Майстор Кирил Коликов: Ако наредя ножовете един след друг, ще стигна до София и обратно


Негови оръжия имат Путин, Бекенбауер, принц Чарлз и Бойко Борисов

Той е майстор Кирил Коликов, а негови кортици и ножове са подарявани на Владимир Путин, немския треньор по футбол Франц Бекенбауер, Вселенския патриарх, Раул Кастро, принц Чарлз, губернатора на Санкт Петербург. Шедьоврите му са част от антуража на министър Цветан Цветанов, Бойко Борисов, главния секретар на МВР Калин Георгиев. Изработил е оръжието за филма “Време разделно”, което става повод и за познанството му с Джоко Росич. Правил е камата за “Мера според мера”, шпагите за постановката  “Ромео и Жулиета”, както и меча на Радамес в операта “Аида”. “Това ми беше първото голямо изпитание, много се гордея с този меч.  “Изпитвам желание да работя, не е само заради финикийските знаци. Като видя как грейва лицето на клиента, когато му покажа ножа, това за мен е най-голямата отплата”, допълва той.

65-годишният Кирил е родом от село Тъжа, Казанлъшко, но от 1955 г. живее в Пловдив. Първия си нож изработва още като ученик.  “Започнах да уча вечерно в Механотехникума в Карлово, а през деня работих в тракторния завод в село Ведраре. Имаше спогодба с Куба на всеки десет трактора по един спортно-ловен нож. Една бригада се занимаваше само с това. Аз като електротехник имах доста свободно време, въртях се покрай тях и в един момент се хванах на бас с приятел, че мога да направя по-хубав нож от него. 

След като се връща в Пловдив, разбира, че на Джумаята има магазин на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.  “Като отидох и видях ножовете, ахнах. Не знам как съм изглеждал, но там беше моят майстор Димитър Димитров, доайенът на ножарите в България, който ми каза, че иска да види какво съм изработил. Занесох му аз ножовете и той ми разреши да ходя при него да гледам. Обаче аз гледах една-две седмици, след което си занесох една куртка, шапка, работен панталон и започнах да работя”, обяснява Коликов. И така до момента, в който старият майстор преценил, че чиракът е готов да се яви на изпит в Задругата на майсторите.

Големият прелом в живота му обаче настъпил, когато директорът по рекламата на “Кинтекс”, организация за внос и износ на оръжия, Людмил Стаменков, го въвел в средите на фирмата и Кирил започнал да работи за тях специални поръчки. “Като дойде демокрацията, трябваше да се изработят новите униформи на всички военни и към тях трябваше да има кортици. Беше много трудно, повече от три години ги разработвах. Над 17 000 лева отидоха тогава за разработката. Но успях и през 2005 г. патентоваха кортиците на мое име. И оттогава досега по-голяма част от приходите ми са от кортици. Защото е престижно да се подари на мъж кортик”, обяснява майсторът. Одобрени са неговите модели за Сухопътни войски, на Военноморски и Военновъздушни сили. Работи кортици и за МВР, но засега те се раздават само като награда и сувенир.

Когато го попиташ за колко време се изработва един нож, майсторът отговаря: Два дни и трийсет години. Защото за трийсет години стаж и работа го изработвам за два дни. Но преди трийсет години го правех за 6-7 дни. Когато трябва да измислям нов модел, тогава губя много време. Сега например правя на тримата ми внуци малки ножчета със сребърен обков и биволски рог. За да остане някой ден от дядо им спомен. За тях ножчетата ги правя по три дни и половина, защото е голяма играчка и си влагам душата

Цената на един майсторски изработен нож е между 50 и 500 лв. Сребърните кортици пък могат да достигнат и до 1800 лв. Всичко зависи от модела и материалите. “Напоследък клиентите станаха по-претенциозни и работя със сребро, биволски рог, кост, седеф, което е много добра комбинация, но и цената е друга. Но най-важното е да работиш с мерак”, казва майсторът. И допълва, че е суеверен и винаги подарява първия екземпляр от всяко ново изделие. Първия кортик, изработен за Военновъздушните сили, подарява на генерал Симеон Симеонов, началник на отбраната. Първият пожарникарски кортик е бил за Джоко Росич, негов добър приятел, а общовойсковият - за Петър Манджуков. А кортикът на МВР, изработен от сребро, е у големия внук Никола.  “Първият екземпляр може да е с грешки, но все пак това е оригиналът и искам да остане в близки хора или известни личности, които ме подкрепят и ще ме споменават”, обяснява Кирил.

Желанието на майстора е големият му внук Никола, който в момента е на 5 години, да продължи занаята. “Искам да оставя този занаят в семейството, защото съм обучил 7-8 ученици, от тях само един работи, а има клиенти. Оставям разработен дюкян и ако няма кой да ме наследи, ще ми е много неприятно”, споделя Кирил.

Източник: Марица



Коментари



горе