Златното момиче на България Мадлен Радуканова: Ние сме като здрав юмрук, съставен от различни характери!
Мадлен Радуканова е едно от „златните момичета” на България, които не играят, а рисуват на килима. Родена е на 14 май 2000 година в София. Дъщеря е на популярния български треньор по футбол и бивш защитник Милен Радуканов.
На световното първенство по художествена гимнастика в София българският ансамбъл спечели златен медал за изпълнението си на пет обръча. Отборът ни изигра изключително трудна композиция, за която получи най-високата оценка - 23.300. В изпълнението, освен Мадлен Радуканова, участваха Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс и Стефани Кирякова.
-Здравей, Мадлен! Какво е усещането да си на световния връх?
-Много приятно...
-Предполагам обаче, че е и ветровито и малко опасно?
-(Смее се). Да, разбирам подтекста ви. Всички ние знаем, че освен да се радваме
на големия успех, в никакъв случай не бива да летим из розовите облаци...
- На кого посвещавате огромния триумф – златния медал от световното първенство
по художествена гимнастика?
- Посвещавам го на всичките ни треньори и целия екип, който стои зад гърба ни,
на моето семейство, което винаги ме подкрепя – на баща ми, майка ми и сестра ми,
както и, разбира се, на моята първа треньорка Мария Кънчева. Нея не мога и няма
как да я забравя!
- Бихте ли ни разкрили какви са „жертвите” и рецептата по пътя към световната
титла?
- Няма как, ако искаш да спечелиш титлата, да не жертваш много неща в името на
голямата цел. Рецептата е много тренировки, много усилен труд, работа в залата
с целия екип. От сутрин до вечер в буквалния смисъл.
- От колко до колко часа?
- Сутрин от 8.30 до 18-18.30, като имаме два часа почивка на обяд. В сряда и
в събота тренировките ни са до обяд, а неделята е почивен ден.
- Каква е закуската за шампиони? Не е тайна, че гимнастичките се подлагате на
стриктни диети и има храни, които са забранени за вас.
-О, тези неща вече са минало при нас, останали са в историята. Днес не са актуални.
Вече ядем всичко, но когато някой има проблем с килограмите, чак тогава вече се
спазва диета. Иначе си хапваме от всичко. Шоколадите и сладките продукти като
цяло – задължително в ограничени количества, без да се прекалява.
- Каква е мечтата на едно красиво 18-годишно момиче като вас оттук насетне, след
като вече покорихте световния връх?
- Нали знаете, че мечтите на човек никога не свършват. Днес постигаш един успех,
но от утре започваш да се прицелваш в следващия. Моята цел, а и на останалите
момичета, е лятната олимпиада в Токио през 2020 година. Или по-точно – спечелването
на златен олимпийски медал.
Ще направим всичко възможно и ще се трудим много, за да успеем.
- С кой уред се чувствате най-уверена?
- Няма лесни уреди. Всички си имат своите особености– и от положителна, и от отрицателна гледна точка.
- Бихте ли разказали някоя куриозна случка по време на състезание?
- Преди световното първенство много се притеснявахме, защото беше в България
пред родна публика. Точно в деня, преди да отидем в залата, ни беше толкова напрегнато,
че само като се погледнехме, знаехме, че всяка от нас е обзета от страх и започвахме
да се смеем. Благодарение на смеха избивахме напрежението, което се беше стоварило
върху нас. Когато вече влязохме в залата, това чувство започна да се изпарява.
- Българската публика не ви ли даде криле?
- Тя е прекрасна и величествена! Поклон за което... За първи път видяхме толкова
много родни знамена на едно място. Хората ги развяваха и ни подкрепяха. Но тук
има един много тънък момент – тази уникална подкрепа хем ни дава криле, но същевременно
и някак си те задължава на всяка цена да успееш. А това „на всяка цена” е нож
с две остриета. В случая е много важно да сме психически устойчиви и да не се
поддадем на напрежението. Това беше и един от съветите на нашите треньори - когато излезем на килима, да се опитаме максимално да се изолираме от обстановката
в залата. И успяхме! След като съчетанието приключи, цялата публика стана на крака
и започна бурно да ни аплодира. Тогава ние полетяхме от щастие, виждайки радостта
на хората – истинска и огромна. Заради тази радост на народа, защото съм сигурна,
че и много хора ни гледаха на телевизионния екран, разбираш, че целият наш труд
е дал резултат. Разбираш, че си постигнал целта си.
- Имахте ли любимка от ансамбъла, който наследихте?
- Любимка – не. Но този отбор беше изключителен. Остана в историята завинаги
и ние трябваше да тръгнем по пътека, на която ни чака доста голяма бариера. Защото
момичетата от предходния тим бяха вдигнали доста високо летвата. Очакванията към
нас бяха огромни и ние се постарахме да ги оправдаем и да продължим традицията.
- Колко медали вече имате в колекцията си?
- Не съм ги броила, но сигурност са към 150!
- 150?!
- Да, толкова са...
- Май е излишно да ви попитам кой е най-ценният?
- Най-ценният може би е последният. И не защото е последен, а защото е спечелен
на световното първенство.
- Мадлен, нека се върнем назад в миналото. Как у вас пламна искрата по художествената
гимнастика?
- Моите родители са ми разказвали, че сестра ми са я записали в клуб „Левски
Триадица”. Като са ходили да я взимат от залата, треньорките са ги питали кога
ще започна и аз да тренирам. И един ден се озовах там. Била съм на 5 годинки и
първите ми спомени са доста бледи. Тогава ръка ми подаде Мария Кънчева – първата
ми треньорка. При нея проходих в залата, както се казва. Благодарение на нея бяха
положени основите ми като състезател по художествена гимнастика, за което съм
и безкрайно благодарна. Двете и до днес поддържаме връзка. Разбира се основен
дял за успехите имат настоящата ми треньорка Весела Димитрова и Илиана Раева.
Всъщност, не само основен, но и огромен е приносът им.
- Те обаче държат много на дисциплината и реда, нали. Особено Илиана...
- (прекъсва ме). Всичко е в рамките на допустимото. Когато се налага, са строги,
но извън залата г-жа Димитрова се държи приятелски с нас. Същото се отнася и за
г-жа Раева – тя много често ни засипва с похвали и най-важното – дава ти правилни
съвети и ни помага. При всички тях има едно изключително качество – те са отлични
психолози и са ни като втори майки. Когато имаме проблеми, даже и такива, свързани
с неща извън художествената гимнастика, ни помагат, за да ги разрешим. Казвам
всичко това, за да разберат хората, че не е достатъчно да си само добър треньор.
- А вие, момичетата от ансамбъла, заедно ли сте и извън залата?
- Да, постоянно. Ако само един ден не се чуем и видим, започваме да се търсим
по телефоните, все едно не сме били заедно седмици наред. И знаете ли кое е интересното.
Ние сме с различни характери. Доста различни бих казала, но въпреки това сме като
един юмрук. Вероятно защото противоположностите се привличат.
- Имате ли си приятелка извън ансамбъла?
- Да, имам една истинска и голяма приятелка, с която сме израснали заедно. Тя
също тренира в Левски Триадица.
- Преди време баща ви Милен Радуканов сподели в интервю пред нашата медия, че никога не гледа ваши състезания на живо. Това промени ли се? Той дойде ли в "Арена Армеец" за Световното?
- Да, татко беше. Само в последния ден на финалите в неделя дойде в залата. И после се шегуваше, че сме спечелили златните медали заради неговото присъствие. Каза ни: „Ето, аз бях тук и вие триумфирахте. Значи е ясно кой е причината за световната титла!”. Само че има една малка подробност (смее се).
-Каква подробност?
-Ами по време на съчетанието ни татко не е издържал от напрежение и излязъл навън,
за да не ни гледа. Толкова много се е бил притеснил...
- А вие посещавали ли сте негови футболни мачове?
- Да. Доста пъти съм гледала мачове на отборите, на които той е бил треньор.
Последният път бях на стадиона през пролетта, когато воденият от него Пирин имаше
двубой от елита на българското първенство. Най-яркият ми спомен е обаче финалът
за Купата на България, ако не се лъжа през 2011 година, когато един срещу друг
на терена бяха ЦСКА и Славия. „Червените” победиха и взеха купата, а след последния
съдийски сигнал аз и сестра ми отидохме при баща ни. И много се гордеехме, че
той успя да спечели толкова ценен трофей. Завиждах му благородно и започнах да
мечтая един ден и аз да започна да побеждавам във важни състезания и да постигам
големи успехи.
- Строг родител ли е Милен?
- Честно казано, малко да. Защото и той е треньор. И винаги, когато му споделям
проблемите в залата, взима страната на треньора. Тогава обаче се намесва мама
и започва да ме защитава, но въпреки всичко татко си отстоява своята позиция.
- Споменахте за майка ви. Тя какъв човек е?
- Тя е прекрасна! На нея й споделям повече неща – било не само от художествената
гимнастика, но и от живота. Мама винаги е плътно до мен и до сестра ми, която
е три години по-голяма и в момента учи в Холандия.
- Какво обичате да правите през свободното време?
- Обичам разходките на чист въздух и из природата, както и да гледам филми.
- Любимото място, на което сте били?
- На доста места съм била, но моето любимо място е родното – София. Винаги, когато
се прибирам от чужбина и самолетът се спусне над София, изпитвам изключително
чувство на радост и удовлетвореност, че отново съм си у дома.
- Биологията и физиката.
- А суеверна ли сте?
- Да, малко съм суеверна. Но напоследък се опитвам да го изоставя, защото то
по-скоро вреди отколкото помага. Всъщност, ако трябва да съм откровена – изобщо
не помага.
- А какво ви помага, Мадлен?
- Добротата и човечността на хората около мен...
-Прекрасно казано от вас за финал. Бъдете здрава и все така напред към още и
още върхове.
- Благодаря ви!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Какво четем:
🔴 Учител за "скандалното" съдържание на учебник по биология: Срамното го насаждаме ние🔴 Закопчаха двама от биячите на репортера Димитър Върбанов
🔴 Кой е Ванко 1, за какво беше осъден и защо излезна от Къщата
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
