Борислав Димитров: Моята мечта за България


Аз искам да живея в България. Искам да успея тук, в моята страна. Защото вярвам, че е възможно.
Държавата не са само институциите. Държавата не е само премиера или президента. Държавата сме преди всичко ние хората, гражданите на България. Затова нашето бъдеще зависи от нас самите. Това ми дава вяра и увереност, че животът в България може да бъде добър – защото ние можем да го направим такъв.
Какво по-хубаво от това, да се радваме на живота си? Нали това е нашата страна, това е България, където сме прекарали най-хубавите години от живота си, където сме прекарали младостта си, студентските си години, изпитали сме първата си любов! Себеуважението, което дължим помежду си като хора и граждани, оправдава усилията за изграждане на толерантност в общуването и отношенията. Въпреки че сме различни в мисленето, поведението и мечтите ни, всички ние се стремим към щастие, благоденствие, здраве и това ни обединява.
Толерантността към различието е най-необходимата ценност в отношенията помежду ни, защото тя създава равни възможности и осмисля целите ни. Тя не е само етична категория, но и ежедневна необходимост за всички нас. Толерантността позволява различния от нас да не бъде изолиран и дискриминиран, независимо от неговото социално положение, жизнен стандарт или професионални възможности.
Трябва да приемем смисъла на толерантността и нейното послание към нас като общество. Именно по този начин можем да решим проблема със социалното и обществено интегриране на децата и младите хора с увреждания, които търсят своето място и признание наравно с всички останали.
Затова е важно да проявяваме разбиране към тях, да ги ислушваме търпеливо, както и да проумеем, че всеки един от нас, който е здрав и активен, може да попадне в неравностойно положение. Трябва да си дадем сметка от какво имат нужда тези хора днес, какво желаят да постигнат в живота си и с какво можем да им помогнем като хора и съграждани.
Както всички здрави млади хора ползват обществените съоръжения и придобивки, така трябва да осигурим същото и на хората в неравностойно положение, независимо от степента на различие. Ние самите сме тези, които трябва да помогнем на другите да имат това, което имаме ние - здраве, сила и активен обществен живот.
Затова трябва да положим усилия да изградим по-достъпно и качествено образование и здравеопазване, което да достига до най-нуждаещите се, да премахнем съществуващите социални, икономически и психологически бариери пред тях. Нека да покажем, че живеем в единно, хуманно и социално отговорно общество, солидарно с всеки един от нас.
Тук е мястото да споделя, че за да бъдем толерантни, е редно да общуваме повече помежду си. „Общуването е безусловен спътник на всекидневния живот” – е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Толерантността и общуването между хората, независимо дали те си приличат или не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържането на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на другия. Толерантността се появява вследствие от общуването между хората. Тя е тази способност на човека да зачита другите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки различни от неговите.
Важно е да проумеем, че за да бъдем толератни, не е достатъчно само да го заявяваме на публични места, по интернет или в приятелски разговори, но да се уважаваме помежду си в нашето всекидневие.
Това означава да проявяваме търпимост към чуждото мнение, към чуждите тревоги, да не отказваме съдействие, а да го прилагаме винаги, не само когато ни молят.
Толерантността към различието означава преодоляване на предразсъдъци и уважение към околния свят. Не трябва да забравяме, че проблемите на околните могат да станат утре наши собствени проблеми, с които ще се сблъскаме. Именно тук толерантността помежду ни може да ни спаси, да обедини усилията ни, да ни помогне да сме заедно в трудни моменти.
Ето защо преодоляването на предразсъдъците може да улесни взаимоотношенията между хората, защото всеки човек има своите проблеми, които могат да сполетят утре някой друг, дори и без да е подозирал за тях. В такива моменти е важно да сме толерантни, защото хората са по-силни тогава, когато са заедно в делата си.
В този ред на мисли бих искал да подчертая виждането си, че толерантността е способна да осигури спокойствие в обществото. Спокойствието в обществото от своя страна, ще гарантира коректност и почтеност в отношенията между хората, ще засили доверието между тях и не на последно място – ще ни направи по-уважителни във всяка ситуация.
Въпреки че живеем в един свят, всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, по различен начин възприемаме света. Тук отново се проявява значението на толерантността към различието като обща ценност – тя ни позволява да живеем съвместно.
Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начина има, чрез които да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме прехраната, в какво вярваме, дали имаме някакво увреждане или сме здрави – всички се стремим към едно и също – да споделяме с останалите своя свят, мислите и чувстата си, успехите си, красотата, която имаме, любовта, която изпитваме.
Именно тези прилики могат да ни подтикнат да бъдем толерантни. Толерантността е отношение към хората и към света, които ни заобикалят, тя е начин да приемем различното от нас, като му дадем свобода да бъде себе си. Толерантността ни отваря очите, за да видим, че красивото се крие в различието.
Пътят към доброто бъдеще на всеки народ започва от заветите на историята. Този път не е предначертан, той зависи от волята на хората. Националните герои са тези, които прокарват пътя, а поколенията са тези, които вървят по него. Героите на българското Освобождение прокараха пътя към българската свобода, по който днес ние вървим и по който ще вървят идните поколения.
Всяка година на 24 май честваме празника на българската писменост и култура и някак си гузно се сещаме за нашето литературно и книжовно наследство, защото усещаме, че го прославяме само на големи, знаменити национални празници. Трябва да го прославяме ежедневно, да го направим неизменна част от нашето всекидневие, защото книгата съдържа историята на България, българското изкуство и култура, българските обичаи и традиции, красотата на българската природа, възпята от Иван Вазов и Алеко в тяхните блестящи пътеписи и литературни произведения.
Често пъти забравяме, че в българската история и култура има много поводи за национална гордост, описани от бележити българи – писатели, книжовници, поети и общественици. Българското културно наследство е предадено и е достигнало до нас благодарение на библиотеките, с които днес разполагаме. Чрез книгата пазим спомена за делото на Левски и Ботев, за творчеството на Пенчо Славейков, за величието на Симеон Велики, за мисията на Пайсий Хилендарски.
Трябва да уважаваме тези послания, защото те са повод за национална гордост. Те отразяват действителността, в която живеем, могат да ни помогнат да преодолеем своята суета, да се откажем от предразсъдъците си, с които ежедневно блокираме личните си взаимоотношения и отношението си към околните.
Аз вярвам, че емиграцията в търсене на по-добър живот не е решение на нашите проблеми. Вярвам, че България не се намира „на изток от Рая“, както казват много мои съвременници. Мечтаният Запад, към който се стремят толкова наши сънародници, не е този Рай.
Защото България е Рай, в който ние можем да живеем. Трябва ние да направим Нашата България Рай!
Всички заедно можем!
Благодаря!


Автор:
Борислав Димитров


Четете още:

🔴 Аз съм българка - Асоциация на екскурзоводите в България

🔴 Лев Толстой – Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора

🔴 Аз съм българка









Коментари

горе