ВЪЗРАСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА – ТАБЛИЦА, КОЯТО ЩЕ ВИ Е НУЖНА!

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде





Те са много... цяла армия. Въоръжени са с огромно любопитство, отлични дипломи, бляскави кариери и необятни мечти. Те са хората с бъдеще... Всъщност те са бъдещето! Способни са да движат икономики, да ограмотяват народи, да отстояват позициите си и да поведат подрастващите поколения,...ако им бъде позволено... Те не се познават помежду си, но имат две свързващи ги характеристики. Българи са и се забелязват основно по "гадния, мръсен, капиталистически" Западен свят. Оценени са подобаващо от местните университети, а топкомпаниите им предлагат огромни възнаграждения, за да наемат умовете им под наем. Има и една трета, доста парадоксална черта - всеки от тях рано или късно в даден момент от живота си тайно бленува да се прибере ... у дома. В България. При мама и татко. Без до очаква нищо в замяна. Пиша тези редове, силно афектиран от разговор с мой Приятел, който е на ръба да се откаже от феноменална професионална кариера и да се прибере. Знаейки през какво е минал този човек, за да се озове там, където е в момента, инстинктивно го обявявам за луд, но въпреки това изслушвам внимателно аргументите му. Толкова са омайни словата за Родината, че му повярвах безрезервно. Точно както малкият хлапак бе омяан от баща си, че нацисткият лагер в действителност е игрално поле в "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. И започнахме да мечтаем заедно... опиянени от онази България, която толкова ни липсва понякога... Направихме го в скъпо, луксозно заведение на покрива на най-високата сграда в Манчестър. Над нас бе само нетипичното за Острова безкрайно синьо небе. Хипнотизиращо, почти като нашето си, родното... в България. Толкова се отплеснахме, че ми коства закъснение за работа...
Но както се случва обикновено, филмът свършва, напускаш удобното си кресло, излизаш от киносалона и се потапяш в действителността. Ароматът от романтичния момент бива изместен от този на изгорелите газове на лъскавите автомобили. Събуждаш се, овтаряш си лаптопа и започваш да проверяваш с надежда какво се случва Там... И те удря челно стара, абдикирала, наизправна композиция на БДЖ... Седалките са изпокъсани, тоалетните са пълни, а на стената някой с гордост е написал: "Da jivee BG Ubii tur4ina"! Болка е изписана в очите на пътниците. Циганин се вози гратис, но кондукторът го подминава със страх. Нахвърля се като Гладиатор върху миловидния човечец две седалки по-назад и го унижава пред безмълвната публика. "Изрод мръсен. Да гориш в ада дано"! - заклймява го наум възрастна жена, изрядно държаща си билетчето в ръка. Оня, дето управлява композицията, си прави пас, защото в противен случай, може да го уволнят, а с това ше секне бизнесът му с точено гориво. Нали знаеш, далаверка тук, далаверка там... Тони Димитрова пее: "Живеем юнашки живот сиромашки, по някакъв странен, неписан закон, но какво да се прави?! Балкански синдром"... Но хуморът в песента е останал някъде назад във времето...Хората, на които сме се доверили да ни освежат овехтелия влак и, дай Боже, да го вкарат в правилния коловоз, са негодни за тая работа. На първо място, защото в геополитически план нямат право на глас, и второ, понеже миришат на чесън. А героите ми в този текст са чистоплътни и честни. Незасегнати от режима на Тодор от Правец, свободни и будни. Картинката в главата ми наподобява мощни британски, немски и американски супер автомобили, които желаят да се приберат с ентусиазъм в България, а там ги очаква покъртителна инфраструктура и бензиностанции с разредено гориво. Правораздавателните органи се представляват от дебели, нагли и корумпирани чиновници, работещи за обидно ниски възнаграждения, при това на пряко подчинение на Делян, Бойко и Ахмед. Моята лична, неангажираща прогноза е, че този арсенал от умове, който евентуално би се задал на Фронта, би се разглеждал като приятел до момента, в който някой не бъде припознат като Надежда. И тогава ще се случи това, което се случва с журналиста ни Светослав Иванов, след като си позволи лукса да говори свободно в национален ефир. Моята тъжна истина е, че България изостава в развитието си твърде много и става все по-непривлекателна в битово отношение. Навярно много сънародници ще се завърнат, но се съмнявам това да е цветът на емиграцията. Неробатещите съдебна система и полиция и нездравата "здравна" система не изчерпват минусите. По-фундаменталните такива са трудноразбираеми за последователите на "националния идеолог" Фикрет Стораро. Разбира се, усеща се, че има и надежда, че зелето в бидона не е тотал щета. За огромен и всеобщ наш късмет, живеем във време на крайно глобализиран свят. Благодарение на нискотарифните авиокомпании Милано вече е новият Пазарджик, а Лондон - Хасково. За чедата на демокрацията владеенето на чужд език е в рамките на нормалното, а в you tube англоговорящите влогъри ги провокират за живот извън клетката, в която са ни наврели ония от Червения площад преди години. С две думи, подрастващите поколения имат избор - да търкат билетчета пред лафката или да се хвърлят смело в океана. Защото Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Не очаквам да бъда разбран от масата. А и не държа особено на това. Убеден съм, че моят приятел, който е главният виновник за тези редове, ще се разочарова и навярно ще остане откровено неразбран от сънародниците в собствената си родина. Може би ще се превърне в аутсайдер, понеже има достойнство и мнение. Все пак и слънце се забелязва някъде по периферията... в добрината и милосърдието на бай Иван комшията - оня, дето пари няма, но пък ще те почерпи с каквото намери, дори и да не те познава. Не е завършил Харвард, псува като хамалин, като му се счупи газовата уредба на Астрата, но пък дълбоко в сърцето си този Човек е Човечен. След като е оцелял след 5-вековно РОБСТВО /повтарям: РОБСТВО, не Съжителство/, две разрушителни за страната ни световни войни, Тодор Живков и четата му разбойници и всички политически групировки от 90-та насам, във вените на бай Иван продължава добротворството да преобладава. Със жена му, леля Миче, са научени да не изискват много, да бъдат смирени и отстъпчиви. За да не ги удари някой тъп предмет по главата, случайно... Всичките ни съседи са настроени иначе и се бунтуват против общата неправда... с цената на всичко... И сърби, и румънци, и гърци, и турци, дори и тия, дето Бербатов, като вкара хеттрик на Ливърпул, го обявиха за тяхно момче... Но ние не, защото сме негови потомци. Да, бай Иван е много симпатичен персонаж, дори любим, но той така и до ден днешен не разбира колко е виновен. Няма и да разбере. И ние очакваме той да е рамо до рамо с нас в битката ни срещу триглавата змия!? Или да провокира децата си за революция? Наистина ли!? Та той дори не посмя да се надигне, когато вълкът е влизал в кошарата при собствените му деца. А как овце вадят вълк от кошара, още не зная. Може би, както се убива и Султан по време на робство!? България - това сме всички ние... Сега!

Валентин Хаджинаков
гр. Манчестър, август 2018г.



Следваща статия:
Това е вход на панелка в Люлин 2 (СНИМКИ)

Коментари

Видео на деня

горе