Левски е бил обесен на 18, а не на 19 февруари!


Васил Левски е бил обесен на 18, а не на 19 февруари. По тази причина за отбелязване на годишнината от обесването на Апостола на свободата  Васил Левски на 18 февруари в цялата страна за пореден път  настояват от Общински комитет „Васил Левски”. Според членовете на комитета е недопустимо в София и на други места в страната годишнината от обесването на Дякона да се отбелязва на 19 февруари. Затова в навечерието на честванията, те отново отправят апел да се преосмислят действията на отговорните институции.
 
„През 2009 година взехме решение, че на Велико Търново му отива да покаже характер и да започне да почита Левски на правилната дата – 18 февруари. В старата столица това се прави от тогава, но до ден днешен в София и много други градове се организират ритуали по поднасяне на венци и цветя  на 19 февруари”, обясни  проф. Петко Петков. „За щастие в учебниците вече пише правилната дата, но как да обясним на децата защо четат  18 февруари, а те излизат с цветя на паметника на 19”, коментира още Петков.
 
Според членовете на комитета,  аргументите в защита на датата 18 февруари  са много и не бива една грешка допусната в годините да се продължава по навик.
 
Полковникът от резерва Марко Златев обясни, че през 1945 година по инициатива на тогавашния началник на Националното военно училище е издадена заповед патрон да бъде Васил Левски и това е станало на 18 февруари, защото това е датата на смъртта  на Апостола. До 1950 година това е била официалната дата, която е била и празник на училището. Във вестник „Работническо дело” обаче е излязла статия на 19 февруари, в която пишело: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…” От тогава остава датата 19. „Не може да допускаме една грешка години наред да се повтаря”, категоричен е Златев. И поясни, че дори според църковния календар,  годишнини на покойници се отбелязват предварително, в навечерието на деня, но не и след това. „Време е вече да има държавен акт за това. „Когато правим честването на 19 февруари изпращаме грешни послания”, твърдят членовете на комитета. „В 21 век заветите на Апостола още са актуални и неизпълнени. Време е да има държавен  акт, категорични са още те.
 
Безспорен исторически факт е, че Васил Левски приключва земния си път на 6 февруари 1873 г. по стар стил, т.е. на 18 февруари по нов стил. През последните години историческата наука ясно се произнесе в полза на датата 18 февруари и това вече е отразено в най – новите учебници по история, утвърдени от МОН, уточниха за пореден път от Общински комитет „Васил Левски”. От 18 февруари 2009 година във Велико Търново и други градове от областта честването се прави на 18 февруари, по предложение на комитета. Въпреки доказаната грешка с неправилното изчисляване на новия стил, все още всенародното поклонение пред паметта на Апостола в София и други големи градове е на 19 февруари. Обяснението „по традиция” е несериозно и не говори добре за историческата култура на българите, категорични са от комитета. И дават пример с честването на рождението на Васил Левски, което винаги е ставало на 18 юли – точно 12 дни след датата на раждането му, която по стар стил е 6 юли. Никой не спори, че денят на рождението на Христо Ботев, който е на 25 декември по стария стил, с 12 дни разлика по новия е 6 януари. Няма възражения и срещу новия стил 18 септември на обявеното на 6 септември 1885 година Съединение на Княжество България и Източна Румелия.Нито отбелязването на Санстефанския договор, подписан на 19 февруари 1878 г. по стар стил, правилно датиран с 12 дни разлика на 3 март. Така е и с редица други исторически дати, припомнят от Общинския комитет. Единствено по отношение на датата на гибелта на Апостола се проявява многогодишно и съзнателно упорство. Това е просто математически факт. „Организаторите на честванията на 19 февруари показват неуважително отношение и към историческата истина, и към самия Апостол. С такова двойнствено отношение към паметта на Апостола трудно ще спазим завета му, че всичко се състои в нашите задружни сили!”, категорични са от Общинския комитет.

горе