Горнооряховецът Веселин Богданов е единственият български треньор за фризьори на "Шварцкопф"


ДА БЪДЕШ ФРИЗЬОР, Е ПРИЗВАНИЕ. В ТОВА Е КАТЕГОРИЧЕН 49-ГОДИШНИЯТ ВЕСЕЛИН БОГДАНОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, който е единственият български треньор на фризьори на световната компания „Шварцкопф”, обучаващ на занаята и последните модни тенденции хора извън границите на страната. Водил е курсове в Израел, Полша, Унгария и много други държави, където е превърнал в по-добри хиляди коафьори. Веселин има и собствено фризьорско студио в Горна Оряховица, където часовете се записват за седмици напред. Неговата дясна ръка в бизнеса е съпругата му Вилхелмина, с която пристига в България преди няколко години и се установяват в родния си град Горна Оряховица.

Веселин е завършил средно образование в Професионалната гимназия по селско стопанство в Нова Загора, но след като изкарал казарма, желанието да се труди на полето изобщо не било на дневен ред. Тъй като по онова време майка му била фризьорка, а той нямал много алтернативи за работа, започнал да й помага в салона. „Единствените ми задължения и правомощия бяха метенето, чистенето и подреждането. С времето обаче ми стана интересно и помолих майка ми да ме научи на занаята. Тя ми даде първи стъпки в професията и не след дълго можех да правя всичко, което един фризьор трябва да може”, спомня си той. За да практикува обаче, се изисквало сертификат и затова завършил курс във Велико Търново. Същинското му усъвършенстване започнало, когато отишъл в София да търси утвърден салон, в който да научи нови техники и похвати в работата. „Стилист Капанов ми отказа, но попаднах на фризьора Тодор Тошев, който е много популярно име в бранша, и той ми даде шанс. Отидох при него, като исках само да гледам и да помагам, без възнаграждение или някакви привилегии. Ходех за по две седмици и след това се връщах да работя в салона на майка ми”, разказа той. Така в продължение на няколко години Веселин успял да достигне завидно ниво в професията и да добие самочувствие.

Скоро след това го озарила идеята да емигрира. Най-желаните дестинации били САЩ или Канада, но в началото на 90-те години това не можело да се случи лесно. „Мой приятел замина за Южна Африка и въпреки разстоянието продължихме да поддържаме връзка. Предложи ми да отида при него и ми прати покана за посещение. Използвах момента и за две седмици бях одобрен за виза. Така, без много да му мисля, през 1996 година заминах за ЮАР”, споделя 49-годишният горнооряховец. Твърди, че искал да избяга от България, защото не можел да живее с пораженията на комунизма и за да види какво се случва по света. Категоричен бил, че там иска да работи като фризьор, а не какво да е, и уповавайки се на 6-годишния си опит в бранша, повярвал, че ще се справи в непознатата страна.

„Разстоянията там са огромни, дори в малките градчета, няма автобуси и таксита, всеки разчита на собствен транспорт. Затова се налагаше да вървя с часове, докато си намеря работа. Започнах да влизам наред, където видех някъде фризьорски салон. Влизам и питам дали си търсят персонал. Знаех, че ако ме приемат, единственото, което трябва да направя, е да науча езика, а останалото е въпрос на време да го докажа”, разказа Веселин. Получил няколко отказа, докато не намерил първото си работно място.

Учел английски език с уокмен и тетрадка, където записвал всяка дума, а вечер преповтарял новостите. Твърди, че не е усетил дискриминация заради националността си и бил оценен според качествата си. В ЮАР дори подценявали хора заради черния цвят на кожата им и това до някаква степен било в негов плюс.

„След време почувствах, че имам нужда от по-квалифициран салон, и отново започнах да си търся работа. Този вид козметични услуги там се развиват предимно в моловете, а те са още по-отдалечени. Повечето бяха на 50 км от квартирата ми, но аз успях да намеря подходящ на 10 км разстояние. Това обаче пак не е малко, предвид че нямам собствен транспорт. Пътувах с влака и т.нар. черни таксита, тоест нелегални, където капацитетът бе 10 души, а се събирахме 20”, обясни той.

На новото работно място работел с продукти на „Лореал” и „Шварцкопф”.

Ето защо, когато се върнал в България, решил да направи свой фризьорски салон и избрал немската козметична компания за фирма партньор. Записал се и за първата академия за фризьори, която „Шварцкопф” организирала в България. „На нея треньори на компанията обучаваха утвърдени коафьори в продължение на 2 години. Главният учител бе австриецът Дитер Кайзер, който е обиколил цял свят, за да преподава. Завършихме 10 души, но от тях останахме само трима за България, които обучаваме. Аз съм единственият българин, който пък обучава извън страната”, уточни горнооряховецът.

За свое най-голямо постижение счита това, че е станал треньор на утвърдени фризьори. В началото на кариерата си мислел, че крайната цел на всеки коафьор е просто да си отвори салон, но когато вкусил насладата от това да обучава, почувствал най-голямо удовлетворение.

Талантливият фризьор споделя, че има желание да отвори още един салон за красота в Горна Оряховица, но освен липса на време най-голямата пречка е недостигът на местни кадри. „Имам над 25 години опит, мога да дам много на младите колеги, но просто няма желаещи да се научат. А аз ходех едно време да се моля на колегите в София да ме вземат, само да гледам”, коментира той.

Плътно до него през всичките трудности, които преминал, била и все още е съпругата му Вилхелмина. Открил я в Южна Африка и вече 18 година са заедно. „Когато дойдохме в Горна Оряховица, хората очакваха да е афроамериканка и питаха: „Ама тя е много бяла? Да не би да е избеляла с годините?”, разказа той.

Двамата комуникират основно на английски, тъй като тя все още учи българската реч, а Веско е категоричен, че тя е дясната му ръка и най-големият стимул за развитие и работа.

Галина ГЕОРГИЕВА


Четете още:

🔴 76 години от разстрела на Никола Вапцаров

🔴 Четири медала за българските ученици от Международната олимпиада по биология

🔴 10-годишно българче ранено при мафиотска стрелба в Калабрия





Източник: Борба.БГ





Коментари

горе