Тъгувам за времето на "Оркестър без име"




По "БНТ свят" гледах вечната класика "Оркестър без име" и ме налегна голяма носталгия по онова време. България през 80-те години на миналия век бе едно чудесно място за живеене. Режимът се беше либерализирал сериозно. Горбачовата перестройка тропаше на вратата. Животът беше хубав, спокоен, предсказуем. Морето беше истинско, нямаше и наченки от бетонната джунгла, която ни заля. От бирата не болеше глава, водката бе "Царевец", кутия "Феникс" и "БТ" вървяха по лев, лев и двадесет. И най-вече, имахме държава.

А за уникалните филми, които се правеха, да не отварям дума. "Оркестър без име" е ярко доказателство за това: "Любов, раздяла и още нещо...", пееше певицата Рени (Катерина Евро), а ние вярвахме само в любовта. Ех, защо нямам машина на времето?

Тошо К., Перущица


Какво четем:

🔴 Джерард Бътлър разходи кучето си на Витоша

🔴 Разговор с мъртвия ми баща

🔴 Роден е Иван Мърквичка

Източник: Ретро



Коментари



горе