Мартениците - „Къде се крие магията на техния дълговечен живот?”



 „Един от най-жизнените обичаи в пролетните традиции у българите е киченето с мартеници. Мартеницата е особен накит, дълбоко вкоренен в бита на нашия народ.” –казва Лозинка Йорданова в книгата си „Изкуство и народни обичаи”.
Мартеницата е обредна по своя смисъл украса от усукани конци. От стародавни времена та чак досега бяло-червените висулки се подаряват на 1 март на близки и приятели с пожелание за здраве и дълъг живот.
Някои изследователи считат, че „мартеницата е символ на началността у българина”, „мартеницата се свързва с почването, с първите неща и мигове в живота на българина”. Други определят мартеницата като „символ на пробуждането и култа към слънцето”. Mартеницата е жива! „И сега тя носи радост и красота на народа ни.”

Наименования на мартеницата

В различните краища на България мартеницата е наричана още „мартишка”, „кичилка”, „галушка”, „гадалушка”.

Обичаят „Кичене с мартеница”

„Обичаят да се посреща месец март с бели и червени мартеници е български. Роден е в границите на българската етническа и езикова област и принадлежи към онези обичаи, които утвърждават народностния характер на нашата култура. Важно доказателство за неговия произход е фактът, че е създаден в трудовия живот на българите и носи типични трудови белези.” – пише Л. Йорданова. „Първомартенската обредност заема важно място в годишния аграрен цикъл.” (...) „Един от най-съществените елементи в първомартенската обредност е изработването на мартениците.” („Български традиционен календар” на БАН)

Първите мартеници

Етнографите посочват, че първите мартеници били само червени.
В древността мартениците за хората, за добитъка и плодните дръвчета били правени от непредена бяла и червена вълна, т.е. „жива вълна” като червеният цвят се получавал от естествени багрила. „Първите украси към мартеницата са били прости намотки „гушчици” от прежда, които са закрепяни в краищата на усукания конец.” (Л. Йорданова, „Хубост за бъдни векове”). По-късно, към усуканите конци била завързвана златна или сребърна паричка. Всъщност, паричката играела най-вече ролята на амулет, а именно да предпазва от болести. Впоследствие паричката на мартеницата считали за символ на благополучие.
С годините  хората започнали да добавят към бяло-червените ресни и други елементи: скилидки чесън, мъниста, железни халкички, черупки от охлюви... Скилидките чесън трябвало да защитават от зли сили. Сините мъниста били против уроки. Железните халкички символизирали здравина, а черупките от охлюви – здраве и сила.
Старите хора заръчат мартениците да бъдат така усукани, както „момите се усукват около момците”. При това белите и червените конци, с които се изработва  мартеницата, трябвало задължително да се усукват отдясно наляво. 
Нещо повече. „В народната традиция мартеницата се прави от най-възрастната жена, която не трябва да е пипала огън, за да се запази магическата сила на мартеницата.” (Веска Борисова, „Фокус”)

Цветове, форми и символика на мартеницата

Според етнографите, в стари времена мартениците били изработвани само от вълна или вълнена прежда. Днес за изработката на мартениците се използват също памучни и копринени конци.
Мартеницата е обикновено от два цвята – бял и червен. Но в Смолянско, например, мартениците се правят от вълнена прежда в различни цветове – бял, червен, зелен, син, оранжев. На някои места в Родопите, освен бели и червени, на мартеницата слагат също сини, зелени и пембени конци. Интересно е и това, че в Софийско и Мелнишко основните цветове на мартеницата са син и червен. В някои села на Асеновградско мартеницата за животни е само от бяла или от бяла и оранжева вълна.
Белият цвят в народната представа е символ на чистота, на радост, невинност и предвещава дълголетие; червеният - символизира здраве и сила. Според някои, синият цвят е свързан с небето и водата; според други той е символ на вечност и аристократичност. Счита се, че зеленият цвят олицитворява плодородие и възраждане, оранжевият – слънце, огън, топлина.
Мартениците имат различни форми: на парички, пискюли, топчета, плитки, висулки, гроздове...
„Според българската народна традиция, символиката на усуканите бял и червен конец е свързана с отпъждането на злите сили, на демони и на лошотията, която съществува. Мартеницата е символ на възраждащата се природа и на новото време, което идва през годината.” (Веска Борисова, „Фокус”)
 „Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка!” (...) „Мартеницата е символ на плодородието. Тя е двуцветна - от бял и червен конец, които задължително трябва да са усукани и да се завържат на двоен ключ. Краищата на конците не се завързват на възел.” (...) „Всяка от завитките олицитворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави.” – пише Спас Мавров.
„Вероятно старите българи са вярвали, че „червено-белият цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание.” (...) „Вярата, че червено-белият двуполюсник притежава магическата сила да носи добро начало може да е изградена върху представата за изгрева на Слънцето и свързания с това цветови преход „червено” (утро-зора) – „бяло” (ден).” – изразява предположението си Иван Иванов.

Къде се носи мартеницата?

Повечето от нас носят мартеницата си на китката на ръката или на дрехата. Момичетата и жените я носят и като герданче.
Но някога мартеницата поставяли също на кръста под пояса на мъжете, завързвали я на плитките на момиченцата и момите, на лактите под ръкава на ризата, на пръстите на ръцете... Момите поставяли мартениците отляво, а невестите – отдясно.
В миналото мартеничките завързвали най-напред на ръцете на децата, после на невестата и момата, след това на останалите членове от семейството и най-накрая на животните и плодните дръвчета.
Навремето ергените носели мартеница с разчепкани краища. Женените мъже трябвало да са закичени с мартеница, имаща изрязани до възела краища – за да не се заплесват по седенките на жените.
Старите хора казват, че мартеницата трябва винаги да се носи на лявата ръка. „Смята се, че лявата страна на човек е по-слаба и по-податлива на негативното. Мартеницата предпазва човек от тях.” – разказва за старите вярванията на българите  Благовеста Божинова.
На първи март, връзвайки мартеничките, стопанката благославяла всички с думите: „Да има здраве за хора и добитък, да раждат овошките, слънцето да не пърли през лятото и да не краде от хубостта на момите; да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогатия добитък...”
Нещо повече. В някои селища закичвали мартенички не само на хората, на домашните животни и плодните дръвчета, но също на някои предмети от бита (например на ведрото) и селскостопански постройки.
От прастари времена е останала до днес традицията българите да окачват в дома си една голяма мартеница.

Мартеницата в различните краища на България

  Мартеница за животни от Асеновградско•    В Смолянско на бяло-червения гердан закачват скилидка чесън и малко геврече.
•    А в Асеновградско правят специални мартеници за животните. Този вид мартеница е от бяла вълна и завита като кравай, в средата има чепка тъмночервена вълна. В горния край на мартеницата висят малки бяло-червени преплетени вълнени конци. На тях задължително има едно синьо мънисто.
•    Друга подобна мартеница от Асеновградско се прави само от бяла вълна. В горния край вълната е сплетена на плитка, която е завързана със син конец. В долния край вълната виси свободно като краищата са леко усукани. Задължителен елемент са трите сини мъниста.
•    В асеновградските села може да се срещне и един друг вид мартеница за животни. Тя е от бяла и оранжева вълна. Формата й наподобява на къделя: в горната част има къс усукан бяло-червен конец, в долната - вълната е сплетена на плитка, а в  средата се откроява оранжевата вълна с трите сини мъниста.
•    Традиционни мартеници в Софийско са Пижо и Пенда.

Докога носим мартеницата?

„По калдъръмената пътека едва са наболи зелените челца на тревици. Бръшлянови повлекла са сграбчили тухлената ограда, като че ли тъмен облак е слязъл доземи. Покрай пътеката пъстреят лулички, иглика и закъснели кокичета. Зад цъфналата праскова подскачат червенобузите весели внучета на баба Гана. Те търсят по-високо клонче, за да вържат белите и червени висулки. Така им е заръчала баба, че е време вече да свалят мартениците от гърдите и ръчичките и да накитят с тях прасковата, зер вече е наметнала пролетната си премяна и е подмамила с аромата си пчелите.” – разказва Лозинка Йорданова в книгата си „Изкуство и народни обичаи”.
•    Според народния обичай, мартеницата трябва да носим дотогава, докато видим цъфнало овощно дръвче или докато съгледаме ластовичка или щъркел. Старо поверие казва, че, ако съгледаш щъркела в полет, през годината „ще хвърчиш” - всичко ще бъде добро. Ако, обаче, съзреш кацнал щъркел, ще си по-бавен и сънлив.
•    След като видим ластовица, щъркел или цъфнала овошка, трябва да свалим мартенската си брошка и да я закачим на цъфнало плодно дръвче - череша, ябълка, слива, праскова, кайсия... Някои завързват мартеничката си на бял трендафил или на ален божур, пожелават си да са румени и бели, здрави и красиви.
•    И днес можем да чуем думите на стари хора - мартеничката да свалим тогава, когато чуем кукувичка да кука или гълъб да гугука.
Мартеница от Родопите    Спомням си, че навремето моята баба ни заръчаше: след като видим ластовичка или щъркел, да свалим мартеничката си, да я скрием под камък, да си намислим едно желание и да извикаме: „На ти на тебе мартеница, дай ми на мене здраве!”. После, баба издебваше момента, в който внуците се улишат в игра, вземаше мартеничките изпод камъчетата, закачваше ги на черешата, а под всеки камък пъхваше за всяко дете по стотинка. Казваше ни, че щъркът е взел мартеничката, а под камъка е оставил паричка.
•    Други баби разказваха на внуците си, че след като мартеничката се скрие под камък, щъркелът ще я види. Той бързо ще я вземе с клюна си и с нея ще си направи гнездо. После, щъркът ще постави под камъка парички за децата.
•    Някои хора разказват, че откакто се помнят, след като видят щъркел или ластовица през пролетта, мартеницата поставят под камък. Но... девет дни никой не трябвало да повдига камъка. След девет дни гадаели – ако под камъка има мравки, през годината ще има много овце; ако под камъка има по-големи буболечки – ще се народи едър добитък; ако под камъка има червеи – ще има много коне.
•    В някои краища хората избират от 1 до 22 март един ден и по това какъв е той, предсказват годината. Слънчевият ден е знак за богата година, дъждовният ден – за трудна година.
•    На някои места в България говорят, че мартеницата трябва да се носи до 9 март (Младенци) или до 25 март (Благовец). Тук-таме някои стари хора съветват мартеницата да се носи 40 дни, а понякога и до жътва.
•    Навремето в Банско бабите събирали мартеничките на внуците си като по тях броили годините на децата.
•    И днес, след като пукне пролет, някои хвърлят мартеницата си в реката – за да им върви по вода и всичко лошо да отмине. Има и такива, които поглеждат към слънцето и хвърлят високо мартеницата си към него.

1 март в различните селища на България

•    Рано сутринта на 1 март някои жени започват да чистят като изхвърлят боклука далече от дома – вярва се, че с чистенето трябва да се изгони лошото.
•    „В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н.” ( Л. Йорданова, „Изкуство и народни обичаи”)
•    В село Яворово, Асеновградско, на 1 март стопанките събират боклука от къщата или двора, запалват го на огъня, а след това всички прескачат огъня с лице, обърнато към изгрева на слънцето. Това, според поверието, трябвало да предпази от дървеници и други насекоми.
•    В някои краища на страната на 1 март жените нито перат, нито простират бели дрехи – това трябвало да предпази от слана и градушка.
•    Все още в няколко добруджански села на първи март не предат и тъкат, не чистят и тупат, нищо не варят в котлето.
•    „В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да се засмее Баба Марта. А в Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен класът на житото, хвърлят червено платно или червена прежда в самите ниви.” ( Л. Йорданова, „Изкуство и народни обичаи”)
•    В Родопите, по първите дни на месец март хората гадаят за времето през годината. И не само това. Родопчани наричат за отделни хора или семейства един ден от месеца и по това, какъв ще е денят, гадаят за хората или семейството.
•    Отвреме оно съществува поверието, че на първи март трябва да се опекат пшенични питки и се намажат с мед. След това жените ги разнасят на близки и съседи и им пожелават здраве.
•     „В Хасковско бабата рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, облича се изцяло в „червенеещи се” или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута с червени вълнени чорапи.” ( Л. Йорданова, „Изкуство и народни обичаи”)
•    На 1 март в асеновградските села Яворово и Лясково има и един друг обичай – от дърво да се издялка ластовица.
Ето, скоро ще дойдат и живите ластовици... И белите щъркели... И прасковите ще разцъфтят... А ние отново ще сме закичени с бяло-червените висулки за здраве и щастие. Но... къде се крие магията на мартениците? „Може би в това, че те са колкото древни, толкова и днешни, защото правят хората по-добри.”  (Л. Йорданова)

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин           
Снимки: Ваня Велкова


Четете още:

🔴 8 неща, които отличават българите от всички останали народи

🔴 Жълти стотинки

🔴 Сурва по селата









Коментари

горе