98-годишната Недялка Янева: Ще дочакам стоте
Дълголетницата Недялка Янева от Кърджали е с харизматично излъчване - ако кажем,
че 98-те й години не й личат, означава да излъжем първо нея, сетне себе си. Но
има къде-къде по-млади от нея – умишлено не казваме старици, понеже веднага се
появяват асоциациите за „старост-нерадост”. Жената на почетната възраст обаче първо е с ума си. Как е достигнала до това
почти абсолютно съвършенство на духа, дали е ген, или е някакво чувство за самосъхранение,
изпитано във времето от рождението й в далечната 1915 г., 20 януари, могат да
отговорят единствено отците й от отвъдното. Родили се в началото на ХІХ век в
Беломорска Тракия, в селото със странното име Каракурджали, сиреч „черни кърджалийци,
башибозуци”, вилнели и обезчестявали свещените български земи и майката ни кърмилница,
но това вече е друга тема. Необичана от родните ни политици…
„Още си спомням изпълнените с ужас разкази на своите родители, прогонени с гръм и трясък от родните им места. 60-годишният отец Георги предупредил с тревожен камбанен звън местното население малко преди да нахлуе турската войска в Каракурджали. И това ни спасява.
С волски каруци, с бохчи с най-необходимото около 300 семейства зарязват дом, покъщнина, род, но не и памет
По най-бързия начин. Иначе всички щели да бъдат избити – такава е повелята на Великите сили. Останалите в поселището хроми, които не успели да се „организират”, са бастисани до крак. Изтребени! По най-жестокия начин. Какво са им пречели, горките?!”, връща се с насълзени очи във времето баба Недялка.
Човекът на „Над 55” досега е разговарял с десетки изселници и потомците им от Беломорска Тракия, които днес населяват Източните Родопи. Повечето от тях тъгуват по родния край. Всеки знае родовия си корен и го тачи „нежно”, като момина сълза, но когато там някъде нишките са прекъснати, когато не можеш да се завърнеш като в Дебеляновата „Бащина къща”, какво следва? Бежанците отначало намират пристан в Тополовград, сетне се заселват в Кърджали. Тук
Недялка работи 40 лета в местната тютюнева промишленост, гълтайки катадневно
никотиновите отрови,
но оцелява след толкоз премеждия и ражда синовете си. Иван става строителен техник,
а Яни дълги години е дипломат в Турция, в момента и той е пенсионер.
„Преживях какво ли не – и мъки, и несгоди, и радости. Натрупа ли се толкоз живот,
в него има всичко, всичко... Навремето в тютюневата работихме хиляди жени от Кърджалийско.
Започнах като сортировачка, после станах технически ръководител на цех. Създадохме
препитание дори за мъжете си, които не бяха мързеливи. И те помагаха с каквото
могат. Сега разбирам, че предприятието било закрито. Защо бе, чедо? Защо само
бастисваме, а нищо ново не градим?!”, задава риторичен въпрос дълголетницата,
но кой да й отговори от връстниците й, които отдавна са под земята, а младите
мълчат...
- Бабо Недялке, много си преживяла, как се оправяш в днешното смутно време? Стигат
ли ти парите?
- Амчи, сам прецени – пенсията ми е 184 лв. Виновник за това е Иван Костов. И
никой друг! Сега се живее много трудно. То младите не могат да се оправят, камо
ли ние, старите…
- Но пък има една категория стари и „опърничави”, които надживяват по-младите
– достатъчно е да погледнем некролозите из Кърджали?! Как си обясняваш този факт?!
- Не гълтам много хапчета, само за оросяване на мозъка. Не че толкоз ми трябват
– паля се само когато гледам телевизия, особено като се карат в парламента. И
това ми идва в повече.
- Как поддържаш духа си, тялото? Не че ти правим комплименти, но изглеждаш много
добре за достолепната си възраст!
- В радостта, чедо, само тук ми е утехата! Подкрепят ме децата, четиримата внуци
и правнуци, които не ме забравят. Снахата ми носи храна от горния етаж, бог да
я благослови. През пролетта пък ме очаква градинката ми в село Петлино, гдето
имам овощна и зеленчукова градинка. Най-доброто ми приятелче там е… мотичката.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
