Русалии - древните български обичаи по Коледа.


Малко или много, всеки от нас е чел или гледал обредите, които изпълняват коледарите, всички сме чували "Стани Нине, господине ...". Аз обаче за първи път прочетох за т.нар. русалии едва тази година.

Както и коледарите, и русалиите обикаляли по селата по Коледа, но за разлика от Коледарите, които спазват предимно християнските обичаи (макар и в техните песни да има отглас от езичеството), то русалийските обичаи са с открито езически произход.

Кои са русалиите?

Русалиите обикаляли по селата в така наречените "мръсни дни" или "поганни дни" - 12те дни от Коледа до Богоявление. По време на този период според българския фолклор навън бродят всякакви нечисти сили, зли дуове и караконджули. Русалиите били дружини от 20-30 (в някои част на България и до 60) неженени момци, които с песните и танците си  гонели злите сили. В същото време обаче за разлика от коледарите, те били затворена общност, чиито обичаи днес са обвити в тайнственост. Михаил Арнаудов описва техните правила така:

"1. Не говорят помежду си освен вечер и то малко и тихо.
2. Не се кръстят, когато ядат, не благославят, когато пият, не поздравяват, когато срещнат някого.
3. Вървейки в двойки /по двойки/ един след друг, те не позволяват никому да пресече веригата, да мине между тях и всеки стъпва в стъпките на предходника си. Само болни могат да разцепят хорото им когато играят и да седнат на средата за да оздравеят.
4. Никога не газят вода: малките вади прескачат, реките минават с кола.
5. Ако някой от дружината изостане поради някаква причина, другарят му не го напуска, а стои при него и маха с меча си над главата му да го пази от зли духове
6. Когато спрат да нощуват, не се делат, всички остават в една къща, по-широка, за да могат да се съберат и други гости.
7. Ако пристинат в село, от което е някой русалиец, той не смее да се среща с роднините си.
8. Дружината изпраща напред калаузи, за да предупредят селяните за пристигането си и посрещната тя бива с почести - както и да не би да се срещнат с друга дружина русалии и да се сбият.
9. Срещнат ли по пътя си кладенец, сухо дърво, стари гробища, кръстопът, обикалят ги три пъти и прекръстват сабите си, като ги опират с върха о земята и извикват  "ехее"."

Преди да тръгнат да обикалят по селата, русалиите се прощавали с близките си все едно отивали на война, което не е чудно, понеже някои от тях намирали смъртта си. Когато се срещнели две русалийски дружини, наставал бой до смърт, в който мъртвите били погребвани в специални "русалийски гробища". Ако едната дружина била много по-слаба от другата, според кода на честта им тя се предавала на другата със специален ритуал. Докато обикаляли по селата, русалиите пеели и играе хора, в което други човеци не смеели да се намесят. Хорото можело да бъде разкъсано само от болен, който заставал в средата на кръга и чакал да бъде излекуван от песните на русалиите.В къщата на родилка обаче не влизали, тъй като родилките се смятали за нечисти.Най-посветен в изкуството на лекуването бил водачът на русалиите. Той знаел целебните билки и заклинания. За да бъдеш избран за един от четата, било необходимо да притежаваш редица лични качества, но и да си добър танцьор. Интересно е, че русалиите са прескачали болния, който бил легнал на земята и "отнемали" болетта, като на края на танца "лекуващите" падали на свой ред в несвяст, а болният ставал и си тръгвал. При това танцували с вързани на крачетата звънчета (в Северна България имало звънчета и на тоягата на всеки от тях), което на мен лично много ми напомни за индийските филми, в които някои танцъорки имат малки звънчета на глезените си, както и на кукерите - с огромните звънци по тях. В някои култури определени звуци се използват или за съсредоточване при молитва (звукът на броеница например) или за прогонване на зли сили.

Произход на обичаите, изпълнявани от русалиите.


Предполага се, че обичаят на русалиите е свързан с мита за русалките, които на свой ред се свързват с римските празници в чест на розите и мъртвите "Rosalia", свързвани и с римския празник сатурналии.Според мен обаче изследователите май се базират само за словесната близост на думите "русалка","русалия" и "Rosalia". Сатурналиите са имали лоша слава и се е смятало, че са свързани с вулгарни танци и обичаи (тук употребявам "вулгарен" в съвременното значение на думата, а не в древното=варварски), a явно русалиите са спазвали един доста стриктен модел на поведение, който няма нищо общо с разпуснатостта на сатурналийските празници. Още повече - какъв празник на розата през декември?!За Русалската неделя, свързана с лекуването на болни, които трябва да преспят на открито върху билката Росен, пък знаем, че се е отбелязвала в седмицата след Петдесетница (50я ден след Великден), така че времето отново не съвпада.Известно е все пак, че русалиите са играели и тогава, но е твърде вероятно тук просто да имаме смесване на понятията или с времето обичаите да са се "изместили" и "дублирали" във времето, така както много езически празници са сме смесили с християнските като символика, и обредност. Иначе как бихме обяснили изпълняването на едни и същи ритуали в два различни периода на годината?

Анчо Калоянов пък има друга теория за произхода на русалийските обичаи:

"в ранните векове на българската държава посветителните обреди за юноши все още са били активно действаща институция при формирането на новия набор воини. При отмирането им останали многобройни следи във фолклора, и то най-вече в коледните и хайдушките песни", тоест русалиите са отглас от военната традиция на българите. Ако е така обаче, то как така от воини те вземат, че стават лечители, които са били известни с това, че изпадат в състояние на транс и лекуват? За мен русалийските обичаи са отглас от древни шамански обичаи, които предхождат римските и християнските традиции по време, независимо дали коренът им е славянски, тракийски или прабългарски (лично аз приемам за вероятно последното).

Русалии и Калушари


Русалиите в Северна България са били наричани още "калушари" и техен основен атрибут е била тоягата, докато в Южна България, особено в Македония, ролята на тоягата се е изпълнявала от меч. И докато в Северна България те били задължително нечетен брой, то в Южна се движели по двойки. Терминът “калушари” е пренесен в Северна България от власите-преселници от Румъния. Това обяснява и отсъствието му в Южна Македония. Названието е румънско и според М.Арнаудов означава “тъкмо играчът с тояга в ръце”  – от “калушей” – дървено конче за игра и “калуш” – кол. Докато песните и танците на русалиите от Македония обаче били насочени към предотвратяване на идването на злите сили, то калушарите изпълнявали своите обреди, за да изгонят вече дошлите зли сили или да излекуват болните.

Обичаят на русалиите днес


През 19 в.обичаите на русалиите и калушарите вече са тясно обвързани с християнството. Понеже докато обикаляли, те се издържали от помощите на селяните, е записано, че през 19 в те ги дарявали на някоя църква, обикновено новопостроена. Русалиите "прекръствали" с мечовете си кладенци по пътя си, както и други места, за които се смятало, че са места "на преход" за сили от този към отвъдния свят. Обичаят Русалии днес се среща само в 4 страни - България, Македония Румъния и Молдова, като
последните два го наричат паралелно Русалии и Йеле. У нас той е почти забравен, а там, където песните и танците все още се изпълняват, те са загубили своята обредност и значение, и днес се използват главно с развлекателна цел или просто "за здраве".



Източник: rodenkrai





Коментари

горе