Неделя Щонова: За една вяра, твърда като скала и оцеляла в лабиринт от трудни решения



Сега ще ви разкажа една трудна, поучителна и вдъхновяваща история, която споделих днес в “Духът на здравето”.

Петър Койчев живее в планинско градче недалеч от София. Двамата със съпругата му са счетоводители, обичат природата и предпочитат живот извън големия град. Имат малък син - Крум - на две годинки. Един ден обаче, Петър усеща болка в дясното рамо. И от този момент нататък животът му се преобръща.
Отива на лекар и след биопсията става мрачно ясно - злокачествен тумор на дясна раменна кост.
Диференциран хондросарком.
Страшното тепърва предстои.
Всички предлагани у нас варианти за лечение включват прогресираща инвалидизация.
Петър чува перспективите - ампутация, имплант на става, метална ендопротеза, прогресираща увреда, обширна резекция на засегнато място и околна мускулна тъкан, прием на медикаменти, които потискат отхвърлянето на чуждото тяло, защото става дума за ендопротеза.

Съдбата обаче намира съвсем друго решение.

Петър Койчев открива онкохирурга проф. Харзем Юзгер.
И двамата решават да се борят заедно.
Решават да спасят ръката на Петър от ампутация.
Успяват. Спасяват я!

Ето какво сподели днес професорът в студиото:

- Реших да приложа собствен, уникален, патентован и развит от мен метод - “замразен хотдог”.

Органосъхраняващата операция гарантира запазване функцията на крайника и недопускане на външен имплант.
Реших да се боря за ръката му.
Избрах един много труден път.
Лесните варианти - като ампутация, небиологично протезиране, метална ендопротеза - ги отхвърлих.
При подобно злокачествено заболяване трябва да се извади цялата област, където е тумора, без да се оставят абсолютно никакви заразени тъкани.
Ето защо на много места се прилага директна ампутация, изрязва се този орган и ръката се изхвърля.
А аз исках да я съхраня тази ръка и да направя реконструкция с неговите собствени тъкани. Та това момче е така младо и прекрасно.
Започнахме.
Извадих изцяло злокачествения тумор на Петър.
След това обаче, на мястото на тумора остана голяма празнота.
Въпросът бе как ще запълним тази празнота?!?

Има неживи методи, тоест протези, но във времето те се променят или се чупят. Ние избрахме труден метод.
Метод, който лично аз съм развил и разработил.
Най-напред взехме костта с тумора.
След това убихме тумора.
Туморът умря.
Но трябваше да върнем обратно тази кост, която вече е мъртва.
И за да я съживим тази мъртва кост, взехме от тънката кост на неговия крак заедно с вените, поставихме ги вътре в мъртвата кост от ръката и отново върнахме костта.

А съдовете, които са много тънки, тънки, колкото косъм, с микрохирургия поставихме на правилните места по ръката.
Което на практика си е една директна трансплантация.
И когато той се възстанови, ръката си бе неговата ръка, ставите си бяха неговите стави. Изобщо няма сравнение с вариант протеза, която може да се счупи, отхвърли или деформира.
Беше много, много трудно, защото много лесно, можеше просто да се отреже и изхвърли ръката му… Но както виждате в момента... Той е добре.
Използвахме само негови собствени биологични тъкани и сега абсолютно всичко в него си е само негово.

Попитах проф. Юзгер:
- Сигурно ли е, че там сега в костта няма нито една дремеща туморна клетка?
Той отговори така:
- Изминаха седем години след операцията. И да, сигурен съм, че няма. Защото когато вадих тумора, аз го направих така чисто и радикално, сякаш беше ампутация. Защото най-лесно е да отрежеш ръката.
А ние на мястото на всичко махнато, изградихме един чисто нов орган.
Важно е от самото начало да правите правилните неще и по много чист начин да работите с тумора.

Мисля си, че светът днес се подобряват в степента, в която някои фундаментални ценности биват откривани и преоткривани. Ценности като професионализъм, честност, въображение и силен дух на вяра. Ръката на Петър би могла да се ампутира, да се възстанови с протеза. Или с небиологичен метален материал.
Но в дългосрочен план, това решение го обрича на висок процент инвалидизация.

С взаимно доверие лекар и пациент избират трудния път и пристъпват към сложната биологична реконструкция без протези, само с естествени тъкани от собственото тяло и кости на Петър.

Вярно, винаги може да има въпросителни, дали случаят е онкологично издържан...
И стратегически правилно решен.
Чисто теоретично ако мъртвата кост може да се съживи, то и туморната клетка там, хипотетично би могла да има същия потенциал.

Но...
Животът е непредсказуем, и това понякога е прекрасно.
След 7 години Петър е жив и здрав.

Човек никога не трябва да престава да влага волята и енергията си в достижими цели, трябва да не се примирява и търси оптимален вариант.

Защото в този свят, както има хора, които не могат да свършат дадена работа, така има и други, които могат да я свършат!

Търсете, мили хора, второ мнение, трето мнение, никога не се предавайте, никога не губете надежда да намерите правилния адрес, правилния човек, екип, лекар и специалист.

Благодаря ти, Петър.
За примера и куража!
Благодаря и на проф. Юзгер, че долетя от Истанбул специално за да разкаже в предаването.

И съм така щастлива, Петър, че живот и здраве след 10 дни, когато се очаква да се роди твоята прекрасна малка Фея, ти ще гушнеш своето второ детенце с тези...
Твои. Здрави. Две. Ръце.

Не с една.
Бъдете благословени всички замесени!


Четете още:

🔴 Симеонов към протестиращите майки - "група кресливи жени". Те: Оставка!

🔴 ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ СА ЦЕНЕН РАЗМНОЖАВАЩ СЕ ЕЛЕКТОРАТ! БЪЛГАРИТЕ СМЕ АУТСАЙДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ!

🔴 4 домашни средства за 4 вида кашлица-Наистина спират кашлицата





Източник: Неделя Щонова





Коментари

горе