От времето на кан Кубер населението на Македония е предимно българско

- Кога българите на кан Кубер започват да се заселват в Македония?
- След 660 г. под ударите на хазарите Стара Велика България се разпокъсва. Двама от синовете на кан Кубрат, Аспарух и Кубер, поемат със своите орди на запад. Кан Кубер се заселва в бившата римска провинция Панония около Срем, докато кан Аспарух, както знаем, предпочита делтата на Дунав.

- Вярно ли е, че Кубер става васал на аварите?
- Да, в Панония кан Кубер временно е бил васал на Аварския хаганат –  той е назначен  за управител на населението с център град Сириум (днешна Митровица). По-късно обаче кан Кубер прави опит за военен преврат за завземане централната власт в хаганата, като начело са неговите българи, подкрепени от други племена, както и от византийските пленници на аварите. След неуспешния опит за преврат е принуден да се насочи на юг към земите на Византия.

- Как реагират на това аварите? 
- Според летописците на „Чудесата на св. Димитър Солунски” по пътя си към Византия кан Кубер води шест сражения с аварите, които побеждава, подпомогнат от военачалниците си Мавър и Терасий. За тях научаваме от техните печати, открити на територията на Македония. След тези битки Кубер сключва споразумение с представители на императора на Византия Константин IV Погонат (668-685), което му дава право да се засели под планината Кисос (днес Хортач) недалеч от Солун.

- Кога Куберовите българи тръгват към Прилепското поле в Македония?
- През 679 г. основната част от Куберовите българи се спуска на юг от Панония и се заселват в Керемисийското поле (днес Прилепското поле, намиращо се между гр. Битоля и гр. Прилеп). Тази област става известна във византийските хроники под името България, а нейните жители – българи. По-късно тази територия започва да се нарича Берзилия по името на българското племе берсили. Но за роднинската връзка между кан Кубер и българите от „Горната земя“ говори Мадарският надпис на кан Тервел, в който се споменава за „чичовците” от „Долната земя”.

- Бихте ли се спрели на този факт малко по-подробно?
- Върху каменния барелеф на Мадарския конник е запазен оскъден надпис, в който се говори за  «носоотрязания император» Юстиниан II и за недоверието, което проявявали спрямо него българите в Солунско. В същия надпис кан Тервел (700-721) нарича тези прабългари „моите чичовци”. Макар и оскъден, надписът доказва, че по времето на кан Тервел между българите от Куберова и Аспарухова България са били съхранени роднинските връзки.

- Да се върнем към археологическите проучвания по днешните земи на Македония... Какво твърди скопският археолог проф. д-р Иван Микулчич?
- След като се установява на територията на днешна Македония, кан Кубер  веднага започва да възстановява разрушените от варварските нашествия римски  и византийски градове. В своя труд ”Средновековни градове и твърдини в Македония” скопският археолог проф. д-р Иван Микулчич  анализира писмените извори на византийски, български, сръбски и западноевропейски средновековни хронисти и историци, както и данни от археологически разкопки на територията на Вардарска Македония. Въз основа на това прави интересни научни заключения, като например, че по времето на създаването и укрепването на българската държава територията на днешна Р Македония не е била населена  земя...

- Защо?
- Защото след най-големите варварски нападения през III-V век и особено през VI век домашното (ромейското) население напуска укрепените си селища и се заселва в Солун, в Цариград и в Анатолия. То не е заместено от славяните по време на славянската вълна, заляла през V-VII век Балканите. Причината е, че тази територия е била така опустошена от варварите, че всичките селища са били превърнати в руини. Затова славяните преминават през Македония и се заселват в средиземноморските части на днешна Гърция, място с мек климат в съседство с морето.

- Какво друго твърди проф. Микуличич?
- Той привежда факта „за пълно отсъствие на археологически материални следи за присъствието на славяни” на територията на Вардарска Македония през VII, VIII и по-голямата част от IX век. Нещо повече – професорът доказва, че първите заселници на Македония са прабългарите на кан Кубер, които създават своя полунезависима държава. По-късно Кубер завзема и територия до Корча и Елбасан, днешна Албания, което означава, че полетата на Охрид и Ресен са били заселени с прабългари.

- Какви безспорни следи е оставил по тези места прабългарският кан?
- От Кубратовите българи са останали редица древнобългарски имена и находки, подобни на тези, открити в Мизия и в Тракия. Те са безспорни доказателства за съществуването на българско културноисторическо наследство по тези места. Почти всички градове и местности в Македония получават български имена, които подменят предишните гръко-римски названия.

- До какъв извод можем да стигнем?
- Можем със сигурност да обобщим: от времето на Кубер до днес основното население на Македония е предимно българско.