Заминах с мисълта да се върна и не промених решението си



Албена Арабаджиева разказва защо се е върнала в България:

Най-много ми липсваше усещането, че съм си вкъщи, във Виена никога не успях да се почувствам на място

“24 часа” от месец работи върху проекта TREND Y, за да започнете да опитвате и живота, разказван от родени след 1989 г. Те са от поколението Y или Echo Boomers, което е демографска група от хората, появили се на бял свят между 1980 и 2000 г. Съвсем скоро обаче тези млади жени и мъже ще станат 40% от работещите. Едни от най-точните описания на поколението Y дава докторът по икономика Явор Янкулов от сайта e-training,bg, за който те са твърде различни, за да бъдат описани с една дума. И все пак са:

- Отворени - във всякакъв смисъл. Израснали с интернет и свят без граници

- Оценяват всичко и подлагат на критика

- Силата на авторитета не им е достатъчна - искат факти и доказателства, доказателства

- Прекарали 12-15 години в една “образователно-информационна среда” - училище и университет. Знаят много за много неща, но почти нищо конкретно

- Силно прагматични. Знаят какво не искат да работят и за каква заплата ще работят

- Търсят етичен, социално отговорен и толерантен работодател

- Имат дългосрочни цели и ценят свободата си

Младите жени и мъже, автори на текстовете, са репортери в “24 часа”. Всички са родени след 1989 г.

Албена Арабаджиева е на 23 години, от Пловдив. Завършила е английската гимназия с първи език немски в родния си град. Продължава образованието си във Виена, Австрия. Там завършва Централния виенски университет със специалност “Публицистика и комуникации”. В момента работи в София като журналист.

- От колко време сте отново в България?

- В България се върнах през май 2017 г. - веднага след като завърших образованието си във Виена.

- Кога решихте да заминете и после да се върнете? Кое ви накара да заминете? Защо точно там?

- Решението да замина го взех в 11-и клас, когато трябваше да избера университета, в който да продължа образованието си. Всъщност в началото решението беше взето по-скоро от родителите ми, но с времето осъзнах, че за мен ще е по-добре да уча в чужбина.

Исках да предизвикам себе си, въпреки че бях много уплашена от мисълта, че отивам сама на ново място. Но знаех, че ако не го направя, ще съжалявам. Избрах Виена, защото много мои съученици от моя, както и от предните випуски отиваха да учат там.

Освен това завърших немска паралелка и исках да използвам езика, който съм училa. Другата ми опция беше Германия, но тя никога не ме е привличала като дестинация. Виена винаги ми се е струвала много по-приветлива и малко по-близка до нас.

- Какво ви накара да се върнете в България?

- Още в началото заминах с мисълта да се върна и не промених решението си. То винаги е било ръководено най-вече от може би малко идеалистичната ми представа, че ще мога по някакъв начин

да допринеса с работата

си за страната ми.

И все още се опитвам да се водя от тази цел. Съществуваха и чисто практическите причини - семейството и приятелите ми, както и гаджето ми, ме чакаха в България. А и в чужбина е много по-трудно да се реализирам в професията, която съм избрала - журналистическата, най-малкото заради езиковата бариера, която никога не изчезва напълно.

- Има ли причина, която да ви накара да промените решението си?

- Бих заминала отново след време, ако ми се отвори добра възможност и усетя, че трябва - както го усетих за Виена. Но не си представям цял живот да живея в чужбина, по-скоро бих искала да е само временно.

- Как реагираха близките и семейството ви за заминаването и връщането ви? Чухте ли упреци от тях? Имахте ли угризения към тях, че заминавате?

- Семейството ми никога не ме е упреквало за това, че се връщам, бяха оставили избора на мен и дори се зарадваха, че се връщам по-близо до тях. Мисля, че вярват, че мога да се справя, където и да живея и работя. Но е имало много други хора в обкръжението ми, които са ме съветвали да остана в чужбина, защото според тях там мога да се реализирам по-добре.

- Какво ви липсваше най-много в чужбина?

- Най-много ми липсваше усещането, че съм си вкъщи, във Виена никога не успях да се почувствам на място.

- Кое от правилата в чужбина бихте искали да се пренесе в България?

- Първото нещо, за което се сещам на секундата, е много дребен пример, но все пак е показателен за това, че австрийците са научени на ред. Малко е смешно, но си мисля за това, че шофьорите там винаги спират на пешеходните пътеки – дори и да карат с 50 км/ч. Аз толкова свикнах с това, че когато се върнах, а и все още си пресичам улиците без изобщо да се огледам. Хората, които вървят с мен, винаги се шокират от лекомислието ми.

- С кое нещо не можахте да свикнете? Коя е най-странната привичка на местните?

- Хората там наистина

не са толкова отворени,

колкото нас

Например на упражненията в университета почти никой не си говореше с никого. 30 човека караме цял семестър упражнения заедно, а до последно преди началото на упражнението всички седяха, гледайки в телефона. За мен, тъй като аз съм и по-свенлива, беше много трудно да направя нови запознанства.

- Кога ви беше по-трудно – първите месеци на адаптация или с времето след това?

- С времето ми ставаше все по-трудно. В началото ми беше интересно новото място, непознатият град, дори курсовете в университета. След това изчезна първоначалната еуфория.

- Колко бързо може да се направи кариера там и в България? Къде имахте по-голям шанс за развитие?

- Чувала съм от много австрийци, че за да успееш в която и да е професия, ти трябват най-вече връзки - нещо, което българите си мислят, че се случва само у нас. Не е така. Аз връзки в Австрия нямах, а вече бях започнала стаж в “24 часа” и затова реших да продължа работата си за вестника в София.

- Какъв е стандартът ви на живот? Колко често може да си позволите излизане? Колко време ви отнема стигането до работа?

- Стандартът ми на живот определено не беше висок, много разчитах на помощта на родителите ми. Започнах и работа на две места - студентска работа, почасова, от която си изкарвах джобни. Те ми стигаха за излизане един-два пъти в седмицата или за да си купя нещо за себе си. До работа стигах за около половин час с градски транспорт - горе-долу толкова ми отнема и в София.

- Какво може да си купите със 100лв./евро в държавата, в която живеете?

- В България със сто лева можеш да си купиш 20 луканки, във Виена за 100 евро – около 20 вурстчета, образно казано. Цените за повечето неща като цяло се доближават, но там са в евро. А това беше проблем, защото родителите ми ми изпращаха левове. За щастие, ми изпращаха и луканки.

- Кой е най-готиният подарък, донесен от чужбина?

- Най-хубавият подарък, който съм купувала от Виена, е старинен джобен часовник. Открих го съвсем случайно в един антикварен магазин, докато се разхождах със съквартирантката ми. Към него имаше не много дълга сребърна верижка, а отстрани беше изписано на немски: “Времето е ценно, използвайте го”.

- Кои са трите факта, трите думи или три неща, с които асоциирате държавата, в която сте родена – България?

- Дом, надежда и свобода.

- Виждате ли промяна в България, като се върнахте? Виждате ли промяна у хората?

- Не, не виждам особено голяма промяна, но аз никога не съм смятала, че хората в България и животът тук са негативни или лоши. Продължавам да гледам позитивно на нещата, както и преди да замина.

- Какво от живота на вашите родители си струва и кое не за образованието ви?

- Всичко, което родителите ми дадоха - подкрепата, финансовата помощ, грижите, докато бях във Виена, си е струвало. Винаги съм се опитвала да ги улесня възможно най-много и да оправдая очакванията и инвестицията им в мен. Мисля, че си струваше, защото, дори и самото образование да не ми е дало чак толкова много, научих много за живота, за света извън познатото ми тук, в България, научих се да се справям сама.

- Къде се виждате след 10 години? Семейството или кариерата са приоритет?

- Засега кариерата ми е приоритет, наблягам на развитието ми като журналист. Но след 10 години определено се виждам вече със семейство, надявам се, че ще съм се научила успешно да съчетавам двете неща.


Какво четем:

🔴 "КРЕАТИВЕН **КС" ЗА ЕЛИТА

🔴 Пловдивчанинът с голямо сърце Димитър се грижи и за бездомни хора - отваря кризисен център

🔴 Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка...

Източник: 24 часа



Коментари



горе