ПЛАЧ ПО МАМА

Дафина Тончева: Отказах да нижа тютюн и успях в Америка


Сряда, 26 Април 2017

Дафина Тончева е дете на обикновено семейство от Пазарджик. Напуска България на 18 г. По онова време родителите са лекари с държавни заплати. Приета е да учи в Харвард с пълна стипендия. Завършва с отличие компютърни науки и е избрана от випуска си да работи като софтуерен инженер в Microsoft. Впоследствие се издига до ръководител-проекти. Успехът като технологичен специалист обаче не е достатъчен за нея и решава да запише MBA (магистратура по бизнес администрация) в Станфорд. В момента тя е партньор в един от най-големите инвестиционни фондове в Силициевата долина - US VenturePartners.


Г-жо Тончева, при вас американската мечта е сбъдната реалност. Как успяхте?

- Бях обикновено дете в обикновено българско семейство. От 5 години съм партньор и инвеститор в US VenturePartners - една от най-старите фирми в Силициевата долина. Екипът ни, който се състои от 6 души, в момента инвестира  300 милиона долара. Като цяло фирмата е вложила 3,5 милиарда долара в около 250 компании.

90 от тях са публични, останалите сме продали на други по-големи компании. Фирмата инвестира в IT сферата и в здравеопазването. Моята специалност е технологии за големи компании. Във фирмата всички партньори сме равни.

Това означава, че аз - като най-младата и последно присъединила се към останалите, съм на равни начала с най-опитния съдружник, който е на 60 години и инвестира от 30 години. Дори за Америка имам много престижна работа и висок стандарт на живот. Искам да кажа на всички, които започват своя път в бизнеса, че могат да постигнат същото.

Откъде започна всичко?

- Родена съм в Пазарджик. Летата си прекарвах на село, където гледахме тютюн и царевица. Баба и дядо бяха земеделци, а родителите ми учеха медицина. Така аз бях по-често на село. Първия важен урок ми даде именно баба, когато бях на 6 години. Отивахме на нивата в 6 сутринта да берем тютюн. Тя ми каза: „Ако не искаш да изживееш живота си, плащайки си с ръцете, трябва да учиш, за да плащаш с ума си“.

Като едно шестгодишно дете аз не знаех какво точно значат тези думи, но разбрах, че не искам да нижа тютюн до края на живота си. От малка започнах да уча и да инвестирам времето си в образованието си. Това се оказа много важно. Вярвам, че упоритостта, решителността и трудолюбието се отблагодаряват с постигането на всяка цел.

Винаги учех много, а сега работя много. За мен няма работно време. Работата трябва да се върши винаги когато се налага. Трудолюбието е много важно във всяка една професия.

Как приеха вашите родители желанието ви да заминете за
Америка?
 

- Ако бях казала, че искам да ида на Луната, за тях щеше да е едно и също. Никой от моето семейство не беше пътувал извън страната до този момент - 1995 година. Ако бях казала, че строя ракетата, с която да отида на Луната, когато започнах да уча английски с идеята да кандидатствам отвъд океана, моите родители щяха да мислят, че двете неща имат един и същи шанс да се случат.

Обаче бяха щастливи, че правя нещо, което е безвредно и в най-лошия случай щеше да ми помогне да науча английски. Оставиха ме да работя по своя проект вкъщи. За да увелича шансовете си да вляза, кандидатствах в 50 университета. Преди това писах на 100, като попитах дали предлагат стипендии на чуждестранни студенти.

Това бе единственият ми шанс, защото родителите ми не можеха да си позволят дори таксите за апликациите. Реших да кандидатствам в 50 от тях. В писмата си помолих да ми опростят таксата и повечето от тях го направиха и зачетоха документите. С късмет влязох в 12 с пълна стипендия. Избрах да уча в Харвард.   

Но успехът често е наричан дете на късмета. Съгласна ли сте?

- Вярно е - има късмет. Нека да го отбележим и да го оставим настрана, защото няма какво да направим, за да го получим. Но това, което можем да направим, е да бъдем добре приготвени и винаги да сме там, когато той дойде.

Какво ще кажете на начинаещите бизнесмени, които се съмняват в себе си и в това колко успешни ще са идеите им?

- Всеки успял човек, който някога съм срещала, е вярвал в своите мечти. Много хора, с които говоря и в България, и в Щатите, особено младите, си повтарят неща като: „Това не е за мен“, или "Това училище не е направено като за мен“, или „Там е само за хора с връзки“. В България това е често срещано мнение.

Но аз никога не съм мислила така. За мен, ако има 1% шанс, то значи просто има шанс. Не се фокусирам върху това дали е един процент, или 99. За мен важното е, че има шанс и да направя всичко, което зависи от мен, да го грабна и да постигна целта си.

Една от любимите ми американски поговорки е: „Най-сигурният начин да не спечелиш от лотарията, е да не играеш“. Така че мога да кажа следното: Ако не пробвате, със сигурност няма да успеете.  

Някога съмнявали ли сте се в себе си?

- Не. За мен един от ключовете към успеха е вярата в себе си. Много хора не вярват, че заслужават това, което искат. Така те не дават всичко по силите си да го получат. Не стават спонсори сами за себе си и не правят нещата, които са в техен интерес. А истината е, че единственият и най-добър адвокат, който всеки от нас някога ще има, сме самите ние.

Никой друг няма да се грижи за нас и да ни подкрепя, колкото самите ние можем да го направим за себе си. Няма да се намери и някой, който да вярва в нас повече от самите нас. Вярата на всеки, че заслужава най-доброто, е много важна. И защо не?

С какво всеки един от бъдещите бизнесмени е по-различен от най-успелите, от тези, които вече са изпълнили мечтите си?

Коя е най-добрата инвестиция според вас? Какъв съвет бихте дали на хората, които сега започват?

- Най-важната инвестиция за мен е самият ми живот. Вярвам, че всеки от нас всъщност е инвеститор и и предприемач. Дали го мислим така или не - няма значение. Всяко решение и всяко действие в ежедневието по някакъв начин рефлектира върху живота ни, върху това в каква посока отива.

Ако разсъждавате така - като предприемач, независимо дали професията ви е такава, можете да постигнете мечтите си.

Какво бихте казали на хората от малкия бизнес и стартиращите компании в ИТ сектора в Пловдив?

- Мислете за живота си като за едно предприемачество. Всяко решение, което взимате, и всеки ресурс, който използвате, са важни. Вие трябва да сте собствените си лидери и да знаете какво точно правите и защо го правите. Това е единственият начин да достигнете целите си.

Следваща статия:
Наше момиче тръгна по стъпките на Гейтс и Зукърбърг


Коментари

Видео на деня

горе