101 топовни салюта възвестяват раждането на престолонаследника Княз Борис Търновски (галерия)


За неговата личност, живот и политика е писано много. Затова тук няма да преповтаряме всеизвестни факти, а ще ви разкажем за първия ден от живота на бъдещия Цар, описан от тогавашната преса.

Радостната вест за раждането на височайшето отроче се разпространява мигновено из цялата страна. Хладният януарски ден в Княжеството започва със следното съобщение:

"Тая заран в 7 часа и 26 минути Княгинята роди мъжко в най-съвършено здраве и за августейшата майка и за августейшия син.

Князът, Стамболов, Народът, са в неописуема радост.

Веднага г-н Стамболов протелеграфира радостното известие по цяла България.

Прокламацията за раждането на Н.В. Княз Борис (Снимка: "Изгубената България")

Гдето има гарнизони, 101 топовни гърмежа ще възвестят радостното събитие. По всичките черкви в 11,30 ч. ще се отслужат благодарствени молебени за лекото и честито разрешение на Княгинята и за здраве и дългоденствие на Наследника и на августейшите му родители."

18 януари/30 януари 1894 г., софиянци акламират раждането на Престолонаследника пред Двореца в София. Снимка: "Изгубената България"

Сътрудник на вестник "Балканска зора" предава как е научил за щастливото събитие:

"Как се раздаде мигновенно по цяла София радостната вест не знам, но знам, че тая заран в 8 часа точно, кога станах от леглото си и погледнах от прозореца вън, цялата улица беше окичена със знамена и забележително движение имаше на пътя. Народ се стичаше към Двореца. В същото време загърмяха топове. От гърмежа на топовете се сетих, че Княгинята е добила благополучно. Но какво е добила - мъжко или женско? Ето един въпрос, който девет цели месеца мъчи и Княза, и народа, и който числото на топовните гърмежи скоро ще реши.

Седнах безпокойно да броя гърмежите. Ох, колко дълги ми се виждаха разстоянията между първите 21 гърмежа! Чух 22-ия гърмеж най-после, но усъмних се. Допуснах, че може криво да съм изброил. Почаках малко. 23! 24!... Съмнение не оставаше вече, убедих се, че имаме Наследник!"

Малкият Княз с майка си, Н.В. Княгиня Мария-Луиза, 1894 г. (Снимка: "Изгубената България")

Вестник "Свобода" описва последващите събития:

"Най-щастливо е днес столичното население, защото първите лъчи, които озариха лицето на високия Наследник, са лъчите на софийското слънце. Поздравено от топовните гърмежи с радостната вест, столичното население от рано тази заран остави ежедневната си работа, забрави всяка грижа и запразнува. За по-малко от един час затвориха се всички магазини и градът се окичи с флагове. Започна се едно невиждано досега движение по улиците. Всеки бързаше да излезе от дома си и да чуе една дума повече от онова, което знае. Всеки тичаше да се срещне с брат, роднина, приятел и познайник и да го поздрави с Наследника на България. Учениците от училищата се разпуснаха, всички правителствени и обществени учреждения се затвориха.

И никой не желаеше да се прибере у дома си - всеки бързаше развълнувано към Двореца. В 9 часа преди пладне площадът и улиците при Двореца и около Градската градина бяха буквално непроходими. Набързо се повикаха две музики, които засвириха пред Градския съвет. Там се бяха събрали градските съветници и всички по-видни граждани. В 10 часа множеството, начело с кмета и музиката, потегли към княжеския Дворец. Проточи се една върволица от хора, на която края не се виждаше. Само една част от това множество препълни широкия двор на Двореца, а другите останаха да пълнят площада и трите улици наоколо. Виковете "Ура!" продължително цепеха въздуха. Князът, възхитен, взе на ръцете си венценосния наследник, изнесе го на балкона и произнесе с висок глас следните думи:

Около 1899-1900 г. (Снимка: "Изгубената България")

"Радвайте се софийци, заедно с мене и с целия български народ за новороденото българско дете - българския престолонаследник, Княз Търновски, Херцог Саксонски. Да живее Наследникът! Да живее България!"

С произнасянето на тия сладки думи, Н.Ц.Височество си издигна шапката и три пъти извика "Ура!". И народът го последва с такива силни викове "Ура!", щото звуковете на военната музика се заглушиха.

"Благодаря ви, извика Князът, за радостта ви по случай рождението на Наследника. Майка му и Аз ще го възпитаме в непреклонна любов към този народ, който толкова Ни обича и ще го научим да знае, че той е дете на Българския Народ!"

Князете Борис и Кирил с детски автомобил, заснети вероятно в парка на Двореца в София около 1905-1907 г. (Снимка: "Изгубената България")

На площада се залюля едно голямо народно хоро, което после се пренесе в двора на палата. Множеството започна да излиза от оградата на Двореца едва към 11 часа, когато Н.Ц.Височество Княз Фердинанд, майка му Княгиня Клементина, Херцог и Херцогиня Пармски (родители на Н.Ц.Височество Княгиня Мария-Луиза) потеглиха към съборната черква "Св. Крал". В черквата се отслужи благодарствен молебен за рождението на Наследника. Цялото множество отведнъж рукна по улиците, водещи към черквата и за няколко минути се препълни както черквата, така и грамадния площад около нея. На молебена присъстваха: министър-председателят Стефан Стамболов и другите министри, дипломатическите агенти, висшите граждански и военни чиновници и цялото столично население. Молебенът се отслужи от Негово Високопреосвещенство митрополит Партений и цялото духовенство.

След молебена множеството се разотиде. Но веднага следобед движението по улиците се поднови. В града цял ден имаше голямо оживление."

1906 г. (Снимка: "Изгубената България")

"Вечерта градът беше осветлен най-бляскаво, както никога друг път. Към 18 часа започнаха да се хвърлят ракети от Градската градина. Голяма навалица народ се стече пред Градския съвет и в улиците около Градската градина и Двореца. В 19 часа множеството, с факли в ръце, начело с кмета и музиките, потегли към Двореца. Н.Ц.Височество Господарят и Н.Кр.Височество Пармският Херцог Роберт стояха на два прозореца в Двореца, за да гледат тържествующия народ. Заглушителни викове "Да живее Наследникът!" цепеха въздуха. На площада пред Двореца се изиграха няколко хора. От там, начело с музиките, народът отиде пред дома на министър-председателя г-н Стамболов, за да го поздравят с празника. След това множеството потегли към Градския съвет и там се започна голямо увеселение. Веселието се продължи до късно след полунощ. Тъй се свърши отпразнуването на този светъл ден."

Княз Борис (вляво) с Н.В. Царица Елеонора, брат си Княз Кирил и сестрите си Княгиня Евдокия и Княгиня Надежда (седнала долу). Снимка: "Изгубената България"

Изборът на име на бебето е един своеобразен политически акт, истински шедьовър на символиката и фамилния етикет. Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав, Княз Търновски и Херцог Саксонски. Борис - на името на великия цар, покръстил България; Клемент - на внушителната баба Клементина, майка на Княз Фердинанд; Мария - на майката на детето, Княгиня Мария-Луиза; Роберт - на дядото по майчина линия, Дук на Парма; Пий - на папа Пий, кръстник на майката.

Още с раждането си малкият Княз е провъзгласен за главнокомандващ на Четвърти пехотен Плевенски полк, Четвърти конен полк и Трети артилерийски полк. Става кавалер на Първа и Четвърта степен на Военния орден "За храброст" и на орден "Св. Александър".

1910 г. (Снимка: "Изгубената България")

Дни наред пресата не спира да пише за събитието и осведомява ежедневно за здравето на Княгинята и Престолонаследника Борис, публикуват се поздравителни телеграми, пристигащи от всички краища на Княжество и от целия свят. А градският общински съвет в Хаджи Елес постановява този градец с турско име да се нарече на името на височайшето отроче - Борисовград, днешният Първомай.

Княз Борис се възкачва на българския престол след абдикацията на баща си, Цар Фердинанд, на 3 октомври 1918 г. Умира на 28 август 1943 г.

Княз Борис със своя кръстник руският император Николай II Романов при посещението му в Киев по покана на императора, септември 1911 г. (Снимка: "Изгубената България")

Н.В. Цар Фердинанд I и Князете Борис и Кирил - с техни роднини. Седнал, с униформа е по-големият брат на Царя Принц Филип фон Сакс Кобург-Гота, най-отдясно сестра им Ерцхерцогиня Клотилде Австрийска, между тях - дъщерята на Ерцхерцогинята, Елизабет, до Фердинанд вляво - племенникът му Леополд Клемент (син на Принц Филип), Дворецът Ебентал, Бургенланд - Австрия, 1912 г. Снимка: "Изгубената България"

Студиен портрет на Княз Борис Търновски с автограф и дата 25 декември 1914 г., София (Снимка: "Изгубената България")

Князът при възкачването си на българския престол, октомври 1918 г. (Снимка: "Изгубената България")

Министър-председателят проф. Александър Цанков поздравява Н.В. Цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г., в който са убити спътниците на царя ентомологът Делчо Илчев и ловецът Петър Котев, вдясно - маршалът на двора Никола Куртоклиев, адютантите капитан Коста Скутунов, майор Константин Панов и началникът на канцеларията Павел Груев, София 15 април 1925 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Царица Йоанна и Н.В. Цар Борис III излизат от главния вход на базиликата “Свети Франциск” след като току що са се венчали, Асизи, Италия, 25 октомври 1930 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Царица Йоанна и Н.В. Цар Борис III на сватбената си церемония в София, 31 октомври 1930 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Царица Йоанна и Н.В. Цар Борис III пред Двореца с гостите за сватбената си церемония в София. Сред присъстващите се различават: министър-председателят Андрей Ляпчев, Княгиня Евдокия, Княз Кирил, Владимир Драндаров - началник на личната канцелария на царя, полковник Първан Драганов, Павел Груев и други, 31 октомври 1930 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Цар Борис III в замъка Балморал в Шотландия с крал Джордж V и вторият му син принц Албърт, херцог на Йорк (бъдещ Джордж VI), началото на 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Цар Борис III в кабината на управляван от него локомотив, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Едно от любимите занимания на Цар Борис III е ловът. Със свои приближени по време на ловен излет из Рила, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Н.В. Цар Борис III в униформата на почетен председател на ловно дружество “Сокол”, 1933 г. Снимка: "Изгубената България"

Приемането на строените гвардейски части от Н.В. Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г. на площада до Народното събрание (Снимка: "Изгубената България")

Царица Йоанна и Цар Борис III разговарят с английски полицай по време на посещение във Великобритания, отзад съветникът на царя д-р Георги Ханджиев, Лондон, края на 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Адолф Хитлер посреща Н.В. Цар Борис III на перона на берлинската гара, вероятно есента-зимата на 1940-41 г. Снимка: "Изгубената България"

Официален портрет на Н.В. Цар Борис III в униформа на пълен генерал с огърлието и звездата на ордена “Свети Равноапостоли Кирил и Методий” и кръста “За храброст”, около 1941 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Цар Борис III в танк Шкода, Skoda LT Vz. 35 - Pz.Kpfw 35(t), вероятно по време на маневрите през 1941 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Цар Борис ІІІ, Царица Йоанна и други официални лица пред храма “Александър Невски” по случай Гергьовден, София, 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Н.В. Цар Борис със семейството си – Н.В. Царица Йоанна, Княгиня Мария-Луиза и Престолонаследникът Княз Симеон (Снимка: "Изгубената България")

Царското семейство на посещение в зоологическата градина, София 1941 г. Снимка: "Изгубената България"

Н.В.Цар Борис III със семейството си пред църквата “Св. Александър Невски” на Петдесетница, 1943 г. Снимка: "Изгубената България"

Поклонение пред тленните останки на Н.В. Цар Борис III. Внезапната му смърт на 28 август 1943 г. потапя страната в скръб. София, август 1943 г. Снимка: "Изгубената България"


Какво четем:

🔴 Честит рожден ден, Бербо!

🔴 Индрише, небет шекер и босилек спират кашлицата моментално!

🔴 Приемната майка, която отгледа 5 деца - Ето нейната история!

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе