КРАСТАВИЦИ ЗА КРАСТАВИЧАРИ
Петко Динев от Imperx Inc., Florida, за изкуството да продаваш видеокамери на Сони, Шарп, Панасоник, Ел Джи, НАСА и Пентагона
Петър МАРЧЕВ
Материалът е предоставен специално за в.”България Сега”
ВИЗИТКА на Петко Динев
ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ
Роден на 1 май 1960 година в Казанлък.
Женен, има един син.
Живее и работи в град Бока Ратон – Флорида, София – България и Москва – Русия.
ОБРАЗОВАНИЕ
Възпитаник на математическата гимназия „Н. Обрешков” и на Националната школа по физика на легендарния Теодосий Теодосиев.
Софийски университет „Св. Климент Охридски”;
„Физика” /1980-1985/
Докторант по цифрова обработка на изображения в Атлантик юнивърсити, Флорида /1992-1996/
ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ
Национална лаборатория за космически изследвания /1985-1986/
Асистент в катедрата по физика във ВМЕИ /1986-1991/
НАСА – Космически телекомуникационен център /1992-1997/
„Дейвид Сърнофф рисърч сентър” - Принстън /1997-1999/
„Конкорд камера” Корпорейшън /1999-2001/
„Импъркс” Инкорпорейтид, собственик и управител /2001 до сега/
Брой на служителите – 32
„Положителното в настоящия момент е, че скоростта, с която падаме, се сменя. Вече падаме по-бавно.”
„Аз съм първият качествен продукт, произведен във Фабриката за мозъци на Тео”, твърди с усмивка Петко Динев. Разбира се, става въпрос за фамозната Национална школа по физика на забележителния преподавател Теодосий Теодосиев от Казанлък.
„В осми клас Тео ни посрещна като класен, тъкмо беше завършил Университета”, спомня си Петко. Теодосиев също харесал класа си, после се оформил един отбор от 5-6 души за олимпиадите и се започнало... Така идва водоразделната 1977 година, когато десетокласникът П. Динев спечелва първия златен медал за България от Международната олимпиада по физика в Прага. Този пръв успех дал криле на Тео и сега от общо 12-те златни български медала по физика, 8 са спечелени от възпитаници на школата на Теодосиев. „Дори погледнато само от статистическа гледна точка – от един неголям град да излязат толкова лауреати по физика, това е нещо фантастично”, убеден е Петко.
През 1980 година започва да учи физика в Софийския университет. Тъй като светлината винаги го е интригувала, специализира „оптика”. Така свързва целия си досегашен живот със светлината. Освен това, в университета го научават и как да прави светлина. Това, което му липсвало, е как да я улови.
„Затова сега правя видеокамери, казва Петко Динев. Много хора са ми казвали– ами как така от оптика се прехвърли на камери и електроника? Аз им отговарям, че това е едно и също нещо, но погледнато от две страни.”
След като завършва следването си в СУ, го ангажират в борбата срещу шпионажа. 8 месеца работи в специално предприятие, което произвежда лазери за сателитна локация. Това става през 1986 година. Тогава е времето на „Студената война” и идеята на системата, която правят в Стара Загора, е чрез нея да се локализират шпионските спътници на американците. Мощен лазерен лъч се изстрелва към предполагаемия орбитален обект – светлината се отразява от него и се улавя от един огромен телескоп. По закъснението между изстреляния и приетия сигнал се определя разстоянието между Земята и спътника. Освен това, като се прави сканиране на небесното пространство през определен промеждутък от време – може да се определи и траекторията на този спътник. И той след това може да бъде следен...
„Става въпрос именно за шпионски спътници, потвърждава П. Динев. По онова време страните, които имаха потенциал да изстрелват сателити бяха няколко. И долу-горе всички спътници се класифицираха. Но имаше и такива, чието изстрелване не се обявяваше публично.”
По-глобалната идея на тази разработка била да се създаде система, която с по-силен лазерен лъч да неутрализира шпионския спътник. Тогава, през 1985 година това било само в сферата на фантастиката, но сега такава система вече съществува. Само че е разработена от американците…
„Работата беше много интересна, но просто моята настройка беше малко по-различна”, признава Петко сега. Той искал да се занимава с физика, затова се връща в София. Явява се на конкурс и става асистент в катедрата по физика във ВМЕИ; в същата катедра вече работи като асистент и бъдещата му съпруга. По-късно, през 1991 година, в гладните луканови времена решават, че трябва да излязат навън. Легално човек можеше да направи това като отиде да учи в чужбина…
Защо предпочетохте да правите докторат в Щатите, г-н Динев?
Всъщност, преди това пробвахме и в Европа, аз бях приет да правя докторат по лазери във Виена, но отношението на австрийците към чужденците ме разочарова. В Америка не е така, тъй като там всички са имигранти и няма подобно негативно отношение към новодошлите. В Щатите, в Атлантик юнивърсити, Флорида, аз се прехвърлих от физика на електроника по няколко причини. Първо, запознах се с един професор, който е работил с двама нобелови лауреати; единият от тях е Денис Габор – откривателят на холографията. Освен това, „моят” професор ръководеше една от лабораториите на НАСА. Така че изкушението беше доста голямо. Така аз си избрах за тема на дисертацията „Цифрова обработка на сигнали”, предимно изображения. Работих там няколко години, но след като завършихме докторатите си, аз се прехвърлих в „Дейвид Сърноф рисърч сентър” в Принстън. Дейвид Сърноф е руски емигрант, известен е и с това, че първи е хванал SOS-сигнала на „Титаник”. Всъщност, това е новото име на бившия „RCA рисърч” и всъщност всички новости в областта на видеото са били техни разработки: първата CCD-камера, първия видеомагнетофон, първия телевизор. И аз бях много щастлив, че успях да си намеря работа в тази група. Там работих 2 години, след това се преместихме обратно във Флорида, в град Бока Ратон, където живеем и до днес. Върнахме се на юг, тъй като на съпругата ми и предложиха професорско място в Атлантик юнивърсити, само че в катедрата по бизнес. Година по-късно, аз основах технологичната компания „Импъркс” Инкорпорейтид. Отначало я бях нарекъл „Имиджин пърспективс”, т.е. „Перспективи в изображението”. Проблемът беше, че името е много дълго. Затова го съкратих на „Импъркс”. В България сега направихме офис, който е „Импъркс” Лимитид. Компанията се занимава с производството на видеокамери и компютърна периферия – това са платки /фрейм-грабъри/, които приемат информацията от камерата и я прехвърлят в компютъра. По принцип камерите са много малки, но с много висока ефективност и могат да бъдат захранвани от батерията на лап-топ.
А тези камери се произвеждат по някакъв лиценз навярно?
О, не! Камерите са моя разработка. Като студент темата на моята магистратура беше свързана с приложението на видеокамери в телескопи. Темата беше спонсорирана от Централната лаборатория по космически изследвания в София. Тогава бях командирован на връх Рожен за един месец, за да видя как може да бъде монтирана камера на телескопа за наблюдение на звездите и на спектъра. Защото дотогава наблюденията на звездното небе се регистрираха на фото-плаки. След това станах част от групата, която направи камерата за полета на втория български космонавт Александър Александров. Това беше през 1985-86 година… Като отидох в Америка, в „Дейвид Сърнофф сентър” пак правех камери, само че за НАСА…
Да приемем, че за Вас няма тайни в областта на видеокамерите?
Е, тайни винаги има, но да речем, че за мен те са по-малко. Така че в един момент реших да правя камери, но за себе си. Между другото, в периода между връщането ни в Бока Ратон и основаването на компанията, аз работих за една компания, която правеше дигитални камери за цифрови фотоапарати; имахме завод в Китай. Това бе един много полезен опит за мен, защото тогава се научих на масово, серийно производство. Там ставаше дума за серии от по един милион фотоапарати за няколко месеца. Така че, възможността за грешка трябваше да бъде сведена до нула. Просто не можеш да спреш поточната линия, за да си оправяш грешката. Т.е. – конструкцията, цялата архитектура на камерата трябва да бъде „желязна”. Така че, преди да я пуснеш на поточната линия, трябва много добре да я изпиташ. Това наистина ми помогна и благодарение на това, нашата компания е доста успешна в момента. Имаме клиенти навсякъде, нашите камери са с добра репутация – всепризнати са като едни от най-добрите камери в тази област.
А къде намират приложение произведените от „Импъркс” камери?
Това са камери за автоматичен контрол на производството. На поточната линия камерата измерва параметрите на продукта, който се произвежда и се произнася дали е годен или не става. Точността на камерата е много голяма – много по-голяма от възможностите на един човек, който измерва този продукт с шублер или микрометър, или колориметър…
Кои фирми са ваши клиенти?
Наши клиенти са „Тойота”, и по-точно „Тойота Айшин” – заводът, който произвежда двигателите. „Сони” са наш клиент също; всички тези големи течнокристални телевизори, които виждате в магазините – крайната им инспекция се прави с нашите камери. Малко е смешно, че „Сони” купува камери от нас, но това е така… „Шарп” и „Панасоник” също са ни клиенти, а също и „ЕлДжи” и „Самсунг” от Корея. Японската корпорация ”Нипон пейпър”, която произвежда хартия, също ползва наши видеокамери. В Европа - „Сименс” е наш клиент, „Карл Цайс”в Германия, една австрийско-шведска компания „Кяпш”, която осъществява контрол по автомагистралите; „Вайкънсис” от Финландия е голям наш клиент – те правят машини за производство на хартия. В Щатите военните купуват нашите камери за флота, за безпилотните разузнавателни самолети; НАСА и „Дженерал Електрик” също… Имаме над 1000 клиента в 45 страни.
Търговска тайна ли е колко камери произвеждате годишно?
Мога да кажа – хиляди. Но имайте предвид, че нашите камери не са като стандартните, които вървят по стотина лева в магазина, те са по-прецизни, а оттам и по-скъпи. Това са индустриални продукти, които няма да намериш в търговската мрежа. Съвсем други са изискванията за надеждност, дори и за форма. „Сони” може да прави по 100 000 дигитални камери, но това е друго.
С каква функция се използват вашите камери в безпилотните самолети, например?
Тези самолети са най-различни видове, според предназначението им. Най-известният сякаш е „Предитър”, „Хищникът”. Всички те имат нужда от високо надеждна система за наблюдение с висока разделителна способност. Защото е много трудно от височина няколко километра да се направи еднозначна идентификация на даден обект. Затова камерата, която използват трябва да бъде с няколко десетки милиони пиксели. Не са много компаниите, които правят такива камери, даващи живо изображение. „Сони” прави цифров фотоапарат, който има 16 мегапиксела. Това е прекрасно, само че този апарат може да прави един кадър сега, а следващия кадър след няколко секунди. Безпилотните самолети се движат с висока скорост, така че на тях им трябват камери, снимащи много кадри за една секунда. Нашата 16 мегапикселова видеокамера снима 5 кадъра в секунда. Това не е много, но просто по-добро от това няма. Имаме 8 мегапикселови камери, които снимат с по 10-15 кадъра в секунда. Произвеждаме и такива образци, които снимат по 240 кадъра в секунда – за изследване на високоскоростни процеси, но при тях пикселите в изображението са по-малко.
Да разбирам ли, че космическите изследвания, с които започна Вашата кариера в България, вече са затворена страница?
О, не… Току-що ние направихме една нова камера, която беше поръчка на военните. Но НАСА също се заинтересува от нея, като идеята им е да я качат на международната космическа станция „Мир”. И военноморските сили на Щатите ползват нашите камери, пехотинците – също.
Къде са дислоцирани производствените мощности на Imperx Inc.?
Компанията ни има три офиса. „Главната квартира” е в град Бока Ратон, Флорида. Две години по-късно отворих офис и в Москва, където реално се прави цялото програмиране на софтуера. Интересно е да се знае, че групата, която работи за нас са инженери от руската станция за космически изследвания. Те са в Корольов, където е центърът за космически изследвания и те са работили там. След промените тази система леко се разпадна и те си търсеха друга работа. Аз ги познавам от времето, когато бях в Централната станция за космически изследвания. И така им станах работодател десетки години по-късно.
По-евтино ли е така?
Определено е и по-евтино, освен това, те са хора, които аз познавам. И знам, че те могат да направят наистина фантастични неща. Значи, ние не им плащаме много малко. Просто аз търся качество на продукта. Ако на тях им се възложи някаква задача, те я вършат много бързо. Понякога пишат софтуер само за няколко дена, което е фантастично. Освен това, миналата година отворих офис и в България. В София всъщност се прави производството на камерите. Но реално аз произвеждам камерите в България от много години с наш подизпълнител. Да, всички платки се събират в България от 2002 година.
Защо в България?
Ами защото един мой познат направи компания за сглобяване на продукти. Пламен Каменов е в Австрия, има компания, която прави кохиларни импланти за деца със слухови увреждания. И той реши да изнесе своето производство в България. Така че използваме неговите услуги.
Сега направихме една чиста стая – идеята е вече да се сглобяват в София като готови камери, досега се асемблираха до ниво платки. България вече е част от Европейския съюз, вследствие на което е много по-изгодно нашите продукти за Европа и Азия да се изпращат от България. И тъй като офисът ни е регистриран в България, на тях може да се гледа като на видеокамери, произведени в Евросъюза. Голяма част от нашите клиенти знаят, че камерите се правят в България; те нямат проблем, напротив – доволни са, защото знаят, че страната ни разполага с много добри специалисти и реално погледнато качеството на продукцията е много добро. Така че, мотивацията е, че не само е евтино, но и че надеждността е по-голяма. Защото, когато една камера отиде в Космоса, тя не трябва да се разваля. Същото важи и за една поточна линия – ако нашата камера, която контролира качеството на конвейера се повреди, продукцията отива на кино.
Как преценявате бизнес-климата в България?
В периода между 1993 и 2000 години корупцията в България беше доста сериозна и обезкуражаваше чужденците да правят бизнес в България. Аз съм делови човек и винаги пътувам с лаптопа. Често пъти минавам и транзит през България, и ми беше много обидно пред моите чуждестранни партньори, че за да вляза в страната с лаптопа си, трябваше да се „отблагодарявам” на едно митничарско чекмедже в Аерогара София. Много съм доволен, че след 2000 година бизнес-климатът тук рязко се подобри към добро. Едва тогава сериозно се замислих за откриване на офис на „Импъркс” в София.
Ерата на свръх-производството свърши
Поколението на бейби-бумърите, което харчеше най-много, вече излиза в пенсия
„Усетихме кризата доста сериозно; от шест години аз имам съдружник - Грег Пангбърн е от Кънектикът и има две образования – юридическо и финанси. – разказва Петко Динев. - С моя съдружник забелязахме в края на миналата година тенденцията поръчките ни леко да намаляват. Освен това ние много четем, живо се интересуваме от световните пазари, всеки ден какво е станало, тъй като всеки факт е от значение за нашия бизнес – каква е котировката на долара спрямо японската йена, спрямо еврото, спрямо сингапурския долар, спрямо австралийския долар… Така забелязахме тенденцията на намаляване на производството още през декември месец. Даже още в средата на четвъртото тримесечие… Януари, февруари, март, април и май 2009 бяха доста тежки месеци за нас, наложи се да съкратим няколко души, поради чисто финансови съображения. От средата на лятото се забелязва леко оживление, което не е ясно колко време ще продължи. Аз съм малко скептичен, защото според мене още не сме стигнали дъното на кризата. Близо сме, но си мисля, че това не е още краят. Че няма да може като с магическа пръчка всичко да се оправи. Защото проблемът, който доведе до тази криза, не е решен. Даже не му е обърнато достатъчно внимание. Става въпрос за финансовия пазар. Така че, това е лично мое мнение – лошото тепърва предстои…
В Америка кризата се усети по-тежко, защото там няма толкова добре развита социална мрежа. Така че, ако останеш без работа, ти буквално оставаш на улицата. Помощите, които се плащат за безработни са просто нищожни. Един безработен инженер например получава по 300 долара на седмица… което е смешно. Това е под прага на бедността… В Европа не е така. Но проблемът е как съответните правителства реагират на предизвикателствата, поставени от кризата…
Според мен, в следващите няколко години консумацията като цяло ще намалее. Тъй като бейби-бумърите, следвоенното поколение навлиза постепенно в пенсионна възраст, а то беше, което харчеше най-много. Това важи и за Европа, и за Америка, и за целия свят. Голяма част от тези хора бяха ударени много сериозно от тази криза, тъй като в Америка всички пенсионни фондове се въртят на борсата, вследствие на което много хора загубиха близо 50 % от размера на бъдещата си пенсия. Ето защо аз мисля, че в следващите години светът ще се изправи пред една нова система, в която няма да го има онова лудо харчене. Вследствие на което онова свръх-производство, което наблюдавахме последните години ще спре… Например автомобилите – досега всяка година в Щатите се продаваха между 16 и 20 милиона леки коли. Сега това количество спадна до 8-10 милиона. Същото е и с производството на телевизори. Имаше период, когато хората си слагаха по 2 телевизора в стая. Сега това вече го няма. Защото го няма кредитирането. Хората си ипотекираха къщите срещу кредит, за да си сменят колата, да купуват битова техника. Това го няма днес. Но цялата производствена мощност стои. А производителят започва да уволнява работници…
Да, ерата на свръх-производството си отива; мисля, че оттук нататък хората ще бъдат вече малко по-сериозни и по-отговорни по отношение на парите си. Което е положително, определено.”
>Четете още:
🔴 Най-силният мъж на Америка стана спортист на годината в Гоце Делчев🔴 Бончо Братоев: Тук сбъднах мечта!
🔴 За най-красивото бебе в Шайен- Никол и баба й Виолета от Видин
Коментари
Харесайте ни във facebook!
