Невинаги будителят е разбран, той е обект на възхита, но и на ирония



Проф. Андрей Пантев, историк:

Невинаги будителят е разбран, той е обект на възхита, но и на ирония

Нека сложим край на битовата ненавист, която съществува в ежедневието ни

Яна Йорданова

- Проф. Пантев, утре е 1 ноември. Има ли нужда от нови будители обществото ни, някой да ни събуди?- А нима сме заспали? Вече непрекъснато дискутираме, разсъждаваме, оправдаваме се. Така че според мен нямаме нужда от събуждане, което бе наложено при едни други обстоятелства в миналото от една чужда власт. Сега имам усещането, че се заблуждаваме, че сме във възход, а в същото време изпитваме омерзение към днешното си състояние. Затова непрекъснато се обръщаме към добродетелите и героите на миналото.- Наистина ли обръщаме поглед към миналото, това ли са вашите наблюдения?- Връщаме се към онези имена, за които Паисий е казал: „О, неразумни и юроде!”, когато комерсиалният мотив, успехът на всяка цена се приемат за мъдрост, за триумф на пазарната икономика и дори за патриотизъм.- Преди време заявихте, че будителят всъщност е самотник, защо?- Самотник е дотолкова, доколкото децата му пътуват по широкия свят, реализират се много повече от него. Невинаги будителят е разбран. Той е обект на възхита, но и на ирония. Така че ако има нещо хубаво в тази не много благодарна професия на учителите, то е, че те навлизат в живота на всеки един от своите ученици. И дори учениците, които постигат много повече от самия преподавател, ще го  помнят. Всеки учител се радва за успехите на своите ученици, но и страда за пораженията им.- Къде обаче остана даскалът от миналото, имаме ли нужда днес от него?- Ние не можем да възстановим възрожденския имидж и престиж на някогашните учители, защото тогава те са били най-образованите хора. Но трябва да върнем уважението към тези хора, които за първи път те учат да пишеш думички като „мамо”, „родина”, „България”. В това отношение си мисля, че нашето общество е пренебрегнало учителската професия като призвание. От друга страна, преподавателите трябва да се опитат да стоят на висотата на компютърния век, защото в повечето случаи техните ученици са по-наясно от тях в това отношение.- Но социалните мрежи не заемат ли прекалено голяма част от ежедневието на младежите?- Така е, но според мен не е толкова лошо. Само че всяка масова информация води и до масово невежество, колкото и абсурдно да звучи. А понякога и до масово варварство. Много е хубаво, че има социални мрежи, че има различни развлекателни програми, но наред с това би трябвало да има и програми за култура, наука и изкуство. И тогава, в зависимост от семейната среда, дарбата и призванието да карат детето да избере това, което смята, че отива повече на неговите нравствени и образователни интереси. - Оптимист ли сте за обществото ни, след като казахте, че вече се опитваме да дебатираме, да недоволстваме?- Цялата сложност на ситуацията, чествайки Деня на будителите, е в това да обърнем поглед назад към Паисий, който е написал една простичка история, често пъти заимствана от други автори. Той обаче е извършил по-голям национален подвиг в сравнение с хора от други народи, които са се проявили като гении в хуманитарната или технологичната област. Причината е, че те не са променили съдбата на своя народ така, както атонският монах от Хилендарския  манастир. Той наистина събужда едно чувство за минало величие, което би следвало да бъде възстановено отново.- Но осъзнахме ли, че 1 ноември е ден на духа. Не ви ли притеснява, че все по-често младите започнаха да празнуват предимно Хелоуин?- Няма нищо укорително в това, че се въвежда един чужд, често пъти неразбираем празник. Най-смешното е, че уж това е празник на Вси светии, а се показваме с някакви маски. Не е драма, въпросът е, че в българското семейство би трябвало да се наблегне повече на собствения ни духовен път. А това, че има такъв празник, не е драма за заклеймяване. В никакъв случай обаче не мога да приема, че Хелоуин е по-важен, отколкото Деня на будителите.- Скоро ще отбележим и 10 ноември. Като историк мислите ли, че извървяхме своя преход, взехме ли си поуки от него, какво се промени за тези години?- 10 ноември е една разрешена революция. И то не само в България, а в Москва и други страни падаха като фигурки на домино всички тези системи, които се смятаха за толкова уверени в своята вечност. При нас тази революция нямаше герои. Смея да твърдя, че поне на мен не са ми известни свирепи противници на тогавашното време. Може и да е имало такива, но, общо взето, на мен не са ми известни. Най-позорната и най-тъжната дата за предишната система беше, че обикновено духовните и генетичните деца на тогавашните големци първи се обявиха за антикомунисти, първи заобичаха Америка, заговориха за атлантически ценности и поведение и това беше много по-позорно. Оказа се, че това смесване между предишни и новопръкнали се елити доведе до сегашната безпътица, която ни паникьосва със своята вечност.- Не стигаме ли отново до будителите, които трябва да ни изведат от тази безпътица?- Но можеш да будиш човек, който иска да бъде събуден. Обърнете внимание на това. А има много хора у нас, които все още спят в съвременния блажен капиталистически рай, защото в него си живеят много по-добре. Ясно е, че съществува една определена прослойка, която има интерес България да се развива точно по този начин. Но тези хора са малцинство и се удивлявам как така в класацията за стандарта на живот страната ни падна със 70 пункта, при положение че тогава, когато бяхме доста по-напред, никой не обичаше социалистическа България. А днес приемаме, че сме съпричастни с Атлантическия свят. - Коя е най-голямата ни полза от прехода?- Най-голямата полза е, че най-сетне можем да кажем, че не одобряваме някого, че не се налага да търсим на къси вълни BBC, “Гласът на Америка”. Можеш да се разгневиш на този или онзи публично. Но цялата работа е, че когато имитирахме западните общества, ние ги имитирахме много повече в пороците, отколкото в добродетелите. - Това ли е една от най-големите ни „язви”?- Най-голямата ни беда е, че хората, които дойдоха в името на един по-добър свят, носеха пороците като поведение и идеи на предишния. Те се държат по същия начин, по който се държаха предишните, с тази разлика, че непрекъснато говорим какви са демократи. - Защо непрекъснато се стремим да имитираме някого, вместо да се стремим да зададем наш модел?- В България като оригинал имаме само чушкопека. Дори богомилството все пак е имитация. У нас оригинално поведение като политически деец беше създал Стамболов, но оттам нататък демокрацията възпроизвежда, а не ражда собствени идеи, да не говорим пък за институции.- Вие бяхте сред доайените в предишни народни събрания. Как гледате на сегашната обстановка, на преговорите за сформиране на кабинета.- Гледам на тях отново като на формално спазване на принципи, на процедури. Виждате ли, непрекъснато говорим колко е добре да има преференциален вот. Комичното е обаче, че вече има вътрешнопартийни комбини. Така че няма да ни спасят институциите, а едно критично отношение към нас самите и евентуално поемането на отговорно поведение. Защото безотговорните хора раждат безотговорни деца, възпитават ги в безотговорност. Днес човек дори не знае, ако възпитава децата си в порядъчност, дали не ги обрича на неудачен живот.- Защо загуби БСП според вас?- Вижте, не можем да гледаме на БСП като на вечно печелеща. Това, че е втора по резултат, невинаги означава загуба. Има партии по света, които са на шесто място и съвсем не страдат от комплекси, че са загубили и дори се държат доста агресивно. Вярно е, че БСП не се представи така, както се очакваше, но затова си има много причини. Едни от тях са социалната политика, позицията по руско-украинския конфликт, някои фигури, които трудно можем да ги възприемем като защитници на бедните. Но не намирам това за голяма драма. Не може вечно да се побеждава в науката, спорта и любовта.- Притесняват ли ви световните конфликти от чисто човешка гледна точка?- Притесняват ме, разбира се. Но най ме притеснява студената информационна война, която се води. Ако гледате украинската телевизия е едно, а руската - друго. Това е много опасно, защото именно в такива дребни лъжи се раждат големите и оттам започват конфликтите. Югославия не беше толкова конфликтна страна, но взаимната пропаганда създаде взаимна омраза. След това имаше взаимни избивания и сега не смятам, че много хора са щастливи от това, че Югославия я няма.- Тогава каква поука можем да извлечем за себе си?- Все пак трябва да престанем да се мразим толкова много. Нека сложим край на тази битова ненавист, която съществува в нашето ежедневие.


Четете още:

🔴 “Мислите на сърцето имат голяма сила!”

🔴 Нашите деца хубави...

🔴 10 български обичая, запазени и до днес









Коментари

горе