Валери Петров през 2010 г.: Дишаме атмосфера на духовен срив

- Не мисля, че работата в другите жанрове ми е дала нещо за поезията, която съм се старал да правя. Мисля, че съм бил все същият в киното, в театъра, в литературата за деца... Дори съм си намислил формула: писал съм поезия за сцена, за екран, за книга.

- Как виждате сегашните поетически послания на новото поколение?

- Не съм привърженик на каноните. Изкуството винаги е било антипод на строгите правила и, ако става дума за отношението ми към свободния стих, ще ви кажа, че макар сам да не мога да пиша по модерному, мисля, че не във формата е въпросът. Зная толкоз много чудесни неримувани стихотворения, а и какво значи това “ по модерному”? Ако е за римата, то тя не е известна нито на римляните, нито на гърците.

Друг е въпросът за употребата на мръсни думи в стиха, на изкуствената енигматичност, на писането “каквото ти падне” и на хвърлянето прах в очите на читателя - тук съм и възмутен, и отвратен, и отчаян за бъдещето на поезията.

Това са явления, които само отварят вратата на изкуството за графоманията и я затварят пред читателите на поезията, които и без това стават все по-малко и по-малко. Това чудо е, разбира се, глобално. Но у нас добива - отгоре на всичко - и вкуса на отблъскващ папагализъм. Дано не трае дълго!

- Поемите ви “Палечко”, “Детинство”, “Край синьото море”, Juvenes dum sumus, “На път”, “В меката есен” са естетически монолитни. Има ли нужда този жанр от възкресение, или кратките форми завинаги се наложиха?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Не е изключено наистина новите ритми на “информативното” ни време да правят невъзможно четенето на “дългоформатна” поезия, но - както казах - днешните млади (на които поезията винаги най-много е разчитала) не щат да четат и кратките ни форми... Тъжна история.

- Защо днес сатирата ни е в криза?

- Тъкмо свободата на словото (доколкото я имаме) ѝ пречи. Сатирата, като експлозивите, трябва да се чувства затворена, за да избухва. Сега все пак можеш да пишеш по-свободно, но нещата и без твоите остроумия са ясни... А има и друго: сатирата - поне както аз я разбирам - е свързана със смеха, а той е радост, добро разположение на духа... А каква радост човек може да има при днешното състояние на нещата?

Не ни е до смях,

не ни е до весела сатира

- Ако трябва да преведете отново Шекспир, бихте ли се захванали пак с този гигантски по обем и необхватен във времето труд?

- Не, разбира се, не бих се захванал. Явно е, че не бих имал време - пък и вътрешно равновесие - за подобен труд.

- С какво ще ни изненада Валери Петров? (Става дума за 90-годишния му юбилей - б.а.)

- Атмосферата на юбилеите никога не ми е допадала. В случая пък, какво толкова има за честване в това, че си се дотътрил до 90-те си години? Освен туй самата дума юбилей означава “ликуване”, а е направо неприлично да се ликува в атмосфера на духовен срив, която усилено дишаме напоследък...

* Интервюто е взето през април 2010 г. по повод 90-годишнината на писателя за вестник “Словото днес” - издание на Съюза на българските писатели, който излиза в скромен тираж.

Анжела Димчева посещава Валери Петров в дома му, говорят с часове. Но той записва въпросите ѝ и подготвя интервюто си, умело работейки с компютър. Тогава - преди 4 г., няма имейл, за да го изпрати. Предоставя ѝ го на разпечатка.

Четете още:

Коментари