ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: "Кавалът е път за самоусъвършенстване и общуване с необятните посоки на неизвестното и божественото"


Теодосий Спасов представи във Велико Търново проекта си „Балкански” и новия си албум „Оренда”, който е част от проекта. Заедно със световноизвестния музикант в старата столица бяха Иван Шопов и Иво Христов. Тримата свириха на сцената пред паметника на Асеневци, където ги слушаха стотици търновци и студентите, които участват в Европейската асамблея по архитектура.

- И как тази дума „оренда”, която идва от прабългарите още, се вписва в енергията на кавала?
- Прабългарите почитали енергиите, властващи в природата, защото те влияят пряко или индиректно върху човека. Те вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила, която не представлява винаги едно точно определено божество и се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила обитава главата и кръвта и може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно. Наричали я оренда. Аз вярвам. А за мен кавалът също е енергия.
- Каква?
- Енергията на кавала е обикновена и свята човешка енергия. Романтична, по-скоро, и пасторална. Човекът, който свири с този инструмент, пътува някъде между гори и поля с едно стадо спътници и свири на воля. От време на време му акомпанират животни и птици. Това е моята представа. Това е един инструмент, който е път за самоусъвършенстване, общуване със сродни души и с онези необятни посоки на неизвестното и божественото и с Космоса. Тези посоки ние все някога научаваме, дори и да е късно, дори и да не сме тук. Защото сме във властта на оренда. Кавалът е инструментът, чрез който общувам и играя. Играя една игра на фантазиите, моите лични вълнения в областта на музиката.
- Винаги ли свирите пред сродни души?
- Тези, които идват на концертите ми, винаги са сродни души, те са дошли заради мен. Пред останалите не ми се налага да свиря, защото те просто не идват.
- А коя е най-нестандартната музика, която сте свирили на кавал?
- Ми не знам. Моята страст е да доближавам всичко до този инструмент и да го правя да изглежда органично. Да намирам златното сечение, за да мога да приобщя моя инструмент към всеки жанр. Това ми е била мечтата от малък - да мога да общувам с всички музиканти и жанрове чрез кавала. Сигурно има музика, която не бих могъл да изсвиря на кавала. Макар че, започна ли да свиря на този инструмент, мога всичко. Занимавам се с всичко онова, което този инструмент ме провокира да правя в областта на музиката.
- От колко време сте заедно?
- От детството. Баща ми навремето създаде детска школа за народни инструменти в с. Белица. Явно беше разбрал, че съм музикален, защото помня, че ми предложи да си избера инструмент и да започна да се занимавам с музика. И аз избирах измежду гъдулка, гайда, кавал и акордеон. Харесах си кавала, не ме питайте защо. Не знам. Вече свирех на акордеон, но смених акордеона. После в музикалното училище и в академията продължих с кавала и до ден-днешен, вече доста години. Когато свиря, съм някъде на друго място. От време навреме ставам зрител на самия себе си. То е такова усещане, като че ли потегляш нанякъде, ставаш едно цяло с музикантите край теб, с публиката и се възхищаваш на съвършенството на музиката. Това е най-доброто пожелание - човек да изпитва всички тези неща, докато слуша музиката. Когато около теб музикантите са се отпуснали, и публиката също, тогава си сякаш в царството на музиката, тогава се постига блаженството.
- Има ли още какво да откривате за кавала?
- Ами да. Всеки път, като се заиграя малко, изниква нещо ново за кавала. Когато започнах да свиря фолклорна музика и джаз, започнах да откривам в свободата на джаза музиката на кавала, гласа му. Да разбирам къде и как може да свири, така че да има комуникация с традиционната българска музика и с други музикални жанрове. Когато направих първите записи на този синтез между фолклор и джаз, първите реакции на джазовите музиканти и на тези, които свирят фолклор, бяха, че всяко чудо е за три дни, но чудото продължава.
- Помните ли първата си изява?
- Най-първият ми концерт беше в кошчето. И с моите песни, приплаквания, вопли тероризирах майка си и баща си. Това бяха моите концерти. И ми плащаха във вид на кърма.
- Има ли нещо, което се повтаря през годините във всеки следващ концерт?
- Повтаря се емоцията. Макар че то е по-скоро физиология. Белите ми дробове изпитват удоволствие от това, че вдишват и издишват. Това е едно и също при малкото дете, като вдиша за първи път, след това плаче, смее се и се радва и целият му живот минава във вдишвания и издишвания. Последното е издишване.
- Как мислите, лесно ли им е на музикантите да свирят с вас? Или ги притеснявате?
- Аз ги обичам. Аз свиря с приятели напоследък все повече и повече. Когато съм на сцената, този процес на музициране е една приятелска прегръдка, обмяна на мисли, решения, фантазии на тема музика. Пък и как да се чувстваш притеснен на такова място като Конниците. (б.а. паметника на Асеневци) Имате прекрасен амфитеатър, за който вход не се изисква. Ние свирим, отсреща могат да ни слушат, докато хапват. От балконите на къщите, докато пийват биричка. Който иска да ни види, може да дойде по-близо. Друг може с бинокъл или телескоп да ни наблюдава. Това си е невероятен природен амфитеатър.
- Имате ли ученици, които да искат да учат кавал точно при вас?
- Преди години, като бях по-млад, т.е. в далечните години на казармата, съм помогнал на няколко деца да влязат в музикално училище. След това започнах да съм много активен и нямам време за преподавателска дейност. Скоро имах майсторски клас в академията в Пловдив. И май това ми беше последната среща със студенти и ученици.
- Какво е отношението на младите хора към музиката?
- Не знам. Вероятно ме питате за много по-младите хора от мен, които може и никакво отношение да нямат към музиката. Но аз я живея тази музика и това, което правя, е резултат от моите впечатления от живота. Музиката е игра, интелигентна и интелектуална игра на тонове и звуци. И това е най-универсалната игра, която докосва всички, без да има нужда да се превежда на съответен език.
- Как звучи деветата дупка на кавала?
- Това е най-ниският тон. Когато се затворят всички отвори, тогава звучи тази девета дупка. И е важна дупка, но трябва да имаш чувствителност към този тон. Сигурно това са искали да кажат мъдрите българи, които са измислили онази пословица за деветата дупка на кавала, която буквално описва хората, които не са важни. Но всички хора са важни. Може би най-вече тези, които имат търпението да изчакат да се чуе мнението на всички преди тях и те тогава да кажат тежката си дума.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. Моника ХРИСТОВА


Четете още:

🔴 Атанас Буров: В историята влизат хора без заплата

🔴 За докоснатите хора

🔴 Има ли чудеса и какво е необходимо, за да ни се случат









Коментари

горе