Обаждането в 3 през нощта, което ме накара да повярвам, че е Той...

Името Кристина Кузмич сигурно не ви е непознато. Дори да не се сещате веднага, лицето ѝ – или по-скоро някое нейно видео – поне веднъж е попадало във Facebook фийда ви. Тя е блогър, говори на различни събития и обича да готви, позната е като майка, която дава кураж на други майки със своите практически съвети, творчество, хумор и сурова откровеност.

Huffingtonpost разказват с нейни думи историята как Кристина среща втория си съпруг. Историята си заслужава да бъде прочетена, а защо не – и изживяна!

Помня, когато за първи път започнах да изпитвам чувства към настоящия ми съпруг. Колкото по-силни ставаха чувствата, толкова повече се борех срещу тях.

Заради много тежък развод преди няколко години вече бях приключила с всякакви любовни истории. Живеех в пълна хармония с личната си романтична връзка с цинизма и нямах никакво намерение да допускам някой да се намеси в отношенията си.

Но Филип беше различен. Не само от всички мъже, с които съм излизала, той беше различен от всички мъже, които познавах. Той беше безкористен, търпелив и нито веднъж не се отнесе към мен със съжаление и снизхождение. Без значение колко слаба, жалка или безпомощна да бях в този период от живота си, той прозря силата и светлината вътре в мен, а на мен ужасно ми се искаше да мога да се погледна с неговите очи.

Непрекъснато го бутах от себе си и му давах причина след причина да не е с мен. Още от самото начало го залях с цялата драма, на която бях способна, всичките ми недостатъци и кусури, направо го засипах с всичко лошо у мен и бях сигурна, че ще избяга. Но той остана. И прие всичките гадости, комплексите, предизвикателствата и изтощението – прие всичко.

След известно време, когато бях сигурна в чувствата си към него, го запознах с децата си. Не показвахме близост пред децата, не си държахме ръцете и не се прегръщахме дори. В очите на децата Филип беше просто един мой приятел.

Няколко седмици, след като се запозна с децата, имах ужасно трудна нощ. Бях болна, а 3-годишното дете се събуди посред нощ и оповръща целия килим, което, разбира се, събуди 5-годишното ми дете, което се разпищя и разрева, защото му се спи. Бяхме пълна каша, пълен кошмар, и тримата.

Това беше един от онези моменти на самотната майка, в които си мислех, че ще полудея. Изглеждах луда, сигурно и така съм миришела и главата ми кънтеше от всичкото пищене. Опитвах се да успокоя децата и да почистя дъщеря си и килима, и тогава си помислих:

“Защо един мъж би искал това?”

Обадих се на Филип и го събудих.

“Ела тука. Идвай веднага. Казваш, че ме искаш, че искаш да си в живота ми с всичко, което има в него, тогава идвай тука.”

Той беше вкъщи след 20 минути. Децата още пищяха, аз бях на четири крака на килима и го стържех от повръщаното. Очаквах гримаса на отвращение или шок, може би дори гняв, че съм го събудила посред нощ заради това.

Вместо това, без да губи и минутка, той коленичи на пода, изтръгна парцала от ръката ми, каза ми да си легна и почисти повръщаното на дъщеря ми върху килима. След това зави децата и ги приспа. После зави и мен, целуна ми челото и каза:

“Да, искам това. Всяка част от него. Искам ви и тримата.”

От онази нощ минаха почти седем години и Филип е все така бърз в почистването на повръщано, стои буден до късно, за да говори със сина ми – почти тийнейджър, след тежък ден, да вдига телефона на дъщеря ми в работния си ден, когато тя има някакви трудности по математика, и обича децата безусловно, все едно са негови деца.