирани със зеленчуци и тиквички (може и с патладжан) приветстваха небцето с овации. Бурни и продължителни аплаузи! Ето, това е една забележителна комбинация, към която можете да прибягвате и лете, и зиме.
Ох, а десертите?
Признавам си, исках да опитам от всичко – чийзкейк с боровинки,
домашна бисквитена торта с шоколад и маскарпоне,
печена тиква с мед и орехи, ябълков сладкиш, но нали бях дошъл специално за палачинките, избрах тях. Тук ще споделя една малка тайна, но между нас да си остане – яйцата са от домашни кокошки, а млякото също не е от магазина. Категорично не е, вярвайте ми! Не го казвайте, че палачинка няма да остане. Домашното малиново сладко пък може да усмихне дори и най-намръщения кулинар, страдащ от язва и хемороиди едновременно, а и ако трябва да перифразирам мъдрите слова на Оскар Уайлд: „След една хубава палачинка, човек може да прости на всеки, дори на собствените си роднини!“
ПРИСЪДАТА:
Част от „Искърската” кухня е по селски проста, а другата е с изтънчено европейско-азиатски препратки, но и в двата случая изискванията към качеството на суровината и начините на обработка са аристократично високи. Законите при съчетаването на съставките не подлежат на дискусия. Тук обичат всичко, което е ароматно, прясно и хрупкаво в природата, според сезона, като то попада в чинията направо от лехата. И най-важното – властелинът на доставките е местният производител. И всичко това на „народни цени”, отдавна забравени в големия град. Вижте сами!
––
На връщане във влака, докато през очите ми като на кинолента преминаваха прекрасните кътчета на Искърското дефиле, погледнах нагоре към скалите – там от високото сякаш леко ни махаше с шапката си слепият Дядо Йоцо и ми се дощя да извикам като него:
– Господи, видох!
Идете и вижте сами!
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
До Своге може да се стигне с влак или с маршрутка, които се движат през около час, като билетът е 2.30 лв в едната посока, затова най-изгодно е, ако пътувате с влак, да си вземете еднодневна карта за 4.00 лв.
Освен кулинарните си изкушения, Своге предлага и интересни места за разходка и туризъм. Наблизо са Вазовата екопътека и водопадът Скакля, Лакатнишките скали, манастирът Седемте престола, Желенският манастир „Свети Кирик и Юлита” и Свогевският манастир „Св.Петка”, а ако не си падате по големите преходи и то след обилен обяд, най-близо е местността Трите бора, от която се открива прекрасна гледка към целия град.
За самия ресторант пък можете да намерите цялата необходима информация на сайта на заведението: http://www.iskar-svoge.com/
Четете още:
🔴 НОВА БЛАГОТВОРИТЕЛНА КАМПАНИЯ НА КИРИЛ БАЛДЕВ ЗА ПЪРВОКЛАСНИЦИ В МОНТАНА🔴 Открий България… в Буенос Айрес
🔴 Пробуди се, народе!
Коментари
Харесайте ни във facebook!
