Мизийски приказки


Автор: Ахилеас Лилов във Фейсбук

Седим си ние с тъста на двора на мизийската му къща, пийваме си ракийка, мезим си и си бъбрим свойски и нямаме никакви грижи. Вярно, всичко наоколо все още напомня за наводнението от преди месец, но както казах, нямаме никакви грижи, пък и не бързаме за никъде. Защото няма за къде да бързаме и най-важното – има кой да бачка вместо нас, а и бъдещето е от светло, по-светло.
Ей го на, в дъното на двора, кандидат-депутат от Партия „Г”, нагазил целия в калта, се опитва да повдигне падналата ограда. И не спира нито за миг, дори и да хапне, от сутрин до здрач. Ботушите са му малко големички, та си е увил краката с партийни агитматериали, пада, става, но не се предава. След оградата мина да оправи и коловете на лозето и чак надвечер, усмихвайки ни се сладко-сладко, като от предизборен плакат, ни маха с ръка приятелски и си тръгва, за да дойде утре пак, щото работата край няма. Много свестен.
От една друга партия „Б” по-рано днес минаха и питат – как искате да Ви дадем партийната си субсидия – в брой или в натура. С тъста ми, след кратък размисъл, отвърнахме – кеш пара, че натурата винаги крие известни рискове – не знаеш откъде ще ти дойде. Човекът без да се пазари, извади един добре натъпкан плик с едри купюри, помоли само за подписче и си тръгна, намигайки ни свойски. И тоз свестен.
Вчера от трета партия „А” пък дойде една напета зеленоока девойка и пита директно: какво да ви дадем, за да се отоплявате зимата: кюмур, нафта или няколко кубика дърва. Усмихвам се предразполагащо на натоканата партийна работничка и подмятам небрежно – други алтернативи няма ли? Има, имааа, ти избираш! – отвръща ми тя с кръшния си смях и си тръгва с обещанието да намине пак, като загадъчно додава: – Запомни, всичко е в твоите ръце!
Много курназ! И свястна! Изпращам я със зареян от нега поглед и само се питам, аре, бе, тази зима няма ли да идва най-сетне?
Така си живеем ние с тъста от няколко дни и само се чудим за кого да гласуваме. Всички толкова свестни, а гласът ни само един!
И тогаз се сетих за Чудомир и за дядо Рачо от разказа му „Юряяя”, който накарали да гласува, ама не знаел точно как:
«А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
– Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!…. Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
– Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
– Дядо Рачооо – рекъл, – ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
– Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
– Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!-…
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?»

Та така и ние с тъста решихме да гласуваме – ще се намъкнем в тъмната стаичка, ще опънем шия и ще изревем колкото сила имаме, баш три пъти. Да видят, че и сега гласовити хора има! Един глас ще пуснем, един, ама такъв, като за всички “свестни”!


Четете още:

🔴 Перперикон оживява в светлини

🔴 За кожата на Левски и Симеон Велики

🔴 За "македонството" на Кирил и Методий









Коментари

горе