Да върнем “българското гражданство” на цар Самуил!


Един български владетел заслужава и достойно, родно признание.
В центъра на София почти няма български паметници. Ако се огледаме, ще видим внушителните снаги на чужди паметници - “Братската могила”, паметникът на Съветската армия, катедралата “Св. Александър Невски”, паметникът на Цар Освободител, Руската църква. Едва ли в Москва има такава огромна църква, която да носи името на български православен светец, например Св. Цар Борис Покръстител. Да, това е култова сграда, а православните светци са общи за Православието, но какво да кажем за двата съветски паметника, при това в самия център на столицата ни?
Актуална е напоследък идеята да бъде издигнат паметник на цар Самуил. Всъщност, ние нямаме паметник на български владетел. Защо например няма паметник поне на царете и князете ни от най-новата ни история, като изключим някои семпли барелефи тук-там?
Парадоксално е, че съседна Македония издигна редица паметници, направи цял пантеон на владетели, които нямат нищо общо със съвременна Бивша Югославска република Македония, а ние, дори и за безспорните ни владетели не сме се погрижили, за да ги увековечим.
Един от известните паметници в Солун е паметникът на Аристотел, вярно, не е владетел, но е символ. За Скопие, няма смисъл отново да повдигаме темата, защото меко казано е параноично!
В Атина почти на всеки ъгъл има паметник на Атина Палада, в Букурещ има парк на името на Карол I, ние също имаме Борисовата градина, в която ни посреща един повече от скромен барелеф на цар Борис III. Почти навсякъде в Гърция можем да видим паметници на митрополити и известни духовни водачи, у нас има паметник на патриарх Кирил, при това в Пловдив. Вярно е, че той е бил пловдивски митрополит, но все пак е бил и български патриарх, един паметник на патриарх Евтимий, или “Попа”, “пролет не прави”!
Мустафа Кемал Ататюрк ни гледа строго от почти всеки ъгъл в Истанбул. Така се възпитава национално самочувствие, така се изгражда съвременен, разумен и “патриотичен” национализъм.
В подножието на планината Олимп в Гърция, недалеч от известния курорт Паралия Катерини, статуи на Зевс могат да се видят буквално навсякъде, а в Долината на тракийските владетели у нас няма нито един паметник на тракийски владетел - невероятно, но факт!
Някак с лека ръка, високомерно и благородно “позволихме” на македонците да си “присвоят” и Кирил и Методий, и Самуил, и Яне Сандански, и Гоце Делчев...! Днес в Скопие има повече паметници на български герои, отколкото в съвременните очертания на българската държава. Дали това е случайно, или не е? Съседите ни изграждат собствена история на основата на нашата национална история, градят нова македонска самоличност, за сметка не само на нашата, но и на гръцката, сръбската и албанската.
София ще има паметник на цар Самуил и това се очаква тази есен. Инициативата е част от програмата за отбелязването на 1000 г. от кончината на предпоследния владетел на Първата българска държава. Това е чудесно, само че такъв паметник вече има в Македония и срамът отново е за нас, че чуждеещите са изразили уважението си към един български владетел преди самите българи!
Стана ясно, че паметникът на Самуил ще бъде изграден със средства на фондация "Българска памет" на Милен Врабевски. Той обясни, че се очаква главният архитект на столицата да предложи подходящо място в центъра, на което да бъде изграден паметникът. Как ще изглежда той, ще се реши с конкурс. Фигурата на монарха ни обаче трябва да е красива и разбираема за хората.
Дано този път наистина се намерят талантливи автори, които да изградят един наистина завладяващ сетивата паметник на един истински достоен български владетел - цар Самуил. Все още се помни почти мелодраматичният опит в това отношение с паметника на Св. София срещу ЦУМ и онова полуподигравателно арт-недоразумение - “Главата”, в градинката “Кристал”, което трябва да ни напомня за грандиозна личност като Стефан Стамболов!
Едва напоследък можем да кажем, че сякаш авторите ни се постреснаха и се появиха паметници като този на Илия Минев, недалеч от Моста на влюбените и този на Светослав Лучников, в градинката на ул. “Цар Иван Асен II”.
Дано наистина този път не изобразим Самуил така, както е край с. Ключ, Петричко, където сякаш олово се е разтопило и се е разтекло, не това заслужава един български цар.
Цар Самуил заслужава и българско признание, още повече, че от 6 г. Гърция има готовност да предаде останките на владетеля ни и плащаницата му, като срещу тях иска да получи византийски патриаршески свитъци, които не са наши реликви.
Може би именно сега е моментът да си поискаме тленните останки на нашия си цар, за да го препогребем с държавни почести и да издигнем достоен паметник за негова прослава.


Четете още:

🔴 БЪЛГАРСКИТЕ ИМПЕРИИ

🔴 За книгата и кампанията на един български студент в Англия

🔴 Просто се чувствам българин









Коментари

горе