Момчил Кюркчиев, който напусна Google, за да създаде своя компания
Момчил Кюркчиев е съосновател на компанията Leanplum, която създава софтуер за проверка и подобрение на ефективността на мобилни
приложения. Преди няколко години е бил сред 20-те човека, които отговарят за поддръжката
на Google търсачката. Но не само това ни впечатли в историята му. Тя започва от
музиката към математиката и продължава до сърцето на Силициевата долина и обратно
в България. Момчил Кюркчиев е нов герой в рубриката на "Дневник" "Следвай ги".
Роден е в София, но е израснал в Русе, където се мести заедно с родителите си, които са музиканти, когато е на три години. "Веднага бях класиран в пътеката музикант, като от петгодишен свиря на пиано", разказва Момчил. По-късно кандидатства в музикалното училище и е приет на първо място по пиано.
"Да си призная, пианото беше натиск от родителите. Не ми беше най-любимото нещо. С удоволствие открих, че много обичам да се занимавам с математика." Родителите му го оставят сам да направи избора си. В едно от училищата има и специализирана паралелка по математика, за която кандидатства и също е приет на първо място. "Имах избор дали да стана музикант или математик. Въпреки че това се случва в трети клас и много хора, дори и в Америка, казват, че до трети курс в университета не са решили какво искат да правят, аз имах този избор още тогава", разказва Кюркчиев.
Започва да учи много интензивно математика още от четвърти клас. Решавал задачи по 20 часа на седмица, включително и такива, които са равностойни на изпита за завършване на гимназия в САЩ. "Учителката ми беше невероятна", спомня си с усмивка. Добрата му подготовка се отплаща и има няколко първи места на математически олимпиади, а музиката остава на заден план. След това влиза в английската гимназия в Русе и в 10-ти клас решава, че иска да учи извън България, и започва своята подготовка. Кандидатства и е приет в State University of New York със стипендия.
"Междувременно бях започнал да се занимавам и с информатика. Посещавах ЦУТНТ в Русе, което е уникално място - общински Център за ученическо, техническо и научно творчество, където се провеждат уроци по информатика и съществува още. Това е уникално предимство за България, защото дава възможност на учениците да изучават технически специалности от много ранна възраст, и то практически безплатно", разказва още Кюркчиев.
В САЩ учи математика и информатика, а като трета специалност завършва изчислителни науки - това означава три бакалавърски степени. "Парите, които родителите ми можеха да дадат, бяха достатъчни за първия семестър. Така че още с отиването ми започнах да работя и си изкарах парите за втория семестър. Лятото стажувах в компания за телекомуникационни услуги и успях да се издържам сам."
Реализирането на немислимите мечти
През 2006 г., когато е в трети курс, разбира, че в близкия университет Google ще има кампания за набиране на стажанти. "Нямаше да идват в нашия университет и беше пълна случайност, че дочух. Реших да опитам да се промъкна в чуждия университет, за да си пусна CV-то", спомня си с усмивка. След известно време получава обаждане от Google. Поканен е на телефонно интервю. Получава задача по информатика, в която трябва да реши алгоритми и да опише решението си по телефона. Решава я успешно и веднага започва второ интервю. Разпитан е за познанията му по Java. Седмица по-късно получава и трето обаждане. То е, за да го уведомят, че може да започне стаж в Google.
"Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми", разказва Момчил. Прекарва тримесечен стаж, като накрая получава предложение да остане да работи в компанията, след като завърши образованието си. През август 2007 г. започва работа в Google, където е отговорник за системната администрация на сърцето на Google - търсачката. Той е един от 20-те души, които имат пейджър и в определен период от време трябва да е постоянно достъпен, за да може да реагира и да оправя евентуални проблеми в Google.
"Обучиха ме много добре и много си харесвах работата, но същевременно тя беше много стресираща. Имаш около пет последователни дни, в които си отговорен за търсачката. Смяната започва от 10 сутринта до 2 през нощта. Често се случваше в 1:59 да стане проблем и аз до 4 сутринта да трябва да оправям нещата. После имах съвсем малко време за почивка преди пак да започне дежурството", допълва Кюркчиев.
Но цени много времето си в Google. "Още преди да кандидатствам за компанията, имах някаква фикс-идея, че един ден ще отида в Google, ще придобия опит там и ще използвам знанията си, за да мога да стартирам компания", признава Момчил. Когато влезеш в Google обаче, те посреща хубава заплата, безплатна храна и забравяш за мечтите си.
Но решава да кандидатства магистратура в университета Carnegie Mellon. Там записва и курс по предприемачество. В продължение на 12 седмици трябва да се развие собствена идея и накрая да се представи като фирма. Това му припомня, че иска да стартира собствена компания.
За да може да учи и работи, се прехвърля от Google в YouTube. В Google имаш право да се местиш на други позиции, стига да си направил поне две години на сегашната си длъжност. Дори компанията окуражава практиката, защото така се разпространяват различни знания, извършва се вътрешен обмен, който обогатява всички. "Алтернативата е да напуснеш, което в Google осъзнават, че не е добра идея", допълва Момчил. В YouTube е в отдел, който отговаря за видеорекламата в портала. Една от задачите му са т.нар. A/B тестове. Това са проверки на различните елементи на уеб страница например, където всичко се взима под внимание. Например как е подреден и форматиран текстът, колко е дълго заглавието, къде са картинките, как са разположени бутоните и т.н. Всичко, за да се разбере какво предпочитат потребителите.
Време е за нещо ново
"Тогава осъзнах, че не може да се тестват мобилни приложения по този начин. Реших, че искаме да решим този проблем", допълва Момчил. В разговор с колегата си Андрю Фърст се ражда идеята за Leanplum. Взимат смелото и трудно решение, че ще напуснат Google въпреки добрите условия и заплата. "Все пак в Google бях служител номер 20 450. А в моята компания съм служител номер 1 и всичко, което върша, има директен принос към нея, а за мен това е много важно. В Google, дори и да се справя блестящо, ще ми повишат заплатата с 10% и ще ме направят старши инженер, но Google като компания дори няма да усети", допълва още той.
Момчил припомня и един от уроците на "Пол Греъм, който е съосновател на популярния инкубатор за стартъпи Y Combinator, че най-добрите предприемачи решават проблеми в собствената си работа и не правят продукт просто така".
"Осъзнаваш, че животът е прекалено кратък, за да вършиш неща, които нямат значение. А пък аз винаги съм имал мечта да основа компания и да оставя следа след себе си", разказва Момчил. Когато той и Андрю са приети в инкубатора Tech Stars сред десетте идеи с потенциал за развитие от общо 700 кандидатствали, взимат решението да напуснат Google и да започнат да реализират компанията си. Получават финансиране в размер на 120 хил. долара, което е допълнителен стимул. "Аз много вярвам в калкулирания риск. Казват, че предприемачите обичат риска, но това е като да играеш на рулетка. Моята теза е, че трябва да направиш така, че нещата да са в твоя полза и да калкулираш вероятностите. Знаех, че с Tech Stars шансът след края на програмата да намерим инвеститори е над 50%, стига да вложим всичко от себе си" разказва той.
Програмата е 90 дни, които Момчил определя като най-продуктивните в живота си. "Работихме по 16 часа на ден седем дни в седмицата. Заразяващо е. Знаех, че имам 90 дни, в които, ако не успея, губя всичко, но те ми дават всички предпоставки да успея. Включително да се запозная с правилните инвеститори, улесняват намирането на потенциални клиенти, с които да говорим, за да разберем дали разработваме правилния продукт. Оказа се, че трябва да променим част от продукта и да го насочим повече към маркетинг хора, а не към програмистите. Това го установихме чрез много труд и проби и грешки", допълва той.
Фотограф: Велко Ангелов
По време на програмата той изживява и т.нар. влакче на ужасите. Моментите, когато всичко изглежда прекрасно, често са последвани от ситуации, в които всичко изглежда обречено. Такъв е моментът, когато Момчил и Андрю разбират, че имат конкурент. При това такъв, който разполага с 5 млн. долара финансиране, разработва продукта си от година и половина и има 40 души персонал. "Въобще ги бях пропуснал тях. Дори в кандидатурата си бяхме написали, че сме първите в света, които правим A/B тестове за мобилни приложения. Оказа се, че не е така, и ни обхвана депресия." Директорът на програмата обаче казва, че това е най-хубавото нещо, защото означава, че имат пазар за продукта си, а пазар без конкуренция няма.
Така работата по Leanplum продължава. Последната задача е 6-минутна презентация, която трябва да представи компанията в т.нар. Demo Day. Презентацията се изнася пред около 800 инвеститори. В крайна сметка трудът се отплаща и презентацията на Leanplum е номинирана за топ 3. "Буквално повторих презентацията над 100 пъти, за да я запомня, и имам чувството, че съм си повредил мозъка, защото и до днес помня части от нея и мога да ги декламирам по команда", разказва с усмивка Кюркчиев.
Първите стъпки в света на бизнеса
Благодарение на презентацията и контактите, създадени по време на програмата, компанията събира още 800 хил. долара финансиране. Местят се в Сан Франциско и започват да наемат първите хора. "Оказва се много трудно да наемеш третия и четвъртия служител. Ние сме работили само три месеца повече от тях, но имаме 20 пъти по-голям дял в компанията. Но има хора, които не искат да минават през въпросното влакче на ужасите и предпочитат да се присъединят рано във фирма, която да има потенциал", допълва Момчил.
Leanplum реализира и първата си продажба на компанията Big Fish Games, които са й клиенти и до днес. Първият истински клиент на Leanplum обаче идва по необичаен начин. При разговорите с потенциални клиенти всички винаги питат кой използва предлаганото от Leanplum. "Когато си нова компания и нямаш клиенти, всеки ти казва, обади ми се, като имаш." По време на една от конференциите, които посещават, решават да говорят с всички. Попадат на програмист, който е заинтригуван, но няма време да се занимава. "Ние му предложихме сами да инсталираме нашия продукт в неговото приложение. Той се съгласи и така си намерихме първия клиент", допълва Кюркчиев.
Той споделя, че е необходимо голямо упорство, защото почти всеки ден му казват как компанията му е тъпа, как няма бъдеще и идеята не струва. "Трябва да имаш визия, да знаеш какво искаш и да продължаваш упорито да я следваш", допълва той. Едно от изпитанията е набирането на средствата. През ноември 2012 г. компанията набира около 400 хил. долара при необходимите 800 хил. долара. След това няма желаещи инвеститори, което стряска Момчил. Връща се за коледните празници в България. Тук е поканен на годишната среща на президента Росен Плевнелиев с IT специалисти. Там се запознава с Любен Белов от българския инвестиционен фонд LAUNCHub, на когото разказва за компанията си. Получава ангелска инвестиция, а след като се връща в САЩ, успява да набере и останалите пари до 800 хил. чрез американски инвеститори.
Фотограф: Велко Ангелов
През 2013 г. Leanplum започва да продава продукта си, появяват се повече клиенти и приходите на компанията започват да растат. През миналата година идва време и за нов рунд финансиране чрез големи фондове за инвестиции. Shasta Ventures инвестира 4.8 мн. долара в Leanplum. За мащабите на Силициевата долина това е нормална сума, казва Момчил. Обикновено т.нар. Series A инвестиция там варира между 2 и 10 млн. долара. Междувременно Leanplum печели първо място в състезанието за стартъпи на специализирания блог VentureBeat за най-обещаваща компания, която се занимава с маркетинг технологии. Leanplum вече предлага не само A/B тестове на приложенията, но и маркетинг оптимизация. Компании, които се нуждаят от нещо подобно, вече има и те са мултимилиардни, като според Кюркчиев това отваря ниша за Leanplum, защото все повече от тях ще започнат да търсят начини да оптимизират приложенията си.
"Искаме да изградим мултимилиардна компания, сега предстои да докажем, че това е възможно. С последната инвестиция от 4.8 млн. долара имаме шанс да го направим", казва още Момчил. Според него това е възможно, защото предстoи вълна на развитие на мобилни технологии и Leanplum е позиционирана да се възползва от нея.
Обратно в София
Щом компанията вече има близо 40 клиенти, 20 служители, отваря офис в София. Според Момчил това решението е съвсем естествено. "За мен това е начин да се върна обратно в България и да имам повод да се връщам по-често. Освен това тук има невероятни традиции в информатиката. Още от комунистическо време сме държавата, която е произвеждала компютрите на соцблока. Първата международна олимпиада по информатика е била в България. Основана е от българин и е спечелена от българин. Това създава невероятни традиции и тук има много талантливи хора. За разлика от нашите конкуренти имам възможност да съм тук и да създам връзки с тях", разказва Момчил.
Засега той не определя Leanplum като успех. Смята, че има още много работа, преди да може да каже нещо подобно. Затова дори не мисли за деня, в който би получил предложение да продаде компанията или пък да започне нов проект.
"Най-хубавата работа е тази, която не усещаш, че е работа. Да имам своя фирма, макар и с всичкитe й отговорности, всеки път отивам с удоволствие. Не се чувствам прегорял от работа, което в Google ми се е случвало, когато съм работил по неща, които не са ми харесвали. Тук знам, че всичко, което правя, дава резултат за компанията." Споделя с усмивка, че сега не е програмирал от около две години и това му липсва. "Имам чувство, че губя свръхсила, но се упражнявам с малки проектчета от време на време. От друга страна, като програмист в Google съм имал диапазон от 1 до 10. Сега имам от 1 до 100, защото трябва да върша много други неща", казва той.
Резултатът от всичко това определено си заслужава. Възможностите се отварят,
среща се с много интересни хора. "Когато напуснах Google, усетих, че имам достъп
до центъра на Силициевата долина. Тя е място за стартъпи, не за големи компании.
Докато бях в Google, бях леко изолиран от това какво става в предприемаческата
среда. Когато напуснах, се допрях до този източник на сила и мога да се срещна
с хора, които преди не искаха да се срещат с мен."
Четете още:
🔴 Атанас Вълев, пловдивчанинът от Америка: Милионер съм, но работя като роб🔴 Българката Елиза Иванова отново в надпревара за "Оскарите"
🔴 "Вог" обяви българското сопрано Соня Йончева за най-ярката нова оперна звезда в САЩ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
