Мечкадарят Ради, освободил Гошо заради Бриджит Бардо: Мечокът ме позна в Белица


В с. Ягода са останали само двама от 18-те, които разхождаха танцуващите животни

В прочутото някога с танцуващите си мечки старозагорско село Ягода днес са останали живи двама от мечкадарите, някога те били 18.

Тукашните хора преди години си изкарваха хляба, като водеха на синджир опитомени мечки по панаири, пазари и курорти и ги караха да показват различни номера. Например

мечокът Гошо газел

хората за здраве и

показвал как Христо

Стоичков бие

с левачката,

Боби демонстрирал как мъжете се търкалят по нивите с чужди булки, Станка знаела как се къпят жените в морето и обичала да пийва бира.

150-килограмовата Станка бе последното животно, което фондация “4 лапи” взе от Ягода през февруари 2004 г. и отведе в парка за танцуващи мечки в Белица. На изпроводяк стопанинът Димитър Костов извадил гъдулката, засвирил песента за Чолак Димо, дето правел борби в Заарата, и накарал Станка да танцува за последно пред насъбралото се множество, докато жена му Пенка оплаквала мечката като на умряло. После продал гъдулката и отсякъл сливата в двора, под която лежала вързана мечката - нищо повече да не му напомня за нея.

Останали му само снимките. Защото Станка не била случайна мечка, а

“киноартистка” -

тя и чорбаджията ѝ

се снимали

в 4 филма

За последно - през 1993-а в лентата на Георги Дюлгеров “Черната лястовица”, за който им броили 3 хиляди лева хонорар. Бай Димитър твърди, че баща му пък се бил снимал с мечката си в любимия на поколения българи сериал “На всеки километър” в знаменития епизод “Циганката”.

Днес над 80-годишният Димитър вече е вдовец, живее бедно. Напереният някога мечкадар пипнал туберкулоза и тези дни пак е в болница. Когато се видяхме преди време, тъгуваше, че някогашните му приятели от киното съвсем са го забравили.

Ради Иванов е другият жив мечкадар от Ягода. Отколешният занаят на тези хора умря окончателно, след като в края на деветдесетте години на миналия век надделяха гласовете на екозащитниците, че циганите тормозели танцуващите мечки, като ги дресирали с жестоки методи и ги принуждавали да живеят в неволя и плен. Лично прочутата френска актриса Брижит Бардо се зае с изграждането на специалния парк за тях в Белица, Благоевградско, където животните да доживеят старините си. Отнеха им ги насила, но срещу заплащане. После нито един от тях не хареса сумата, с която ги обезщетиха - между 5 и 10 хиляди лева за мечка.

Бай Ради бе от младите в Ягода в този бивш вече занаят - през април догодина ще навърши 70 г. През ноември 2003 г. той не дочакал унижението да дойдат и да приберат мечката му Гошо от вкъщи, като я упоят, а

сам я закарал

в Белица

Така, както правел през годините, докато обикаляли България с 210-килограмовия мечок - в ремаркето, теглено от старата му волга. Той разказва с вълнение как няколко години по-късно от чужда телевизия поискали да правят филм за него. В лентата имало епизод, в който Ради се завръща в парка за танцуващи мечки в Белица. “Когато ме заведоха там отново, моят Гошо ме позна. Дойде до мрежата при мен и се изправи на задните си лапи", вълнува се и досега мъжът.

За разлика от повечето си съселяни от занаята Ради не е потомствен мечкадар. Научил се по-късно да води за синджира мечките. И да им свири с гъдулката песента за Митко Бомбата: “Видяхте, Митко, видяхте, в тъмни зандани, сливенски. Стой, братко, почакай, майор Деянов ще дойде”... В работата му помагала жена му Добра, която се споминала млада. Върху надгробния ѝ паметник сложили нейна снимка с мечока Гошо - животното било много привързано към нея.

Сега бай Ради

майстори дървени

лъжици и гъдулки,

защото с пенсията му не всичко е наред. Казва, че ги прави от върба, защото от това дърво стават най-хубави, липата се цепи. И ги продава евтино - 5-10 лева за лъжица, но предпочита да ги пласира на едро. По 200 лева иска за гъдулка с лък от конски косъм.

Има 5 деца, но всички те са на гурбет в чужбина - съдба, която повечето от потомците на мечкадарите днес споделят, след като вече няма как да наследят занаята на дедите си.

Някога двойката човек-мечка печелела и по 50 лева на ден. Не било проблем желаещите да се сдобият с малки мечета, дори още бебета по на няколко месеца - купували ги от зоопарковете или пък ги вземали от бракониери. И като напук на екозащитниците тукашните винаги са твърдели, че не тормозят животните. Предпочитаха да разказват как ги хранят с хляб, по 5-6 самуна на ден, яйца, зеленчуци и плодове, често затваряли специално за тях по 200-300 компота от череши и джанки. Давали им понякога и месо, но умерено, за да не се настървяват.

“Аз на моя Боби даже не му счупих кътните зъби, както правеха мнозина, дори цели 2 години халка не му сложих", разказваше приживе друг мечкадар - Добри Колев. Той си отиде на 73 г. през 2016-а. Толкова обичаше мечката си, че във всекидневната държеше на стената нейната снимка до портрета на сина си. “Боби ми беше повече от дете. Знаеш ли колко пъти вече го сънувам вечер”, почти проплакваше възрастният мъж при спомена за мечката.

Той подобно на други свои съселяни

мислеше, че след

като им отнеха

мечките, ще могат

да дресират

маймунки,

които пак да разиграват за пари. С парите, които му дали за Боби, той успя да си купи маймунка. Броил 1200 лева за Данаила в Пловдив. Научил я на различни номера и тръгнал с нея да обикаля страната, както правел преди това с мечката. Но после се разчуло, че фондацията “4 лапи”, която всички в Ягода свързват с френската актриса Брижит Бардо (“тя, Бриджидката, ни взе хляба”), ще конфискува и маймунките. Затова продал Данаила на бизнесмен от морето и се захванал с друг занаят на ромите копанари - да майстори дървени лъжици, и той като Ради Иванов.

Не им било лесно на Колеви да се разделят и с маймунката. Оттогава стрина Данка, жената на Добри, чак до смъртта си не вкуси банан, защото все ѝ напомнял как двете с Данаила винаги делели плодовете.

Няма ги вече двамата мечкадари Добри и Данка, но в Ягода още разказват техните истории. Добри

взел последната

си мечка като

7-килограмово бебе

от бракониери

в казанлъшкото село Енина и сам я отгледал и дресирал. После с нея обикалял България - кога с жигулката, кога с влака. Веднъж на съседната гара Тулово още малкото мече се откопчило от него и се качило без стопанина си във влака. Пътниците, местни хора, знаели, че е неговото, и не се уплашили, но животинчето здраво се стреснало, като осъзнало, че е останало самичко сред непознати.

Друг мечкадар от Ягода - Ангел, шуреят на Димитър Костов, разказваше приживе пък историите на своя мечок Гошо, също отдавна питомник на парка в Белица. Този Гошо често газел хората за здраве, а когато налитал да ги целува, направо бил в стихията си. Но смелчаците да получат целувка от мечката били малко, повечето от зрителите се дърпали, защото Гошо бил често и без намордник.


Какво четем:

🔴 Швейцарци се венчаха в народни носии в Страхилово

🔴 Как да се храним при висок холестерол?

🔴 Още 2 години без визи до Лондон, а след това?

Източник: 24 часа



Коментари



горе