Денят на българския дух


Празникът на народните будители се чества в България за пръв път в Пловдив през 1909 г. Но общонационален празник той става по предложение на Стоян Омарчевски - министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Името на празника подсказва проф. Боян Пенев - като ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България. За празника е избрана датата 1 ноември - Денят на покровителя на българския народ св. Иван Рилски.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, което определя 1 ноември за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г. постановление на Министерския съвет обявява празника. На 13 декември същата година ХIХ обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. В речта си с мотивите за празника Стоян Омарчевски казва:
"Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си...  Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.
Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - ... Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България".


Какво четем:

🔴 Дивата природа край яз. "Студен кладенец"

🔴 Отец Иван: Хората обедняха, вече не даряват толкова

🔴 С перо и мастило плевенчани преписват "История славянобългарска"

Източник: Дума



Коментари



горе