УСПЕЛИТЕ НАШЕНЦИ. Антония Грозданова става регионален мениджър на BOSCH за Бенелюкс


СЛЕД ОКОЛО МЕСЕЦ 22-ГОДИШНАТА ТЪРНОВКА АНТОНИЯ ГРОЗДАНОВА СЕ ДИПЛОМИРА В ДЪРЖАВНИЯ УНИВЕРСИТЕТ В АМСТЕРДАМ И ЗАПОЧВА РАБОТА НА ПРЕСТИЖНА ПОЗИЦИЯ В BOSCH.

Нашето момиче е изкарало шестмесечен студентски стаж в суперпрестижната немска компания за електроуреди. Трудила се усърдно, работата й харесала и логично Тони направила отлично впечатление на шефовете си, който я поканили на високата длъжност регионален мениджър за страните от Бенелюкс за системите на пожароизвестяване. В BOSCH търновката ще трябва да следи целия процес по развитие на бизнеса в този регион – не само маркетинга и финансовата част, но и всички продажби, обслужването, връзката с корпоративните клиенти и т.н. Всъщност Антония сама избрала къде да стажува, защото политиката на държавните университети в Холандия е да насърчават своите студенти към самостоятелност. Впрочем целият манталитет на холандците е подобен – още на 17 – 18-годишна възраст младите се отделят от своите родители, научават се отрано сами да се издържат и сами да се оправят в живота, разказва впечатленията си от нравите в Ниската земя Антония. Тя е за кратка почивка в родното си В. Търново заедно с 26-годишния си приятел Себастиян, с когото преди три и половина години се запознали в университета в Амстердам. Младият мъж също учи там бизнес програма, но фокусът на неговата специалност е върху азиатските държави. Себастиян учи китайски език и има отлични впечатления от по-младите ни сънародници, за които казва, че са позитивни, приятелски настроени. Само че българите с потенциал са повече в чужбина, твърди германският приятел на Антония Грозданова…

СЛЕД МЕСЕЦ ТЯ СЕ ДИПЛОМИРА В СПЕЦИАЛНОСТТА „МЕЖДУНАРОДЕН БИЗНЕС И ЕЗИЦИ“, като учебната програма на бакалавърската й степен е с акцент международен бизнес, внос и износ, културни различия на чуждестранните предприемачи… Само във факултета на Тони в Държавния университет в Амстердам, където се обучават над 5000 студенти, има 20-ина българи, в това число и четирима-петима търновци, разказва младата жена. Таксата в първи курс е била около 1700 евро годишно, но в момента е вече близо 2000 евро, като може да ползваш различни стипендии, ако работиш 50 часа седмично, или да ползваш отстъпки за пътуване в градския транспорт например. Обаче това е във вид на кредит, който трябва да връщаш, когато започнеш работа, а подобни облекчения са напът да отпаднат, обяснява Антония. И уточнява, че в Холандия се учи здраво, а образованието е далеч по-практически насочено, отколкото у нас. Първата година например по всеки предмет има групова работа, после студентите правят проект или казус, който след това прилагат към научената вече теория. Следващата година образованието продължава един семестър в чужбина, тъй като университетът в Амстердам има партньорски отношения със 120 висши учебни заведения от целия свят. Търновката попаднала в частен университет във Валенсия, който бил един от петте предпочетени от нея. Къде ще учиш за половин година, пък зависи от успеха ти. Моят е някъде около 7,5 по десетобалната система, което е много добро постижение, каза Тони. И продължава да откроява разликите между образованието в Холандия и следването в България. Там се учи здраво, защото още в първи курс студентите имат… четири сесии през два месеца и полагат наистина много изпити. По един предмет трябва да прочетеш 300 – 400 страници, като с течение на времето предметите стават по-малко, обаче страниците – повече.

КАТО ПЪРВОКУРСНИЧКА ТОНИ ЖИВЕЕЛА В КАМПУС И ПРЕДИМНО НАБЛЯГАЛА НА УРОЦИТЕ И АДАПТИРАНЕТО, понеже и то изисква време.

„В началото е стрес, далеч си от семейство и приятели, трябва да свикнеш с културата и начина на живот“, разказва младата жена. Във втори курс обаче търновката вече излязла на свободен наем заедно със свои колеги и дори започнала работа. Средният наем на жилище в Амстердам, където стандартът е доста висок, преди около три години бил 350 евро, но сега вече гони 450 – 500 евро. Ако човек постъпи на работа като 18-годишен, за час му се плаща по 4 и нещо евро, които се увеличават с възрастта. Антоанета работила в магазин за дрехи от доста престижна американска марка, като приблизително 15 часа на седмица била заета с работа, а останалите – с учене. Казва, че работодателите са сравнително коректни, като местните хора в никакъв случай не гледат с лошо око на чуждестранните работници. Факт е обаче, че и в Холандия търсенето на почасова работа е по-високо, отколкото предлагането. Иначе обществото в европейската държава е мултикултурно, а всички – и възрастни, и деца говорят перфектен английски език. Вярно е, че в Ниската страна има много чужденци от всички краища на света, а само африканците като че ли не са докрай социализирани. Те живеят по-изолирано, в своеобразни гета, където говорят на свои диалекти. Въпреки това няма напрежение, обяснява Тони. И допълва, че ужасът на тероризма от Франция, Белгия и Германия поне засега е далеч от Холандия…

„В Холандия и България бизнес се прави много различно. Хубаво е, че в последните години много млади сънародници, които учат в чужбина, се завръщат в родината си, за да приложат знанията си на практика у дома. Лошото е, че иновативните им и свежи идеи зависят от тромава бюрокрация“, разсъждава Тони. Тя е категорична, че в Европа е много по-лесно да основеш собствена компания и да развиваш бизнес. Холандците например отрано се учат да бъдат инициативни, да рискуват. Нахъсани са и не се боят от провал, не се интересуват от това дали проектът им ще бъде успешен, длъжни са да опитат. В България обаче хората са по-негативно настроени, много по-предпазливи и сякаш първата им мисъл е, че нямат шанс за развитие. Малко са тези, които се престрашават да се пробват“, обобщава 22-годишната бъдеща мениджърка в световната компания BOSCH.

Елена ЧАМУРКОВА

Снимка Светослав СТЕФАНОВ


Четете още:

🔴 Защо трима успели българи в чужбина се върнаха?

🔴 Стоян Ненов, който ни донесе "Пулицър"

🔴 Деси Малчева – една успяла българка в сърцето на Мадрид









Коментари

горе