100-те скривалища на Левски


Той пише за мистериозна секретна къща, в която се укривал от 10 до 25 декември 1872 г.

Вътрешната стена на долап в родния му дом е дървена вратичка, измазана с вар, която извежда в друго помещение

В дома на Никола Халача Апостола се пазел от очите и на чужди, и на свои

Спасителят на Самарското знаме Никола Корчев пъхал Дякона между въглищата във влака Варна­Русе­Букурещ

В повече от 100 скривалища се е крил Васил Левски от потерите при обиколките си из България, след като започва революционната си дейност през 1862 г. до края на 1872 г., когато е заловен в Къкринското ханче.

Голяма част от тайниците са били най-обикновени долапи или дупки под пода, разказа пред "168 часа" Дора Чаушева, директор на музея на Апостола в Карлово. Други са в килии на манастири.

Много от тях не са запазени до днес, а къщите са разрушени и не може да бъдат показани на туристите.

Изследователите са търсели дълги години кое е мистериозното последно убежище на Левски, преди да попадне в ръцете на заптиетата. От личните му записки се знае, че е живял в това жилище между 10 и 25 декември 1872 г.

“Спирам са

в една тайна

къща от 10 дек.”,

пише Апостола в тефтера, в който си води отчет за похарчените пари.

Има няколко предположения за кой дом става въпрос - че Апостола е прекарал две седмици в колибите наоколо, в къщата на Никола Сирков в Ловеч, в тази на Христо Цонев-Латинеца в Къкрина или в с. Микре. Известният вече на турската полиция революционер тръгва през декември 1872 г. за Ловеч, но не стига дотам, защото получава информация, че нещата не са добре и се застоява цели две седмици в тайната къща. Най-сериозните историци, между които изследователите проф. Иван Унджиев и Александър Бурмов, посочват, че това е домът на Найден Хасъмски от троянското с. Черни Осъм. Тогава селото се е казвало Колибито.

Именно там написва последните си писма. Сега е обявена дарителска сметка за възстановяването на къщата. На стената е окачена табелка: "Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В. Левски".

Къщата се намира само на 1 км от Троянския манастир

"Успение Богородично", където в най-обикновена килия е едно от малкото запазени скривалища на Апостола, което днес функционира като музей.

Последно бил там преди Рождество Христово на 1872 г. "Когато идвал в манастира, по традиция пеел т.нар. Охридски разпев на "Достойно ест" пред чудотворната икона "Света Богородица троеручица". Дякона е бил лиричен тенор и всички са се възхищавали на певческото му изкуство", разказа пред "168 часа" игуменът на Троянския манастир епископ Сионий.

Неговият предшественик отпреди 150 г. хаджи Макарий и още четирима монаси са били посветени в революционното дело лично от Апостола на 7 януари 1872 г. Обителта мнокократно дава подслон на Апостола.

"Повечето от революционните му маршрути минават през Троянския Балкан. Тук той организира монашеския

революционен комитет - обясни още отец Сионий. - Има няколко случая, в които излизал в гората, когато са му съобщавали, че към манастира идват заптиета. Скривалището е направено така, че от едната му стран

се излиза през мазето на старото крило към реката.

А от другата страна тайният гост се промушва през тавана и се озовава в гората."

Не са малко светите храмове, в които се е криел неуловимият Апостол. Негово знаково скривалище има и в Сопотския девически манастир "Въведение Богородично". Там Левски е укриван от игуменията Христина, която е негова родна леля, обясни пред "168 часа" историкът Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово. Килията на майката монахиня се намира на първия етаж на сградата, а под нея е тайникът на Апостола, който е отворен за посетители и може да се види откъм двора.

Тази тайна явка на Апостола е много важна, защото именно

там се е срещал

с майка си

Гина Кунчева,

след като е започнал нелегалната си революционна дейност. Още откакто е заминал да участва в първата легия на Раковски и става известен на турските власти като бунтовник.

В друг Сопотски манастир - "Свети Спас", известният с псевдонима Аслан Дервишоглу е отседнал малко преди да стигне в къщата на Найден Хасъмски и после да бъде заловен в Къкринското ханче. Именно в тази обител е бил ръкоположен като дякон.

"А в родното си Карлово Дякона е използвал няколко скривалища. Едното е къщата на Станьо Табанлия, която е запазена и до днес, добави Комбов. - Служила за канцелария и убежище на Левски, когато е бил в града. За известно време там се е укривал архивът на карловския комитет."

Известна е още една тайна квартира на Васил Кунчев в подбалканския град - съседният на Табанлията дом на сестрите Неда и Гана Тачеви. През 1871 г. първата успява да спаси като по чудо документацията на Левски от турските власти, които претърсвали къщата на Станьо Табанлия.

За този случай се носи легенда, която историците не могат да докажат доколко е истина. В Карлово се разказва, че архивът се е намирал в един долап. Когато властите разбрали за комитетската дейност на Станьо Табанлия, дошли да го арестуват и да обискират къщата му.

Съседите чули викове и шум.

Неда Тачева веднага се сетила какво могат да намерят заптиетата. И се втурнала към комшиите. Успяла да се промъкне през комина на къщата, докато въоръжените стражари тършували вътре. Без да я забележат, измъкнала архива под носа им и го заровила в двора си.

Известно скривалище в Карлово е и домът на Ганьо Маджареца, който се славел като най-дисциплинирания куриер на революционната организация в цяла Тракия. "Левски разчитал главно на него, когато трябвало да изпраща писма до комитетите в областта - разказа Виктор Комбов. - Има данни, че са го наричали Тракийската поща.

Неговата къща е мястото, където Апостола многократно е намирал подслон. Оттам през 1869 г. е известил съмишлениците си, че се е прибрал в родния си град, и ги свикал на събрание в местността Млати шумка, за да учредят карловския революционен комитет."

Неговото бойно знаме е ушито именно в къщата на Ганьо Маджареца от дъщеря му Мария Ганева, като

Левски лично

го поръчва

и избира модела.

А по-късно по поръчение на Панайот Волов младата жена скроява и знамето на Панагюрския революционен комитет. За това свидетелства Захари Стоянов.

Както е известно, седалището на вътрешния Централен комитет, известен като "Привременното правителство в България І отд. от Б.Р.Ц.К." или БРЦК (ЦБРК), е в Ловеч. "В тази връзка съвсем естествено е Апостола да разполага там с много тайни убежища", коментира Теодор Тончев от регионалния исторически музей в Ловеч.

Къщата на поп Лукан Лилов, баща на председателя на местния комитет Марин Поплуканов, е нещо като официално седалище на Левски при пребиваванията му в града. Но в дома на избрания за деловодител на структурата Иван Драсов са

поставени основите на тайната съзаклятна структура

в Ловеч в началото на 1871 г.

"Домовете на поп Лукан и Иван Драсов се превръщат в своеобразни тайни офиси клубове на организацията. В тях се провеждат комитетски събрания, на които се вземат важни решения за освободителното дело, пазят комитетската документация, събраните пари и книжнина за разпространение", разказа още Тончев.

Според него в къщата на поп Лукан Левски се е крил в зимата на 1872 г.

Днес нито една от двете сгради не е запазена. През 1967 г. на мястото на Поплукановата къща е издигнат музей "Васил Левски". А там, където е бил домът на Иван Драсов в квартал "Вароша", е поставена паметна плоча.

Също разрушена е къщата на Мария и Никола (Халача) Сиркови, която

Апостола е ползвал като най-тайното си убежище в Ловеч,

когато не искал никой да знае, че е в града.

Пред д-р Параскев Стоянов на 16 май 1901 г. Мария разказва, че в техния дом "Левски стоял горе-долу две зими и едно лято". Става дума за зимите на 1871 и 1872 г. и лятото на 1872 г.

"В къщата на Никола Сирков - спомня си Мария - комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена..." В нея отдавна имало помещение, пригодено за скривалище, в което можели да се поберат трима души. В него се влизало през тавана и служело за съхранение на книжата, а пушките били скрити в сеното.

В спомените си Мария Сиркова допълва:

"Най-много идвали вкъщи Иван Драсов, Марин поп Луканов, Тодор Драсов, Тюфекчиев.

И други момци идвали, но Левски се сърдел да не идвали

така. В къщи имало цяла стая като печатница, печатали книги (бланки за кочанни квитанции - б. Т. Тончев), Левски по цели дни пишел писма."

"Несъмнено Левски използва къщата на семейство Сиркови за изготвяне на писма, финансово-отчетна документация и квартируване, но не и за провеждане на комитетски събрания - допълва Теодор Тончев. - Домът на Сиркови е се вписва в използваното от Левски определение "тайна къша", разбирай къща, в която се крие както от чужди, така и от свои."

Какво се случва с оставените три пушки, сабя и личните вещи на Левски при обиск от заптиетата, четете в хартиеното издание.


Какво четем:

🔴 Коя е Султанка? Дъщеря й има деца от шефа на фирмата, чийто работник загина в парламента, а мъжът й е негов пълномощник

🔴 Животновъди даряват овце и кози на стопаните, чийто добитък е унищожен заради чумата

🔴 1300 животни избити вчера и днес само в Шарково. Порожанов се оправдава с конвенция

Източник: 168chasa



Коментари



горе