Как едно българско семейство замени живота в Италия за живот в сливенско село


За да ви разкажем днешната ни история от Сливенския край ще започнем от следната отправна точка:

Убедени сме, че няма образован, кадърен, млад човек от Сливенския регион, който да не е получавал следните съвети от родители, роднини, съседи, приятели, познати:

„ Бягай, докато е време. Какво правиш още тук?“, „Какво правиш в Сливен? Какво правиш още в България?Бягай навън.“ „ Спасявай си кожата, докато още имаш време“,“Ако наистина обичаш детето си, ще се махнеш от тук. Бягай навън…“…, т.е. непрекъснато ти говорят и ти внушават идеята за БЯГСТВО, за това, как тук не можеш да се реализираш или за да се реализираш непременно трябва да „ избягаш на някъде“, но в никакъв случай да останеш тук- дали в България, дали в град Сливен или в някое сливенско село. Внушават ти непрекъснато как, за да оцелееш, трябва да „избягаш“ или в основата на оцеляването ти стои идеята за бягство. Внушават ти страх и несигурност за утрешния ден.

Днес ще ви покажем една различна гледна точка на младо, образовано семейство, което се завърна в България и в Сливен….заради децата си. Това е семейство Иван и Виолета Иванови от Сливен. Той - 69-ти набор, а тя-74-ти. С две дечица- 10-годишно момче и момиченце на 4 години. Малката Деница се ражда в Ла морра в Италия, където Иван и Виолета работят и живеят на централно място в просторна къща под наем до един от най- скъпите хотели. Той и тя печелят достатъчно и могат да си позволят да продължат да живеят там още много дълго. Виолета е икономист, бакалавърска степен. Иван е електроинженер , който е работил много години в Африка, Казахстан, за „Фиат“, ЕС. Виолета години наред преди да се запознаят е работила като стюардеса по корабите.

„Повечето деца на наши емигранти не знаят български, споделя Иван.- Няма как детето ти да е 8 часа в училище, два часа да имате вечер преди сън и за тези два часа, колкото и да му говориш на български език, то да го научи. Това беше една от причините, за да се решим да се върнем.“

Виолета разказва как след раждането на сина им, тя преживява метаморфози и започва да се интересува от био храни, от здравословно хранене и начин на живот. Малкото момче е бил и инициаторът, независимо удобствата на голямата къща в Ла морра, с баща си всяка нощ през лятото да спят на двора в палатка, докато край тях минават туристи със скъпи мерцедеси и ферарита, за да отседнат в близкия хотел.

„Всъщност, оставих се синът ми да ме води, разказва Виолета- Преди да го родя, не знаех нищо за децата. Раждането на сина ми ме промени. „

По- късно се ражда и малката Деница. Това е преломният момент за родителите, които започват да се интересуват все по- активно от здравословно хранене и био земеделие. Така решават, че не само ще консумират био храна, но и ще я произвеждат и ще търсят пазар за продукцията си. Това е и причината, за да започнат да търсят къща с двор и земя в Сливенския балкан. Първоначално харесват къща в село Бойковци към Община Елена. Къщата е обявена за продажба, но каква е изненадата им, когато разбират, че имотът, за който са готови да броят солидна сума, вече е продаден и притежание на млад мъж от Англия. Така Иван и Виолета успяват да олекнат само с 300 лева при нотариус в град Елена. Измамата, обаче не ги отказва от идеята да заживеят с децата на село. С помощта на приятели намират къща за продан в село Изгрев, Община Сливен, а корените на бащата на Иван са от това село.

Иван инвестира в земеделска техника и земя, която вече му ражда първата продукция ръж. Мисли да отглежда лимец в бъдеще, както и лещници.

Това лято, докато той стяга къщата за живеене, цялото семейство спи на палатка в двора, в близост до китна зеленчукова градина- дело на Виолета. Не си мислете, че им липсват приятели и контакти. В село Изгрев живее смесено население от български и турски произход, а техните деца не са единствените в селото, така че бързо намират приятели. Не им липсва и Европата, от която се връщат, тъй като с нея съжителстват врата до врата- техни съседи са английско семейство, което също се занимава с био земеделие.

Зададохме им въпроса“Не им ли липсва града, лукса, който са напуснали?“, но по реакцията им личеше, че въпросът ни за тях е неуместен, макар че не можехме да разберем как заменяш живот в луксозна къща в центъра на интересно за туристите място в Италия за къща в село Изгрев в Сливенския балкан.

„ Ако градът е интересен с едни неща, то в селото са забавни съвсем други неща“, коментира Виолета, а тя е един усмихнат, сърдечен човек, който бързо и лесно завързва контакти с всички в селото.

Опитвала се е да стигне до кмета Осман Османов, за да го убеди да кандидатства село Изгрев по програми, за да се оправят пътищата. Кметът на селото Османов е от листата на БСП. Местни коментират, че Община Сливен няма да даде пари за село на „червен „ кмет, тъй като кметът на общината бил „син“, което за нас си беше абсурдно изказване. Защо един кмет на община, било то син, червен, зелен, лилав, няма да даде пари за инфраструктура на кмет на малко населено място от неговата община, защото разбираш ли, бил с друг цвят? Нали човек става кмет от дадена политическа сила с ясното съзнание, че е кмет на всички, щом встъпи в длъжност ,без значение партийна оцветка, социално положение, етнос, религия?!

Пътят през село Божевци (селото преди Изгрев) и след него е ремонтиран, похвалиха делото местни.

„Иначе имаме вода, осветление- хвалят се още жители на Изгрев, които влизаха и излизаха в двора на семейство Иванови по други въпроси - Не можем да се оплачем за това, но пътищата ни се нуждаят от ремонт.“

„ Забавно е, когато поръчаш нещо и трябва да ти го доставят в селото- смеят се Иван и Виолета- ,Например, бяхме поръчали бойлер. Обажда се куриерът ( доставчикът) и пита „ На кой адрес трябва да доставим поръчката?“ И започваме да му обясняваме, че тук улиците нямат имена, нито къщите- номера. Адрес няма. Адресът е село Изгрев, община Сливен и фамилията на получателя. Затова сме намерили лесното. Казваме на куриера да ни чака на площада пред Смесения магазин. Там няма как да се загубим.( смеят се Иванови)“

 

Та така за семейство Иванови. Силно вярваме, че те са намерили след толкова път своя тих пристан тук, в Сливенско, в България, място, което са търсили дълго време, кътче, където да изградят свой дом, да развият свой бизнес и да отглеждат здрави деца.

 

Александра Иванова 

Бел.авт.:

По пътя обратно за Сливен през Балкана връщах, и връщах, и връщах записа с разговора ни. Защо,защо, все пак, тези интелигентни, млади хора се връщат от чужбина, че и с децата си, при положение, че Западът предоставят такива огромни възможности? Защо? Защо тези българи заменят лукса и възможностите на Ла морра с някакво си там село в Балкана над Сливен ? Защо, когато тенденцията, „модата“ ако щете е младите и кадърни, образовани хора да напускат или както казват повечето да „бягат“ от Сливен, Сливенско, България, а това семейство с възможности се връща? Те можеха да продължат да си живеят, работят и отглеждат децата си в Италия? Защо? Търсех сложни отговори и предположения, а всъщност през цялото време те са били много простички и са били пред очите ми. Помогна ми последният коментар на Иван: „ Кой каквото ще да ми говори, България върви напред“. Това го каза един образован българин, който години наред е бил в чужбина и е наблюдавал събитията в родната си страна от различни държави. Второ: Изразът“ В чужбина децата на българските емигранти не знаят български“. Трето: Виолета:“ Раждането на сина ми ме промени“ и т.н., и т.н….. Дали те не са търсели през цялото време възможност, момент и начин, за да се върнат? Случайно ли е, че в социалната мрежа има толкова много групи от рода на „Българи в чужбина“, „Българи в Гърция“, „Българи в Германия“ , „Всички българи заедно“….и т.н.? Не, не беше случайно. Не е просто хрумка. Сетих се за една емигрантка, с която разговарях преди време и ми обясняваше как българите в чужбина са повече българи от онези, останали тук.Говореше колко е силна носталгията по България и всичко българско. Дали беше случайно, че Иван ще сее и ще произвежда в село, което е родно място на неговия баща? Неее, тук нямаше нищо случайно. Защото където и да си, и колкото и години да си изкарал в пътувания по различни континенти , държави, градове, ти се връщаш там, където е корена ти, където усещаш, че е дома ти. На Виолета и Иван, през всичките тези години навън, домът им е бил тук. Колко ли наши сънародници в чужбина таят в себе си същото без да го коментират и афишират?!


Какво четем:

🔴 ПОХВАЛНО! Малкия юнак Даниел спечели 1-во място в Италия с народната песен Хайде Калино! (ВИДЕО)

🔴 Вдъхновяващата история на едно българско семейство

🔴 Сметната палата на Кипър: Проблемите с компанията „Олимпик“ са от 2015 година

Източник: nabludatel



Коментари



горе