Какво ви става на всички, бе хора !?



Вчера съзирам във фейсбука сред публикациите на мои приятели една пародия на най-обичаното и емблематично стихотворение за поколения българи, макар абсурдната идея да се гавриш с „Аз съм българче” да не заслужава думата публикация. Няма да коментирам нито художествените, нито морално-етичните „достойнства” на този пасквил. Много от вас са го прочели. Някой дори са го „лайкнали”, вероятно намирайки го за особено колоритно, забавно и актуално оправдание на собствената си несигурност, че са решили да потърсят щастието си извън пределите на Родината. За тези, които са имали късмета да не го прочетат, ще поясня, че във въпросното творение- дори не искам да знам кой е авторът- лирическият се чувства щастлив да се отрече от себе си, българския си произход, уникалната природа на българската земя и хилядолетната ни история и култура, защото – видите ли те не били вече български, а цигански !!!
Днес, пак във фейсбук ( този инкубатор на … какво ли не) виждам друг шедьовър на интернет пропагандата, който ни убеждава панически да си вдигаме партакешите и да се пръждосваме, ако все още сме дотам заблудени, че да не сме го направили, или ако вече сме, то в никакъв случай да не се поддаваме на убеждаване или някакви сантименти и да си седим където сме- сиреч на майната си ! Само че, „майната” ни е тук. А ние отново сме същите „неразумни и юроди”, дето се срамят да се нарекат българи и не разбират, че това е поредната гигантска манипулация и че е много лесно на определени сили с цели и пари да ни спретнат набързо една масова психоза, къде ти – направо масова истерия по изселването на цял народ . Струва ви се пресилено? Разходете се из Северна България ! При това окопите и траншеите по междуселските пътища са най-милостивата гледка. Защото „те” не се нуждаят от тоя народ. Не се нуждаят от енергията му, нито от способностите, ума или талантите му. Евтина работна ръка могат да си внесат отвсякъде. Не се нуждаят от културен и просветен народ. Единственото от което се нуждаят е уникалната ни златна българска земя, където има всичко. Земя- ненужна на наследниците си, изоставена, заради парче ламиниран картон под наем в нечие чуждо предградие в преследването на мечтата за по-добър живот. И „те” ще я получат- нашата земя- на безценица, ако не стане някакво чудо и всички полудели „по таз пуста чужбина” не прогледнат . Същите тези сили вчера подпалиха в Украйна „етнически” конфликт и безумното братоубийствено изтребление продължава ... Днес на дневен ред е Македония. Да се готвят българите срещу циганите! Гледате новини, нали? Ама както е тръгнало може и да си спестят парите за междуособици. Те, българите сами си тръгват. Не им трябвала вече държава…
Вечерта си пускам телевизора. От там някакъв „гуру” ми обяснява с лекота и насмешка, че България не било задължително да е географско понятие. Нямало вече такава необходимост, щото – видите ли – българи имало навсякъде. Че то и англичани и американци (например) има навсякъде, ама не съм чула някой от тях да смята, че държавите им нямат географска обособеност. Напротив ! Всеки камък, намерен из нивите на Острова е фетиш, обявява се за свещена реликва от еди-кое си време и се превръща в световна атракция, та мало и голямо да се стича да го гледа и да успее да оцени колко велики и достолепни са. А и туристическата индустрия да процъфтява. С един куршум – два заека, дето се вика. Да! Велики и достолепни са, защото са превърнали историята си в култ, а Острова си в центъра на света и защото благоговеят пред собствените си традиции и култура. Който няма минало- няма бъдеще. Азбучна истина.
А по нашите земи историята с багерите да я ринеш. Тя, историята тук се е пръкнала ! И ние това и правим- ринем я с багерите. Кому са притрябвали някакви си камъни?! Ни се ядат, ни се пият. А и на кого му пука. Ние заминаваме! Евакуираме се от това свърталище на богове и демони, дето ни подлудяват. Един живот се живее… Отиваме на чисто и подредено. Цъкаме с възхита от чуждите замъци и катедрали, съграждани векове с много труд и още повече вяра и пет пари не даваме нито за труда, нито за вярата. Удивяваме се на реда и благоденствието, перфектно устроени в чуждите държави и в същото време гледаме да изклинчим от бюрократичната система, осигуряваща същото това благоденствие, вместо да й се поклоним. Ми няма да вървим срещу себе си, я ! „Сиромах човек- жив дявол!” Такива сме у дома, такива искаме да сме и там, ако мине.
Ако си гладен, безработен, отритнат; ако бомби падат над главата ти (да пази Господ), или епидемия върлува… тогава го разбирам. Длъжен си да се спасяваш- и себе си, и децата си, както го правят хиляди хора в момента, а ние ги гледаме със страх, недоверие и дори омраза.
Ако си човек с огромен научен и творчески потенциал – пак го разбирам- тесни са националните рамки. Върви! Завоювай света, направи открития, покори го, прослави себе си и страната си !
Но когато тук си имаш всичко- и дом, и хубава работа, и семейство и приятели, и ей така вземеш, че ги зарежеш и идеш да миеш чинии или кенефи, или да разнасяш пици… Не че има нещо лошо или срамно в това- не, но да го правиш без бъдеще, без договори, осигуровки и дори без смисъл… Ей това не го проумявам! Ами, че то и тука си имаме чинии и кенефи за миене колкото щеш, а и договорите и осигуровките не са… непреодолими! Хем ще спестяваш от наема. Ама не плащат толкова. А ! Дойдохме си на думата.Това е то. Не можем да „ги” накараме у дома да ни плащат като на европейци! Ей туй му е лошото на българина.Че е кротък, че не може да се разгневи, че е овца ! Доят го, стрижат го- мълчи си. Страх го е. Залъчи се една овца нанякъде- зер по-зелена тревата- и юруш целият билюк подире й. Било то Америка, било Германия… Давай, по-далеко от нашата си оправия! Страх го е да се разбунтува у дома (и мен ме е страх! ) защото знае, че никой няма да го подкрепи. А не го е страх да се дигне на хиляди мили при чуждите хора, дето и бъкел не проумява от приказките и културата им . Ама плащат. Плащат и не те забелязват, или те презират. Щото си гастарбайтер, обслужващ персонал. Къде остана гордият дух български ?!! Духа на Аспаруха, Крума , на Симеона, на Иван-Асеня…! Че и защо да се връщаме толкова назад във вековете? Къде останаха идеите, всеотдайността и любовта към народните работи на строителите на съвременна България, дето съграждаха училища, читалища, университети , черкви , библиотеки… на полза роду- да се знае и помни името им и да пребъде българското !
Та не за циганите ми е думата. А за българите! Не че няма проблеми с малцинствата. Има и още как! Ама откъде се взеха всичките тия проблеми? Че аз досега не съм чула да сме имали циганско, пардон ромско правителство, или един министър поне ! Не- все българи си бяха и борци за права и свободи. Нищо тук няма да се оправи докато не станем всички ние- без разлика от етноса- борци не за права и свободи, а за задължения ! Не да бягаме от отговорностите и държавата си, а да работим за тях ! Ей тогава ще се оправим. Примерът е съвсем близко- на една река ( Дунав) разстояние. И им се получава на съседите. А дали бягството е спасение? Вие ще кажете- тези дето заминахте отдавна и тези които заминавате сега…
Ама я си представете, че всички попилели се по света български граждани вземат, че се завърнат! Нито етническият, нито демографският, нито интелектуалният статуси на оредялото ни население ще са същите. Няма да са същите и гласоподавателите. И тогава политическият „им” пасианс няма да излезе. Ей затова ви казват да не се завръщате! Ей затова ви рисуват апокалиптични картини на мизерия и разруха. Разрушеното се изгражда. Мизерията с труд и воля се преборва. Истинската трагедия е, че хората ги няма, децата на България отпътуват…. И ме боли. Боли ме за всеки мой приятел, за всеки колега, който заминава и се превръща единствено в снимка от фейсбука. А те тръгват всеки ден! Причините? Колкото и хората. Един няма работа, друг няма надежда, трети няма перспектива… кой се скарал с шефа си, кой с брат си не се разбира… а много от тях просто искат да видят, да опитат… но не се връщат. Никой не се връща. Причини- поводи, които нямат нищо общо с истината, че хората не вярват на никого и на нищо. Защото за четвърт век само ни ограбваха. И материалното грабителство е по-малката щета. В душите човешки щетите са непоправими. Умориха се да се борят, умориха се да се надяват, умориха се да чакат… А къща без вяра, надежда и любов- огън да я гори!
Приятели мои, скъпи далечни сънародници- тия които заминахте отдавна и тия които заминахте вчера, искам да ви задам само един въпрос. Няма да ви попитам дали сте успели. Сигурно , щом сте там ,където сте. А и да не сте, едва ли ще го признаете. Нито искам да знам какъв е стандартът ви на живот- той е резултат от вашите усилия, а моят тук- на моите. Добър или лош – няма да се оплаквам. Дали реализирахте мечтите си? И това не е важно. Има много повече нещастни от реализирани мечти. Въпросът, който искам да ви задам е: Щастливи ли сте? Не дали сте ОК, не дали сте happy, а дали сте ЩАСТЛИВИ. Чувствате ли се на своето си място? Защото ако това е така- най-искрено ви се извинявам за всичките си думи и ви пожелавам дълги години да се радвате на щастието си.
Но на тези, които сутрин в просъница дочуват далечните български славеи и гугукането на гълъбите, усещат мириса на мащерка и дива мента от дъха на Балкана, или на бабините мекици , докато радио-точката свири „Откога се е мила моя майно льо зора зазорила…” и се събуждат просълзени питайки се: „Къде съм?” На тях ще кажа: Какво правите там? Защо сте там?! Защо допускате децата ви да проговарят на чужди езици и да не знаят кои са и откъде са?! Не чувате ли, че земята ви вика? Земята на дедите ви, оставили кръв и кости по нея и заради нея?! Земята ви, раждаща бурени и тръни, вместо хляб и вино.Че ние сме родени в рая- ама единствени не го знаем !
Оня ден чета, че мексиканец и германка сменили вярата си с православна, облекли се в български носии и се венчали в наша църква. Ума ли са си загубили, що ли? Или знаят нещо , дето ние не го разбираме? Събужда се съседът- англичанинът със упойните звуци на птици и цикади насред Едемската градина- избликнала, избуяла и разцъфнала от порутените къщи на изоставено като след чумна епидемия село и крещи с цяло гърло: „I’m happyyyy !!!”. Докато потомците си стягат куфарите и мрънкат. Мрънкат и се оплакват вместо да се хванат на работа и да го възродят това село и да го напълнят с деца, смях и песен. Ами че как е оцелял българският род в това „чрево адово” на кръстопътя на историята? Дали с имане? С деца смях и песен - ей тъй е оцелял. Англичаните са известни с това, че колонизират най-прекрасните места на планетата. Колонизират и налагат –къде с проповедници, къде с пушки- своите порядки, езика си и дори проклетите си префинени маниери, израз на имперско благоволение. Сума ти диваци са цивилизовали. Ама тука удариха на камък. Няма кого да цивилизоват. И пак трябва да им отдадем дължимото- правят каквото могат по места- останките от аборигенско население проговаря по-добре английски от обучените по програмата „Аз мога”. А българите са известни с високото си IQ, което май било мит и с това, че не искат да бъдат повече… българи. И за какво ни е това IQ ако не можем да проумеем простичката истина,че човекът е стадно животно и може да е пълноценен и щастлив единствено сред своите си. Най-нещастната нация на света сме защото се чувстваме единаци- отритнати, самотни и неразбрани. Затова ни е страх и затова децата ни си тръгват. Скъсало се е хорото- нашето хоро, което не е просто танц, а символ, заклинание… То е целият ни свят- изпят и изплакан- ръка за ръка със своите си. От люлката до гроба.
И за какво са ни всичките чудеса на света и за какво са ни всичките бляскави европейски стандарти, ако нямаме най-важното- ръцете човешки в нашите ръце. Не, че не искам да съм европейка. Искам, но тук у дома!
Има хора, които могат да са щастливи навсякъде - граждани на света. Това е техният избор и може би късмет. Нека са щастливи! Аз не го мога. Сигурно съм старомодна, сантиментална и предубедена като ония стихотворения от читанките, като „Аз съм българче”, които повелителите на днешното ни „модерно” образование изхвърлят от там едно по едно. И като хората, писали ги някога в едни други времена, пред които дълбоко се прекланям!
Има хора, които са разочаровани, обидени и не искат да са българи.Сигурно си имат причини. Аз не мога и не искам да ги съдя. Нека бъдат каквито са си избрали.
За себе си знам, че друго няма да бъда, освен Българка. Не защото нямам куража да замина, а защото имам куража да остана! И защото „там” няма нищо, което да ме направи щастлива и никого, когото да обичам .
Българка съм се родила и българка ще мра- в „географската” България! Не в някаква виртуална! Тук ми е мястото, където са корените ми и гробовете на предците ми… Ако ще и да съм последната българка по изстрадалата земя българска.
Нищо не давам даром, което ми се полага по право! Нито ми е за продан.
А вие, които сте направили някакъв друг избор, поне замълчете!

Светла Димитрова


Четете още:

🔴 ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА, КОЯТО ГЛЕДАМЕ, ОТ БЛОГА

🔴 Ти, Родино

🔴 ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ ЦЕНОВ









Коментари

горе