"Умен заслон" спасява туристи под Черни връх

На 27 август 2018 г. край пътеката от хижа “Кумата” към най-високия витошки връх, малко над старата писта “Конярника”, ще бъде готов нов свръхмодерен заслон - дело на група наши ентусиасти, вдъхновени от арх. Андрея Момерин.

Сега на тази стръмнина в местността Три кладенци стърчат останките на старо туристическо убежище - една от многото руини, осеяли планините ни. От над половин век заслон на Витоша не е граден.

Не си представяйте примитивна каменна колиба, в която няма ток и свири вятърът. Това е проект, демонстриращ

архитектура от

2050 година,

строен екологично, с възобновяеми източници на енергия и безжичен интернет.  

“Целта ни е през 2050-а заслонът да не остане като морално остарял паметник с овехтели технологии, които да не могат да се ъпгрейдват и ъпдейтват”, казва арх. Мария Стайнова. Тя и колегите ѝ Виолетка Славова, Иванка Иванова, Красимир Крумов и Даниела Славова спечелиха конкурса за заслона измежду 17 кандидати.

В защитената територия на природния парк Витоша не може да се строи. Затова конструкцията, мислена за суровите условия на 1940 м височина, ще бъде сглобена без вредни емисии от 4 рециклирани алуминиеви модула, включващи изолирана от вятър и дъжд веранда с прекрасна гледка и места за сядане, камера за сушене на мокри обувки, контейнер с питейна вода, аптечка. Ще има спално помещение със

спалня с подово

отопление и хамаци,

склад, енергийна

стена

В модерната туристическа обител всичко ще е вградено в стените - оборудването, захранването, акумулаторната батерия от последно поколение, осигуряваща енергия за затопляне на помещението, за зареждане на телефона и поддържане на датчиците за връзка с Планинската спасителна служба. Ще има система за сигнализация при мъгла. 

В обшивката ще са скрити малки турбини, които през процепи ще улавят поривите на вятъра, обясняват авторите на проекта.

Алпийският заслон не е къща за живеене, той е за спасяване на живот, казват те. Спартански е, но осигурява подслон от стихиите навън, от вятъра, дъжда, снега. Сухо местенце, където в планината човек да пренощува и да продължи на следващия ден.

“Между нас го наричаме строителна молекула, тъй като не предвиждаме да има огнище и санитарен възел, а да е място, побиращо 10-ина души, което да ги подслони и да им осигури връзка със спасителите, от които при нужда да потърсят помощ. Сградата трябва да

се вписва идеално

в природната среда

- наблизо има резерват, животни. Трябва да се съобразяваме с природата, а да не се вместваме грубо в нея”, казва Андрея Момерин. Архитектът - лицензиран оценител на устойчиви сграда по британския метод BREAMM, организациятa BRING, насърчаваща иновациите в устойчивото строителство, и Природен парк “Витоша” са възложители на проекта.

Освен експериментално,

начинанието е

благотворително,

както се казва “на ползу роду”. След инсталирането му заслонът ще бъде дарен на парк Витоша при условие да го поддържа. 

Проектът, наречен шеговито от създателите си “Не само заСЛОН”, няма да търпи поведение в стил “слон в стъкларски магазин” и вандализъм. “Ако засече много висок глас, заслонът се свързва с планинските спасители и казва: “Ние ви виждаме, така че имайте едно наум какво правите”, предупреждава Виолетка Славова от колектива млади архитекти. “Умното” съоръжение ще функционира само ако в него влязат планинари. Когато времето е лошо и вътре се подслони човек, помещението започва да се подгрява, включват се осветление, сигнализация и т.н., допълва тя.

Заслонът ще е на 55 минути път от Черни връх, на 50 минути от хижа “Кумата”, на 3 часа от село Кладница. Достъпен е по пешеходните маршрути Владая-Черни връх, Кладница – връх Селимеца - Черни връх и м. Танчовица, Селимеца-Черни връх.

Проектантката разказва, че

самолетната

индустрия ги е

вдъхновила

панелите да са от алуминий - най-лекия материал, който може да носи конструктивно. Топлоизолацията също е заимствана от самолетостроенето. Модулите ще бъдат доставени с хеликоптер, обсъжда се и вариант доброволци с мулета да качват материалите.

Конкурсът за заслона чудо бе обявен през май, а на 3 октомври компетентно жури начело с геолога и полярен изследовател Христо Пимпирев определи победителя. Антарктическият институт и Камарата на архитектите у нас са партньори на начинанието.

17-те проекта бяха прекарани през иглено ухо на три етапа по критерии функционалност и ползваемост, вписване в средата, интериор и оборудване, иновации и технологии. Наред с журито

съдници бяха туристи,

планински спасители,

алпинисти

При втория етап на 27 август на Черни връх организаторите събраха за обсъждане хора, които ще ползват заслона. Планинари и любители на природата гласуваха за най-добрите проекти и пускаха вота си в урна в чайната на върха. Попитаха и малчуганите – проектът бе обсъден в класа на 11-годишната дъщеря на арх. Момерин Маргарита. “Първото, което казаха, е, че трябва да има wi-fi”, разказва той. Проектът победител бе избран сред 5-има финалисти в последния етап на конкурса. Той

ще струва

50 000 лева,

събирани с помощта на фирми и дарения. 

Заслонът е замислен да върши работа както на Витоша, така и на Антарктида. “Строителството и на двете места е много подобно. Планираме да изградим на Антарктида научна лаборатория и така ще видим дали нашите специалисти могат да помогнат. Сега постройките ни там са дело на аржентински архитекти”, казва проф. Пимпирев.

“Не само заСЛОН”

е един от 5-те авангардни павилиона, с които възложителите на проекта искат да покажат иновативен дизайн, материали и технологии на бъдещето. “Всичките идеи в главата ми се раждат с малко лудост или щуротия. С годините съм научил как от тях да правим практически неща”, казва арх. Момерин. Вече се мисли за следващoто начинание - класната стая на бъдещето. Идеята е да я поставят за 5 години в елитно столично училище, а после - в училищния двор в ромска махала. Ще последват проект, посветен на храненето, и високотехнологичен екодом.