За най-красивото бебе в Шайен- Никол и баба й Виолета от Видин
В "Другата истина" днес ще ви разкажа една история за превратностите в живота- за това, как човек на 69 години може да промени коренно средата, в която живее и да се пренесе в един друг свят, на светлинни години от нашия. Днес разказът ми е за Виолета Кочова от Видин, която преди 10 години напуска България и заминава за САЩ, за да гледа внучето си. Типична българска история, но в американски вариант. Как се гледа внуче в Америка, кое е най-запомнящото се нещо от този друг свят, ще ги стигнем ли американците или това е "Мисията невъзможна"...?
Днес Виолета наближава 80-тата си година, но е запазила бодрия си дух. Има три
дъщери, три внучки, три правнучки и двама внука. Родена е в Кула, но от 55 години
живее във Видин. Животът й не се различава особено от този на останалите пенсионери.
И така до 2005 година, когато средната й дъщеря- Валентина, която живее в САЩ,
не й се обажда с молба:
"Нуждаеше се от помощ. По професия тя е лекар, но се оказа, че в Америка не признават
нашите дипломи. Наложи се да започне да учи наново, за да може да практикува.
Успоредно си роди детенце и трябваше някой да го гледа. Запозна се със съпруга
си- български емигрант в САЩ, докато беше на работа в Либия. Зет ми по професия
е учител и преподава в гимназията в Шейен, щата Уайоминг.
Учителите в САЩ са много добре платени и уважавани от хората. Що се отнася до
града, в който живеят, не мога да намеря думи, за да опиша каква чистота и ред
царят там, а хората са винаги усмихнати и вежливи.
Внучката ми Никол се роди на 21 май 2005 година, а на 8-ми декември аз вече пътувах в самолета за Америка. И така- до 15 юни 2014 година, аз бях американка без гражданство. Въпреки това никой не ме е притеснявал. Когато пристигнах в САЩ, внучето ми бе на 6 месеца и половина. Днес е в четвърти клас, знае перфектно български, също така пише и чете. Много се гордея с нея- пее в училищния хор, ходи на тенис и на балет, свири на цигулка. Когато бе още малка, се яви на конкурс за красота и спечели титлата за най-красиво бебе в Шейен...
Признавам си, че това наистина е най-голямото приключение в живота ми. Някога,
когато бях в 11-ти клас, една циганка мина край дома ни и поиска да ми гледа на
ръка. Тогава тя ми предсказа, че ще се оженя за занаятчия, ще имам много деца
и на старини ще забогатея. Това беше през 1954 година. Днес, като се замисля,
май наистина всичко ми е познала- мъжът ми беше художник, имам три дъщери и на
стари години забогатях покрай дъщеря ми, която е преуспяваща.
Що се отнася до живота ми в САЩ, сякаш бях в друг свят. Не можех да повярвам,
че хората не си заключват вратите, не си затварят прозорците, оставят си колелетата
отвън, не са се заградили и не се краде. В тефтера си бях записала 48 българи,
с които поддържах връзка в Щатите. Имах близки и сред американците- те много уважават
българите. Колко пъти са идвали у нас на гости- 
ако ви кажа, че в тези 3 100 дни, през които съм била в Америка, съм направила
500 баници, няма да повярвате. Много харесваха също кьопоолу, пълнени чушки, щрудел...
Казваха ми- всичко ще донесем, само ти да ни го направиш... Ядяха от сърце и душа,
и много се радвах, когато харесваха храната ми.
Доволна съм от спокойния живот там и пак бих отишла, но вече няма закога- след една година почвам 80. Отишла съм на 69 и съм си дошла на 79 години...
Оставих България преди близо 10 години, но като си дойдох на 15 юни, не можах
да си позная града. Просто ми се доплака. Живея в центъра- срещу нас са сградите
на градския съд, библиотеката, Общинския съвет, читалището... Какви са обаче тези
дупки и гьолове- от нас, та чак до пазара. Не знам какво ще правят, кога ще го
правят, но такова чудо не е било. А отпред имахме такава хубава градинка...Когато
през 1964 година дойдохме да живеем тук, вече бяха насадени липите. Сега не смея
да погледна навън. Какво е това- почне се нещо и се остави, после се почва друго.
В Шейен до нас започнаха да строят една кооперация- там те са най-много по на
два- три етажа. Направиха я за три месеца и половина. И най-важното, изчистиха
наоколо за нула време. А тук, ако се почне нещо, то е кал, то е чудо. Знаете ли
в този нашия парк колко деца са отгледани , колко млади хора са се срещали...
Сега не смея вечер да изляза- навън е пълен мрак. Някога тук имаше осветление,
цъфтяха лалета, карамфили... Хората не бяха и така озлобени. Сега се гледаме като
че някой е длъжен на друг. Живяла съм доста, но такова чудо не съм видяла. Навремето
имаше работа за всички- сега къде изчезнаха тези работни места. И как няма да
искам да се върне старото време- поне спокойният живот от него. Аз съм си ходела
в Кула с децата и съм забравяла понякога да заключа, прозорци отворени са оставали-
нито е влизал някой, нито са откраднали нещо... И на въпроса Ви за американците-
няма да ги стигнем никога. Там, ако токът не си си платил- режат те, ако колата
си спреш на място за инвалид- глобяват те веднага, ако стане някаква авария и
половин час нямате сигнал за програмите на телевизора- целия месец гледаш безплатно.
В САЩ обаче имат закони и железни правила. Бил си е прав Тодор Колев, когато пееше
"Кога ще ги стигнем американците"- никога... Защо ли- защото ние не спазваме законите,
а всичко идва оттам."
Цялото интервю с Виолета Кочова- в звуковия файл
Четете още:
🔴 Българин е 288-и по богатство в Швейцария🔴 Писателят на Африка Михаил Михайлов
🔴 "България, разбира се, аз съм българин!"
Коментари
Харесайте ни във facebook!
